Изберете сами - удобно кресло за Тома Манасиев или възраждане на културната слава на града

Изтича поредният управленски мандат на ръководството на благоевградското читалище "Н. Вапцаров", оглавявано от Тома Манасиев. За 28 март е насрочен важният за всички читалищни дейци форум, на който ще се решава бъдещето на институцията, създадена от будни българи преди 145 години. Предстоящото събрание бе поводът неколцина активисти от близкото минало на читалището да поискат думата от "Струма", за да поставят на вниманието на обществеността и управата на Благоевград изключително важни въпроси, свързани с развитието на читалището като център на духовността - съдържание доста позабравено през последните години на демокрация, пазарна икономика и членство на България в Европейския съюз.

На честването на 145-годишнината на читалище "Н. Вапцаров" преди няколко месеца председателят на Съюза на читалищата Николай Дойнов каза, че всеки град е жив организъм, а читалището е неговото пулсиращо сърце. Пулсира ли обаче "сърцето" на Благоевград? Цяла плеяда забележителни активисти и ръководители напуснаха читалището, сред които семейството музиканти Нешеви, Сталю Сталев, ръководител на фотоклуба, Мария Юрукова, която завеждаше краеведението и подвижните библиотеки, Добра Маркова и Вили Бръчков, чиито гласове неизменно свързваме с радиовъзела, Иван Кантуров, отговорник за родознанието, Кочо Каракостов - ръководител на група "Джумайци", Димитър Серафимов, редактор на списанието "Огнище"... Част от читалищните формации станаха професионални институти - Биг бендът и Кукленият театър, но на тяхното място няма любителски формации. Напоследък зрителната зала на читалището е затворена, а събранията се провеждат в музея в кв. "Вароша", където в училищната стая се е родило читалището.

Милеещите за читалищното дело граждани са отвратени и напускат. От няколко хиляди навремето, днес членовете са по-малко от 200. А от държавната субсидия за читалището на всеки гражданин се падат по 5 /пет/ лева годишно, но какво получава той?! До 1989 г. гражданите оценяваха дейността и избираха ръководствата на общоградски събрания. Според Конституцията днес общините са самоуправляващи се териториални общности. Членството в Европейския съюз изисква всяка община да постигне европейските критерии: развита и просперираща икономика, образовани и квалифицирани кадри, изградена инфраструктура, висок жизнен стандарт и богат духовен живот.

В Европейския съюз всяка община се присъединява и със своята култура. Общинският съвет и кметството ръководят и контролират културния живот, разпределят субсидията, отпускат допълнителни средства и сгради.

Днес главен изпълнител и организатор на куптурата в града е читалище "Никола Вапцаров". В Закона за народните читалища е записано: Народните читалища са самоуправляващи се сдружения, но изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Следователно ръководството е на обществено-държавен принцип и не трябва да се абсолютизира "самоуправляващи се". До 1989 г. Благоевград беше водещ културен център в страната. При посещението на Дипломатическия корпус през 1986 г. многото гости го определяха като европейски град, а на въпроса "Какви културни институти имате?" отговорът беше "Нямаме само цирк!" Благоевград беше център на много международни и инационални културни прояви в общината. Действаха и 66 читалищни любителски колектива. И успокоени заживяхме със самочувствието, че сме европейски град.

В годините на преход заради финансови и политически причини и нихилистично отношение към културата бяха закрити почти всички държавни и обществени културни институти. Сградите им станаха банки, казина, магазини. Много творци и специалисти напуснаха града. Задаваме въпроса: "Благоевград европейски град ли е?" А отговорът е тъжен: "Беше, но вече не е!"

Със средствата на културата гражданите на Благоевград сме длъжни да съдействаме за утвърждаване на бъгарската нация, да противодействаме на антибългарската пропаганда, сегрегационните и асимилационни амбиции на съседните държави, провеждани на етническа и верска основа. Задача на духовността е и утвърждаване на българското самочувствие. Платихме данък на интернационализма. Сега - на космополитизма, на глоболизма с лозунга "Аз съм гражданин на света!" Забравихме, че Братя Миладинови издадоха "Бългаски песни от Македония", а не "Македонски песни", а това е ярък пример, че ни липсва политическа зрялост. В същата връзка, като може да има Добруджанска песен, защо няма държава Добруджа?!

