Изборът на ГЕРБ и Б. Борисов прилича на еуфорията със Стоичков - треньор на националния отбор, дано краят да не е същият

ГЕРБ е първа политическа сила и сред българската общност в Канада, на вота на 5 юли в Торонто, Монреал и Отава гласуваха общо 1991 българи, от тях за партията на Бойко Борисов бяха пуснати 986 бюлетини, следват Синята коалиция - 315, “Атака” - 157, Коалиция за България - 79, РЗС - 48, НДСВ - 43, и едва 11 гласа е получило ДПС, съобщи за "Струма" благоевградският емигрант от квартал "Грамада" Кирил Чукарски, който е активист на "Атака". Той изпрати писмо до редакцията, в което анализира изборните резултати, както и представянето на неговата партия. Чукарски, както "Струма" писа, пристигна в Благоевград преди 2 месеца, за да се включи активно в кампанията за изборите и да помогне за успеха на "Атака", но си тръгна за Канада две седмици преди вота, възмутен от поведението на общинския лидер Надя Барбазова и от безразличието на централното ръководство към предложението му да създаде структура в Торонто и да организира там лекция на лидера Волен Сидеров. Публикуваме писмото от Канада на Кирил Чукарски със съкращения:
Всички партии дължат успеха или неуспеха си на приключилите на 5 юли избори една персона - Ахмед Доган. Една държава, която уважава себе си, институциите си и народа си, би подвела тази персона под отговорност незабавно и би му представила съдебни обвинения за сепаратизъм, нагнетяване на етническо напрежение и не на последно място за икономически престъпления.
Ахмед Доган с арогантните си изявления активира българите да хукнат към урните. А защо го направи, само той си знае, но едва ли е бил с намерението да изгуби изборите. Ако погледнем нещата от друг ъгъл, той като че ли нарочно сдаде властта на новия месия. Доган много добре знае състоянието на държавата... бюджети, парични потоци, кой какво държи в ръцете си и. т. н. Това, комбинирано с настъпващата криза, е наследството, с което трябва да се справят победителите. Така че неговият театър си беше добре премерен.
Мисля, че еуфорията скоро ще отстъпи място на реалността. Ситуацията сега ми прилича на една друга от близкото минало -... назначаването на най-известния български футболист Христо Стоичков за наставник на националния тим по футбол. Всички говореха разпалено и екзалтирано как Камата с неговата безкомпромисност и казване на истината такава, каквато е, без фалш и маска, ще оправи нещата. Е, знаем какво стана.
Сега всички партийки са се скупчили около лидерите си и емоционално гравитират из българското политическо пространство. Гербаджиите около Бойко, атакистите около Волен, Янето и той си направи партия, полубългарите-полутурците са се залепили около Доган, зомбираните седесари - около Костов и т.н. И ако, не дай си Боже, лидерът залинее и се спомине - отиде и партийката, и всичко.
Мен обаче като полубивш атакист ме интересува представянето на ПП "Атака". Резултатът от 9.36% какво представлява в действителност?
Крачка напред, крачка назад или застой? Лично аз мисля, че е последното - застой. Но ако погледнем по-надълбоко, може да открием и друго. На изборите през 2005 г. "Атака" само с агитация от една кабеларка, и то няколко дни преди изборите, успя да направи 8% и да влезе НС с 22-ма депутати, при избирателна активност много по-малка от настоящата. А сега, 4 години по-късно, когато партията вече е утвърдена в обществото и с активност в настоящите избори много над миналите, има само 1.36% увеличение и 21 депутати. Имам чувството, че някой отнякъде следи партия "Атака" да се върти около тези десетина процента и да не увеличава или намалява влиянието си. Защото не може 80% от хората в държавата да искат това, което пише в програмата на партията, а само 10% да я поддържат. Но ролята на всички партии май е такава - всяка да държи някакъв електорат и вотът на българина се размива вече 20 години.
Опитвам се да си отговоря защо "Атака" не увеличава влиянието си? Може би, защото не може представители на Атака да дават интервюта по медиите и да използват изрази от сорта на "Данчо Ментата" и т. н. и да се надяват да увеличат симпатизантите си с такава риторика. Другото е, че не може да се спуска лидери, без никой да ги е избирал, и самите членове на съответния сбор да не знаят кой ги ръководи. Лоша вътрешнопартийна практика е да се налагат лидери единствено на принципа да са лоялни към главното ръководство. А ако не си съгласен с нещо ти казват: "Волен си е направил партия, ако не ти харесва, ходи да си направиш твоя". Колко е полезна този вид лоялност нека си отговори самото ръководство.