Как да изкарате почивка в Гърция и да се върнете без нищо

Уважаема редакция,

Пишем тези редове, имайки предвид ужаса, който изживяхме аз и моето семейство, като мисля, че бихме могли да помогнем на други наши сънародници да не преживеят и те същото!

С най-голямо удоволствие, примесено с болка, обида и учудване, споделям историята на тазгодишната ни почивка в съседна Гърция. Като предисловие бих искала само да вметна, че не ни е първо посещение на прекрасната иначе страна, имали сме възможността със семейството и приятели да се насладим многократно на чистото море, на дивните лагуни, на страхотното обслужване по заведения и хотели, но тази година за първи път вкусих и от горчилката от това някой да навлезе в личното ти пространство, да се разпорежда с вещите ти, със съня на децата ти и след това власти, консулство и всички служители в тях да се държат с теб като човек "втора ръка". Как започна всичко обаче...

Аз, съпругът ми и двете ни деца заедно с още две приятелски семейства резервирахме студия за едноседмична почивка на п-в Халкидики, Ситония, с. Вурвуру. Студиото се казва АННА, предоставящо много прилична база за почивка, с невероятен озеленен двор, със спортни площадки, детски кът, барбекюта и въобще всичко, което може да накара душата на всеки летуващ да пърха от щастие, че е намерил приказно местенце за релакс.

Комуникацията с домакините от самото начало вървеше идеално, настаняването също, самият престой беше това, за което бяхме предполагали, мечтали и платили. И за да не се чудите какво му е лошото на всичко това, започвам по същество. Датата на напускане на студията беше 03.07.2011. На 02.07.2011 направихме последната вечеря с богата маса, снимки, много смях и детски глъч около нас.

Съвсем прилично започнахме да затопляме леглата около полунощ, с намерението да се насладим на последния плаж в последния ден от почивката преди заминаването ни. Събуждайки се на сутринта, усетих, че слънчевите лъчи отдавна са затоплили копринения бряг и морето ни очаква с нетърпение, а ние, странно защо, сме се успали. Казвам странно защо, тъй като едногодишният ни син така и не разбра, че сме на почивка, и не пожела да ни остави да поспим нито една сутрин до по-късен час, а гласовито ни събуждаше всички в стаята около 6,30-7,00 часа.

Изпълнена с носталгия от предстоящото заминаване и с нетърпение за последната среща с морето, дръпнах завесите на стаята да се потопя в първите слънчеви лъчи и се потопих... в пълен хаос, намиращ се на балкона на стаята. Той, хаосът, се определяше в разхвърляни документи, всякакъв вид банкови карти, паспорти, и портмоненца, грижливо отворени, преровени и оставени празни и никому ненужни...

Трудно ми беше да проумея какво трябва да означава всичко това, все пак бях в Гърция, в сигурната ни съседка, с ниско ниво на престъпност, с гостоприемните хотелиери и за да се уверя, че не е това, което си мисля, отворих мрежата на балконската врата и с ужас установих, че тя се свлече в краката ми, грижливо срязана от трите й страни, образуваща удобен проход за НЕГО или ТЯХ!

В този момент с помощта на слънчевата светлина и зеещите празни портмонета и тефтерчета ми просветна - бяхме ОГРАБЕНИ! В последната вечер от иначе страхотната ни почивка, в присъствието на двете ми спящи деца!!! Със замаян поглед установих, че предвидливо са се погрижили да си събера багажа в колата и са ни освободили от присъствието на две от чантите ни, в които още по-грижливо и необозпокоявани са натъпкали урожая от "работния ден" /или нощ/.

Почуствах се обидена, омърсена и потресена от това, че някой/и съвсем спокойно са обикаляли из главите на децата ми, че са разполагали с личните ми вещи, с нас и с времето през последния ден от отпуската. Естествено, първата реакция беше да извикам собственика на студиото, показах му жалката картинка, освен хаоса на масата, паспортите ни бяха разхвърляни на поляната, уреди, които са счели за ненужни се подвизаваха там, та даже и лекарствата за малкия ми син.