Читалището има основни задачи да съдейства за разпространение на знания, ранното откриване на талантите, тяхното израстване и реализация. За да се случи всичко това, е наложително да се върне възрожденският дух, а читалищната дейност да стане дело на цялата общественост. Нужно е да се възстановят традиционните любителски драматични, сатирични и оперетни трупи, ансамблите, хоровете, оркестрите, радиовъзелът, музейната сбирка, кино- и фотоклубът, лекториите, утрата, вечеринките, празниците, школите за подготовка на инструментални, вокални и рецитаторски изпълнители и всички други изкуства.

За съжаление и хоровете са акапелни, не се провежда обучение с талантите. Нито един благоевградчанин не участва в "Кастинг. Търсим таланти и феномени...". В читалището действа само една фолклорна групичка със съпровод на акордеон, за изненада на всички, хоноруван ръководител е не кой да е, а секретарят на читалището. Такава групичка имат и жените в махала Ризова в с. Бистрица, без да имат читалище! Националните празници и историческите събития вместо с концерти, тържества, викторини, рецитали и други, се отбелязват само с полагане на цветя пред паметниците. Оркестърът изпълнява "Покойници", в който Вазов е написал:

"Борци, венец ви свих от песен жива...

И тоз венец - той няма да увехне,

и тази песен вечно ще гърми... "

Уви, няма я и не "гърми" тази "песен жива", този "неувяхващ венец"! А не трябва кой знае какви усилия, за да започне възраждането! Обширната площ пред читалището без особени инвестиции може да се преустрои с дансинг, естрада, озвучителна уредба, видиостена и кътове за общуване. Така цялата площ заедно с Клуба на читалищните дейци ще станат целодневно любимо място за слушане на музика, концерти, веселия, срещи с творци и учени. Какво пречи от читалищния орган да звучат изпълнения на българската и световната класика, придружени с образователни беседи, да се възстанови празникът "Нашите деца свирят Бах", да възпитаме и създадем любители и изпълнители на класическа музика и публика за Камерната опера. Такива площадки може да се изградят и организират и в училищните дворове за младежите в кварталите.

Нека се върнем на настоящото управление и организацията на дейността на читалище "Н. Вапцаров" в Благоевград. Законът посочва, че член на читалището може да бъде всеки български гражданин, да участва в дейността му, да избира и бъде избиран. Заради користни цели сегашното ръководство въведе ограничения два месеца преди събранието да не се приемат нови членове. Право да избират и бъдат избирани имат само членовете, платили лично членския си внос предишните две години. За финансите няма прозрачност. Тома Манасиев и Виктор Милев, председател на проверителната комисия, с роболепното мнозинство премахнаха практиката председателите да се избират за три години. От 15 години са несменяеми, председателят си е уредил със съмнително гласуване месечен хонорар от 400 лв., когато доброволното участие е принципен въпрос и вековна практика.

Само за пример ще припомним Василий Соловьов, който е бил 30 години диригент на създадения от него хор "Ален мак" без хонорар. Борбата за власт е продиктувана вероятно заради облаги. Клубът е даден под аренда с 500-800 лева месечен наем. Настоящото ръководство начело с председателя се бори да бъдат преизбрани отново. Сградата на читалището всъщност е общинска, само предоставена за ползване, така че Финансов отдел в кметството на Благоевград е редно да извърши проверка. Заради един куп нарушения три поредни години Окръжен съд - Благоевград обявява решенията на събранията за противозаконни, противоуставни и недемократични.

