Лъжепатриотът Явор Читаков не разбира, че от Корана тръгват проблемите

Иван Грънчаров поиска думата от “Струма” по повод изявление на писателя Явор Читаков от с. Бабяк, публикувано във вестника. Наистина България е родина на българомохамеданите, но коя е границата между истината и лъжата в приказките на хора като г-н Явор Читаков, пита Иван Грънчаров риторично. Той е от Дупница, член е на партия “Атака” от чисто патриотични подбуди. “Напоследък съм разочарован от ръководството на партията в столицата, Волен Сидеров се хвана във всички капани, които му заложиха, не ми допада партньорството с ГЕРБ. Иван Грънчаров е автор на книгата “Опашката на гущера”, която започва така: “Всяка пропаганда на война се забранява със закон. Всеки призив към национална, расова или религиозна омраза, който подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон.”

Член 20 от Хартата за правата на човека.

Написването на тази книга не беше предвидено, твърди Грънчаров. То беше предизвикано от две събития. Първо, от една непредизвикана и брутална агресия на най-великата световна сила срещу суверенна държава, което промени днешния свят и го тласна в опасна посока, и второ - също така с нищо непредизвикано изказване на висш български служител - мюсюлманин, член на управляващата партия ДПС, наречен Реджеп Молла Ахмед, който призова българите християни да бъдат изгонени от Родопите. Тези две неща ме провокираха със своята наглост и аз, обикновеният български гражданин, реших да реагирам, изказвайки мнението си. Благодарение на подобни събития, демаскиращи истинските цели и намерения на определени сили, мисля, че формулировката “Мълчанието е злато” вече не е актуална. Да си мълчим, за да не дразним или за да не предизвикаме някого, беше валидно до скоро.

Сега това мълчание вече се превръща в престъпление. И ако свободните хора по света, пък и в България, продължават да се надяват на разкрилите се вече “благодетели”, то ще си е изцяло за тяхна сметка. Пък и децата им най-вероятно няма да им го простят. За мен в света е започнал процес, който, ако не бъде спрян, ще донесе огромни беди, особено тук, на Балканите, където се срещат две световни цивилизации. И гореспоменатите две събития, макар с различно значение, са само част от този процес. Но за да бъде спрян този процес, първо трябва да бъде осъзнат. Затова трябва да се направи всичко, та поне на първо време хората да чуят и другата версия, която някои най-старателно се опитват да прикрият, заяви Грънчаров и се връща на актуалната тема на деня:

Прочетох с голям интерес статията, публикувана във вестник “Струма” в броя му от 21 юни и подписана от жителя на село Бабяк Явор Читаков. В нея освен задължителните декларации за доброжелателност, толерантност и патриотизъм явно се прозираха внушения, което провокира желанието ми да му отговоря. Аз не познавам лично автора на статията, но познавам много негови земляци, известни като помаци, включително и негови съселяни. Познавам лично и нарочения от него като главен подстрекател на етническото и верско напрежение Живко Сахатчиев. Претендирам, че познавам голяма част от проблемите на това население, поради това се изкушавам да дам своето мнение.

Сред помаците са и едни от най-големите ми приятели. Хора, които безкрайно много уважавам. Години наред съм живял с тях и работил по строежите и обектите в София и къде ли не още. Делили сме и хляба, и мизерията, споделяли сме си болките и мъките и никога и през ум не ми е минавало да ги считам като някакви по-особени и по различни, само защото в моето село има черква, а в техните - джамии. Да, но винаги ми е правило впечатление, че в отношението на някои от тях към хора като мен съществуваше някаква невидима на пръв поглед бариера. Най-интересното бе, че това бяха именно онези, които се представяха за силно религиозни. Много от тях четяха Корана и ислямска литература, доставяна им от тогава незнайни за мен места. Още тогава осъзнах, че в тези книги се насажда нещо, което издига стените между хората. Г-н Читаков пише, че е чел Корана и че се възхищава от всичко, написано в него. Аз също съм го чел. И то доста задълбочено и внимателно. За разлика обаче от г-н Читаков, съм убеден, че именно от там тръгват проблемите. Защото на обикновения човек е внушено, че това са думи на самия Господ и всичко трябва да се приема безрезервно.

