Йордан Георгиев: По времето на социализма не бяхме вярващи, но реставрираха църквата в с. Лисия, сега, когато станахме вярващи, я обраха

Става въпрос за малкото и малко известно село Лисия, което през 1954 година имаше две махленски училища с по 40 ученици до IV клас и едно централно училище до VII клас със 180 ученици. Тогава завърших VII клас, т.е. основно образование. Сега, разбира се, че в селото няма вече 260 ученици, е ясно. Ясно е и това, че в селото вече отдавна няма училище и в него живеят само 10 пенсионери.
Остана само църквата. Една хубава църква, която ни напомня за много събори, на които поляната и реката гъмжаха от народ, а тъпънът даваше такт на веселото хоро, което се виеше през целия ден. Това се случваше всяка година на втория и третия ден от Великден, Гергьовден, Спасовден, Илинден, Очовден и Димитровден.
Когато не бяхме вярващи, по времето на социализма, на църквата в с. Лисия беше направена реставрация. Сега, когато станахме вярващи, от църквата бяха откраднати иконите. Открадната беше и камбаната, която имаше много мелодичен звук, но по стечение на обстоятелствата бе върната от митницата. В църквата остана обаче непокътнато разпятието. Едно уникално художествено произведение, което няма равно на себе си в целия Югозападен район. Произведение, което заслужава да се види от всеки вярващ, от всеки ценител на изкуството, от всеки българин и не само. За това реших да опиша маршрута, по който може да се стигне и да се види това съкровище на религията и на изкуството. И така, ако се намирате в Благоевград, тръгвате по главния път в посока София. След 4 км се отбива през с. Бело поле, преминавате селото, пресичате р. Струма и само след 100 метра пътят се раздвоява. Отклонението вляво не ви интересува, продължавате направо и започвате да катерите стръмнината за с. Бучино. При махала Божковци асфалтовата настилка свършва, но продължава баластрова от трафопоста нагоре. След около 1,5 км стигате махала Дивилска и Каракачанска. Тук свършва и тази настилка и продължавате между двете махали по път без настилка. Пътят наистина е без настилка, но е проходим. Следвайте го и не се отклонявайте никъде. Ще стигнете до спускане, след това отново качване и пак спускане. Стигате до една безводна река. Стоп. Вече стигнахте. За предпочитане е това да правите на 19 октомври. Тогава църквата отваря врати и чества своя патронен празник. Прави се курбан, на който можете да вземете участие и Вие.