Помолих го да извика полиция, обади се човечецът, спор няма, но минута след това "изядох" втория шамар за сутринта - ПОЛИЦИЯ НЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ, защото патрулката била в друго село, а пък видиш ли, било НЕДЕЛЯ! Е как не им оставих бележка на "младежите" да ме оберат барем в петък, че да има шанс да свършат нещо хората! За мое щастие съм гръцкоговоряща и за щастие или нещастие не знам, не съм от тези, които скланят глава и казват "ами добре" и после бършат сополиви сълзи в банята!

Набрах 112, операторката учтиво ме свърза с местната полиция, а там една още по-учтива служителка повтори думите на собственика - демек, че полиция няма как да дойде, да отида да подам жалба в участъка. След като включих достатъчно децибели в цялата тази история, заплашвах, плаках и други неща, които ми се губят от онзи момент, чух в слушалката: "Ами добре, айде, ще ви изпратя кола"! Нейсе, първото стъпало беше преминато. Със съпруга ми решихме да изкачим и второто, тоест, да се свържем с консулството ни в Солун.

Все пак са хората, които защитават интересите на нас, българите, навсякъде из света! Да, ама не! Служителят беше много учтив, съчустваше ни искрено и му благодаря за проявеното разбиране, което се ограничаваше до това да ни посъветва да настояваме да дойде полиция на местопрестъплението. Явно съм настоявала добре, защото след това дойдоха три патрулки, тъй както нямаше нито една на разположение. Дали защото "хазяинът" разбра, че едната ми приятелка е адвокат, дали защото му казах, че ще викна местната телевизия, за да отрази това, което се случва, не знам, но той лично набра поне 4 пъти телефона на полицията с молба да побързат!

Полицаите си свършиха работата, както си е по протокол, казаха ми, че съм имала луд късмет, че бебето ми е в кошарата, защото е имало вариант тя да е празна!!!, разбрахме, че сме били упоени по някакъв начин, което обяснява дълбокия сън, късното събуждане, замаяната ми глава сутринта и сънливостта през следващия ден! Тъкмо си мислех, че все пак не ми се е случило най-лошото, когато установихме, че ключовете от автомобила ни ги няма, че колата е в състояние, получаващо се след пускането на мъничка бомбичка, и всичко ми се завъртя с нова сила.

Благодарение на някаква всевишна сила обаче намерихме ключовете, захвърлени в близост до колата, и си отдъхнах - поне щяхме да се приберем, защото иначе щеше да ми бъде трудно да обясня на двете си деца, едното, както казах, почти бебе, че нямаме храна, нямаме и пари да си я купим! Няма да ви отегчавам повече със случилото се, въпреки че мога да напиша поне още толкова, просто сега ще задам въпросите си и ще предложа един-два съвета, въпреки че никой не ми ги е искал! Защо държавата ни продължава да издържа посолства и консулски отдели, при условие че нямат никаква отговорност първо като българи и второ като добре платени служители???

И какво би направило едно семейство, което не говори местния език и няма никаква възможност да се свърже с преводач, ако от консулството му дадат отговор: "Ние не можем да ви помогнем"??? Или трябваше да ми отвлекат детето, за да прояви интерес някой??? Искам да обърна внимание на това, че нещата, които са откраднати, не са малко, на са и евтини, но въобще не се и замислям за тях. Пари се изкарват, здраве да има. Чуствам се огорчена, беззащитна, при условие че както казах, аз имах възможността да се оправя по един или друг начин.

И мили българи, тръгвайки на почивка, или не носете скъпи вещи със себе си, или ако сте запален фотограф като съпруга ми примерно, застраховайте всичко! Не спете на отворен прозорец и ако в стаята не се диша от жега, си пуснете климатика, а след това пригответе антибиотика за вече болните ви деца! Ако колата ви е пълна с багаж, не я оставяйте без надзор - просто отнема много време след това наново подреждането, ако някой реши да ви остави тази възможност! Тази случка няма да ме откаже да посещавам Гърция - харесвам тази страна. Отвратиха ме повече тези, за които все си мислех, че работят за народа - българския!

Михаела Найденова, Благоевград