Да, но точно в Корана е издигната като фундамент постановката, че всеки, който е неверник, е враг. Братството е само за мюсюлманите. Въобще не е вярно твърдението, че ислямът е една мирна и толерантна религия, проповядваща мир и любов между хората. За да изостря вниманието на читателя, ще направя няколко цитата от Корана, за да се разбере за какво става дума. Глава 3, стих 56: “Онези, които отхвърлят вярата, ще ги накажа с ужасна агония в този свят и в отвъдния, нито ще има някой да им помогне.” Глава 2, стих 193: “И се сражавайте с тях, докато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах.” Глава 22, стих 19: “За неверниците ще бъде скроена дреха от огън и върху главите им ще бъде изливана вряща вода.” Глава 3, стих 144: “О, вярващи, не вземайте неверници за ближни, вместо вярващите. “Има още много подобни бисери от книгата, която според хора като г-н Читаков е изпратена от самия Господ. Който прояви интерес, има я в интернет. И всичко това се чете на хората в десетките и стотици джамии, пръснати из Родопите. После Живко Сахатчиев бил виновен.

При подобни постановки, от които лъха омраза, декларациите за мирно съвместно съществуване между християни и мюсюлмани са чиста демагогия. Иначе авторът на статията, която ме провокира, има право. Българите наистина са толерантни, дори повече от необходимото. Но да попитаме дали са толерантни онези, които вярват на гореспоменатите свещени слова. Лично съм бил свидетел как в родопски села джамиите са пълни с хора. Дори и да не са били пълни, контрастът с празните черкви е показателен. Всички те са учени там на лоялност само към исляма. А лоялността към българската държава е само нищо не значеща декларация. Всичко това дава своите резултати. Когато през март 2003 год. на площада в село Корница представителят на ДПС Реджеп Молла Ахмед призова: “Българите нямат място в Родопите”, множеството го аплодира.

Значи уроците в джамиите не са били напразни. Лично аз съм добре запознат със събитията в Корница от 1973 год. Тогава бях войник в гр. Гоце Делчев и макар и косвено, съм бил свидетел на тези събития, за които днес някои хора вдигат вой до небето и се изкарват най-големите мъченици. Май са забравили, че цялата зима селото фактически беше окупирано от ислямистите, на площада се вееше турското знаме, а български служители не смееха да припарят. Коя държава би търпяла подобно положение. През 1876 год. за подобна волност в Батак дедите на същите тези мирни мюсюлмани изклаха 5 хиляди. Но да не бъдем злопаметни.

Както вече споменах, познавам лично Живко Сахатчиев и се прекланям пред смелостта му. Този човек цял живот е бил учител и никога не е учил децата на омраза едни към други, така както ги учат днес ходжите. Винаги ги е учил на любов към общото им отечество България. Познавам и много лъжепатриоти от рода на г-н Читаков, на които патриотизмът им е чиста демагогия, при положение че твърдят, че са добри мюсюлмани и се възхищават на свещенна книга, в която се насажда омраза. Кой е подстрекателят на верски и етнически конфликти? Този, който учи хората че са равни, или този, който ги учи, че са различни? Нали сме обречени да живеем заедно. Но като правоверни и гяури, както учат ходжите, или като свободни и равноправни хора?! Винаги съм уважавал т. нар. помаци. Тези от тях, които ме познават, много добре знаят това. Винаги съм им съчувствал и признавал, че са едни от най-измъчените хора. Но не мога да приема, че силната вяра на някои от тях е единствено и само тяхно лично право, при положение че насажда омраза към хора като мен. Съзнават ли го, или не, тяхната религия е чиста политика, обслужваща мръсни намерения на определени сили. И съзнават ли го, или не, вярващите българомохамедани са само пионки в ръцете на хора, на които окото няма да мигне да ги вкарат в огъня, който изгори Босна и Косово.

Много съжалявам, че с написаното правокирам дълбоко вярващите. Но аз, както всеки нормален човек, не мога да уважавам онези, които са убедени, че неверниците са друга категория хора и че трябва да бъдат мразени. Живи и здрави да са и онези мои приятели, с които споделяхме мизерията по софийските бараки и фургони, но бих ги уважавал, ако са свободни хора, а не роби на Аллах. Защото повече от сигурно е, че робите на Бог, всъщност са роби на други хора, които ги използват и манипулират. В Родопите, за съжаление, точно те са онези, които държат кибритената клечка, а не хора като Живко Сахатчиев. И ако обикновенните хора им обърнат гръб, то Родопите ще станат дом на разумни хора и добри съседи, за разлика от много други печално известни ни места.

ПРОЧЕТИ СТАТИЯТА