Искам да изразя погнусата си от съветника-собственик на училище “Александър” Й. Андонов

Писмо, пристигнало на електронната ни поща на вестник “Струма” от софиянката Цветана Василева, която и в момента работи като преподавател в ръководеното от съветника-общински лидер на ГЕРБ Йордан Андонов училище “Александър”, повдигна за пореден път въпроса за морала и действията на личното протеже в Благоевград на премиера Б. Борисов. Писмото започва с думите “Целта ми да се свържа с вас не е политическа. Искам да изразя изключителната ми погнуса от поведението на този господин”.

В среща с г-ца Василева девойката потвърди авторството върху писмото и разказа обстойно на какво е била подложена от работодателя й Андонов. Предаваме разказа й с незначителни съкращения:

“15 години съм живяла в чужбина, образована съм в London School of Economics and Political Sciences, стажувала съм в Брюксел и МВнР и съм готова да направя всичко по силите си, за да прекратя такъв вид поведение и отношение на публична личност. Искам да покажа наглото и безнаказано поведение на г-н Андонов и по този начин да предпазя от неприятности хората, които биха му повярвали.

Дойдох в Благоевград в началото на годината заради приятеля си и реших да намеря временна работа, докато се ориентирам в обстановката. За пръв път разговарях с Андонов на 1 април 2010 г. На 3 април се срещнахме в неговото кафе “Sport 1”, за да поговорим по предложението му във връзка със свободни позиции в управляваните от него фирми “Институт Александър” ООД и “Александър Бизнес Център-АБС” ЕООД. Договорихме се да започна работа като преподавател по английски и административен служител. Предложи ми по 5 лв. на академичен час, а за работата в офис допълнително 550 лв. Започнах работа на 7 април, а той обеща да подпиша договор. До момента г-н Андонов не е подписал договор с мен, въпреки многократните му обещания. Работното ми време не бе уточнено и многократно се налагаше да оставам повече от 15 часа на работа, без да ми бъде платен извънреден труд. През лятото трябваше да водя не 3 групи, както се бяхме разбрали, а 5. В един момент ме прати на принтера да му ксерокопирам учебници. С други думи вършех всичко.

След като до края на август ми беше платил за 5-те месеца общо около 1000 лв., аз започнах да си търся парите и тогава станах лошата. До момента Андонов ми дължи около 6000 лв., защото продължавам да водя група - хората в нея са превъзходни и не бих могла да ги оставя.

Работата ми като администратор ми доказа, че г-н Андонов поддържа нерегламентирани трудови отношения с всички останали работници. В рамките на моя престой той подписа само 1 граждански договор. В момента работата на училище “Александър” по евросубсидираната програма “Аз мога” включва обработката на над 2000 човека.

Разбирайки, че на 2.12. съм подала жалба в Инспекцията по труда, той положи неимоверни усилия и натиск, включително и финансов, върху мен и мои близки, да оттегля жалбата си. Използва и братовчед си Иво Андонов, който заплашил моя приятел, че ако не изтегля жалбата, ще стане лошо.

Несъмнено смятам, че г-н Андонов се възползва от политическата си позиция, за да си позволява подобен род незаконно и отвратително отношение. Без никакво притеснение мога да цитирам фрази от сорта на “Ти знаеш ли аз кой съм” или “Тая знае ли с кого си има работа”. Той отказваше месеци наред да си вдига телефона при многократните мои запитвания за заплащане. След като разбра, че съм подала жалба в ИТ, самият той ми звъни непрекъснато, позволява си да ми повишава тон, нарежда ми, а при последната ни среща обяви, че “на тези, които си позволяват да ми пускат проверки и да ме разнасят по вестниците, не съм дал и няма да дам нищо”. Тогава обеща запис на заповед, която не издаде.”