Живея втори живот благодарение на д-р Карагогов, той ме спаси след грешка на колежката му д-р Костадинова

Здравейте, уважаема редакция,

Пише ви Бойка Комитова от гр. Разлог, на 41 г. съм. Прочетох статията за малкия Никола от с. Баня в брой 72 от 27 март и това ме подтикна да споделя моите патила.

На 17.03.2009 г. бях приета в гинекологично отделение на МБАЛ - Благоевград с диагноза лимпом на матката. На 19.03.2009 г. бях оперирана от д-р Костадинова. На 20.03. тя лично дойде в стаята да ми се представи и да ми каже, че тя е извършила операцията и всичко е наред. Същата вечер дежурната акушерка и санитарка се опитаха да ме вдигнат на крака /така правят с всеки пациент след подобна операция/, но нещо не беше наред, защото не можех да остана на крака без чужда помощ. През нощта раната започна да кърви и да избива кръв през дрехите ми.

Акушерката цяла нощ идваше да поставя кесия с лед върху корема ми. На 21.03. сутринта в събота дойде д-р Карагогов, който е бил повикан да изроди бебе чрез секцио. Видя и мен, защото акушерката му казала, че съм зле. Д-р Карагогов заръча да приготвят операционната, защото в съботни дни няма планувани операции, да свикат екип и да повикат хирург /такива операции се правят обикновено от гинеколози/.

Дойдоха и завеждащият отделението д-р Динов и д-р Калоянова. В мое присъствие д-р Динов заръча на д-р Калоянова: “Махнете през конец и поставете дренажи в раната, без да отваряте напълно”. Заведоха ме в операционната, докато ме подготвяха, чух как д-р Калоянова предаде думите на д-р Динов на д-р Карагогов, но той заяви: “Няма такова нещо, трябва да отворим, аз трябва да видя какво е станало вътре”. За да ме успокоят, сестрите в операционната казаха, че операцията ще свърши най-много за 30 минути.

Но трийсетминутната операция продължи 4 часа. Събудих се напълно още на операционната маса. Шиеха ме трима души. Не пожелавам на никого да изпита такива болки. Занесоха ме в стаята и ме включиха отново на задължителни следоперационни вливания и преливане на кръв /след първата операция не се наложи кръвопреливане/. Малко след това видях, че над мен стои д-р Калоянова и каза: “Боже, Боже, какво направихме!”. След няколко дни тя отново дойде, въздъхна и каза: “Вече си вън от опасност”. На мен официално беше казано: “Дължи се на пропуснал кръвоносен съд, случват се понякога такива усложнения”. Три дни усещах неприятен дъх на гной от гърлото ми. Два дни след втората операция започнах да вдигам температура. Нямаше лекар, който да не мине през стаята ми да види как съм /по няколко пъти на ден/. Два пъти идва хирург за консултация и веднъж вътрешен лекар. Само д-р Костадинова не влезе нито веднъж. Чак на 29.03. /неделя/ дойде на визитация.

Никой не може да ме убеди, че не страдах по вина на тази лекарка. От дочутите изпуснати думи и от това, че я виждах от отворената врата на стаята ми как минава всеки ден по коридора и дори не се обръща. Вместо една операция имам шефове като за три плюс три малки разреза за дренажи. Останах прикована на легло девет дни, без да мога да помръдна или седна без чужда помощ. Успявах да направя само по две-три крачки в стаята. От всички вливания от двете операции и двете пълни упойки косата ми започна да капе, и така в продължение на 6 месеца. Изписаха ме на 31.03.2009 г., няколко дни по-късно отидох в хирургичен калинет в гр. Разлог да сменят превръзката. Докторът като ме видя, възкликна: “Ама какво е станало”?. Аз му обясних това, което ми бе казано: “Миома и пропуснал кръвоносен съд след операцията”. Неговият отговор потвърди моите съмнения: “Ама какъв кръвоносен съд” Ти си направила перитонит!?.

Искам да благодаря на д-р Карагогов, д-р Митов, д-р Калоянова, хирурга, който участва в операцията /моля да ме извини, че не знам името

му/, и целия персонал на АГО за грижите, положени за мен. Аз знам, че живея втори живот благодарение на д-р Карагогов.

Въпреки че премълчаха вината на колежката си.

Аз съм кротък човек и не обичам кавгите и скандалите, заради това мълчах до днес, но след като прочетох за бебето Никола, реших, че не бих могла да живея спокойно, ако и някой друг пострада като мен.

Може би се страхуваха, че ще я съдя, но аз не го направих заради всички добри хора в екипа на отделението.

Моля всички, за Бога, не прикривайте грешките на колежката си. Защото следващия път пациентът й може да няма моя късмет!

Ако някой може да предотврати това, това сте вие!

Не позволявайте да ви превърне в свои съучастници!

С уважение: БОЙКА КОМИТОВА, гр. Разлог