Поставената граница от 150 членове на читалището, които са 0.2% от 70 000-ен град, не означава, че само те са в право да решават проблемите и да избират само защото са платили или са им платили 3 или 5 лева членски внос на година. Ръководството не желае и няма интерес да се привличат нови членове, които да участват в читалищната дейност. Основната част от членовете са щатни работници, техни близки и приятели на ръководството. В миналото членовете на читалището бяха няколко хиляди. Събранията надминаха и най-бурните политически митинги.

Малцина напомнят за пропуснатите изключителни възможности, които имат читалищата, с разрешението да развиват допълнителна стопанска дейност.

Ако държавата спре субсидиите, читалището трябва да се самоиздържа. Историята сочи, че до 1944 г. благоевградското читалище е имало големи собствени приходи от членски внос, билети от ежедневни кинопрожекции, 3-4 премиерни пиеси в година, много концерти, вечеринки, забави, томболи и други. Непрекъснато е обогатявана материално-техническата база. През 40-те години на миналия век само в една година читалището дарило 215 000 лева - за стипендии, трапезарии и болни... След промените в ЗНЧ /2009 г. /, съгласувано и със Закона за юридическите лица с нестопанса дейност, читалището не само може, но е длъжно да извършва допълнителна стопанска дейност.

Може да открие кино, книжарници, издателства, книговезница, консултантски, преводачески и информационни услуги, импресарско бюро за културния внос... Любителите сами ще ги предложат и организират. Може да формират естрадни и фолклорни музикални състави за читалищните, селищни и семейни празници, а срещу заплащане и на обществените и частните заведения. Така ще се подобри интонационната среда и ще се пресече пътят на чалгата, стриптийзьорките и кича... Абсолютно задължително е срещу всеки лев заплата или хонорар и от доброволна дейност на членовете да има културен продукт - стока.

Нека напомним на цялата общественост кои са ръководните органи на читалището и какви са им функциите.

1. Общото събрание приема перспективните и годишните планове, отчетите на настоятелството, новите членове.

2. Настоятелството е изпълнителен, а не ръководен орган, всеки негов член участва и отговаря за определена дейност.

3. Секретарят на читалището е главен движещ фактор. Той организира цялата дейност и трябва да бъде специалист, предприемчив културен мениджър. Секретарят не е член на настоятелството. Секретарят и всички щатни работници да се назначават с конкурс.

4. Проверителната комисия контролира дейността на настоятелството, секретаря и финансите. Нейните членове следва да бъдат от най-компетентните читалищни дейци.

Нека всички ние, които изпълваме с живот този 70-хиляден град, да не забравяме, че "ГРАЖДАНИТЕ ПРАВЯТ ГРАДА, А НЕ ГРАДЪТ - ГРАЖДАНИТЕ" /Христо Ботев/

Градът ни ще бъде такъв, какъвто си го направим! Казваме, че искаме да живеем в модерен, съвременен град, с перспективи за днешните и утрешните поколения, а сме длъжници на учениците и студентите. Наложително е да се създаде фонд "Култура", в който да внасят средства фирмите, моловете, даже и занаятчиите и фризьорите. С тези средства да се гарантира гостуването на големи театри, опери, оркестри и да се дотира дейността и на местните културни институти. Защото за последните 20 години в Благоевград е открито само едно частно кино и един билет е 3-9 лева. Необходимо е да се направи задълбочена оценка на читалищната дейност, да се сложи край на инертността и некомпетентността, като се обнови ръководството.

Само така ще се възроди културният живот. Ще се включат в дейността му огромният брой творци и специалисти, каквито имаме в изобилие. Някога изграждахме естради на площадите и парковете. Сега имаме много зали, но пустеят. Гражданите, и предимно младежите, трябва да се приобщят към културните ценности. С турските и американските сериали няма да станем европейци. Да се организираме, за да не изпуснем и последния влак за Европа.

Призоваваме интелигенцията и всички граждани да се включат най-активно в живота на читалището и дейността му да стане "Дело на всички и за всички!" Да върнем културната слава на Благоевград!

РР. Подписите на 21 интелектуалци и читалищни дейци подкрепят написаното. Те се пазят в редакцията на вестник “Струма”.