Грижите за децата в Дневен център “Символ на любовта” в Г. Делчев са само привидни

След поредния скандал с директорката на Дневен център за деца с увреждания "Символ на любовта" Емилия Пандалиева и нейната заместничка Катерина Томова заради безотговорното им отношение и грижи към болното й дете, 26-годишната Здравка Боянова Петрова от гр. Гоце Делчев реши да прибере Кънчо, който след няколко месеца ще навърши три годинки, и сама да се грижи за него. Здравка е безработна и има още две по-големи деца на 5 и 6 години. Семейството живее на квартира, а съпругът й осигурява издръжката на семейството, като събира скрап от кофите за боклук и полето в южната ни съседка Гърция и Гоцеделчевския регион.

Може да сме бедни и да сме цигани, но ние си обичаме децата и се грижим за тях. В Дневния център заведох Кънчо, когато нямаше и една годинка. Благодарение на масажите и рехабилитациите на прекрасните рехабилитатори Димитър Милев и Нушие Ходжова Кънчо е много по-добре, но все още не може добре да си стъпва на крачето и да движи ръчичката си.

Така започва тъжната изповед на 26-годишната майка Здравка Петрова от Гоце Делчев, която споделя, че в Дневния център любезността и грижите за децата са само привидни, докато родителите си тръгнат, после настъпва пълно безвластие и безотговорност.

Когато се роди Кънчо, мъжът ми работеше в Керамичната фабрика в Гоце Делечев. Аз също взех майчинство от там. На третия месец след раждането след нелеп инцидент Кънчо изпадна в кома, която продължи 8 дни. Лечението бе в София, както и последвалата операция на главичката. Той остана с парализирани дясно краче и ръчичка и епилепсия в тежка форма. Детето се нуждаеше от специална рехабилитация и масажи, и така шефът на съпруга ми уреди почасово да го водим в Дневен център "Символ на любовта", където има много добри рехабилитатори. Всичко вървеше добре, докато директорката на центъра Емилия Пандалиева и заместничката й Катерина Томова не настояха да оставям при тях Кънчо целодневно. Само след месец директорката Пандалиева ми каза, че ще трябва да ми се спре майчинството, защото детето ми вече посещавало центъра целодневно. Възпротивих се и заявих, че това е невъзможно. Двете имаха наглостта да ми заявят, че детето ми било женомразец, питам как разбраха това, като то бе едва на 10 месеца. Направили си такъв извод, защото Кънчо много плачел и искал да го гушка и приспива само рехабилитаторът Димитър Милев. Истината беше друга - искаха да се отърват от Кънчо, защото наистина детето много плачеше, не бе свикнало с новата обстановка и им разваляше спокойствието. Естествено, реагирах отново остро, защото като всяка майка съм загрижена за детето си, и от този ден нито аз, нито Кънчо видяхме бял ден. Нямах избор, трябваше да търпим, защото детето ми имаше нужда от масажите и рехабилитацията, която получаваше в центъра, а пари за частни рехабилитатори нямахме.

Една вечер ми върнаха Кънчо с отоци и и посиняло болно краче. Естествено, на сутринта реагирах пред директорката Пандалиева и Катерина Томова. Последната се нахвърли върху мен с думите: "Лъжеш, това не е вярно, ти си циганка". Взех си детето и си тръгнах. Съпругът ми и брат му стигнаха дотам, че искаха да сложат скрита камера в дрешките или да я закачат на някое копче на Кънчо, защото случаите зачестяваха. Не позволих да се прибягва към такива мерки и сега съжалявам, защото на всяка моя реакция и забележка ми се казваше, че съм много претенциозна, че не съм била доволна, че детето ми било мръсно, че не съм се грижила за него, което не отговаря на истината. Вкъщи всички треперим над Кънчо, винаги е чист и с изпрани дрешки, вярно, не са луксозни, но пък са чисти, той също.

Проблемът на повечето от персонала в центъра е, че се отвръщават от циганските деца. Редовната реплика е: "Този пак смърди", а при забележка: "Ти си циганка и лъжеш". Получавала съм си детето с изсъхнали изпражнения на памперса, който цял ден е носило, със закопчан накриво памперс с бебешки размер, който цял ден го убива.

Коя майка би мълчала при такива обстоятелствата? Катерина Томова иска да си мълча. А почти всички в центъра са вярващи - евангелисти, и вместо да са наистина символ на любовта, те са се превърнали в символ на двуличието и жестокостта.

Като всяка майка на болно дете, съм загрижена и стриктно спазвам указанията на докторите за прием на лекарствата. С ужас установих, че оставените от мен лекарства в центъра за обедния му прием не се дават. Задължително на обяд той трябва да приема по 3 милиграма сироп "Конвулекс", който го пази от епилептичните гърчове, които за него са много опасни. Оставих от лекарството за 14 дни, минаха двадесет, никой не ми казва да занеса ново. След направена от мен проверка намерих сиропа недокоснат. Пак скандал. Пак забележки. Пак обиди. След скандала пък започнаха да го предозират, връщаха ми го като парцал, не можех да го събудя. Веднъж се уплаших, че детето ми е умряло. Бутах го, виках му, то не отваря очички.

През февруари Кънчо паднал от една инвалидна количка за възрастни. При падането детето си ударило силно в дървения под главата. Без да ме уведомят, го закарали в Спешен център, където обработили лекарите удареното място и му поставили лепенка. Случайно от личната ми лекарка разбирам, че детето е водено в болницата. Веднага отидохме със съпруга ми в центъра, за да видим какво се е случило, и като видях Кънчо с тази голяма лепенка на главичката, припаднах. Катерина Томова и Красимир Стаменов, който работи като възпитател, започнаха да ме убеждават, че Кънчо сам си откопчал колана и паднал. На тази лъжа и до днес не мога да повярвам, защото Кънчо с дясната си ръчичка не може нищо да прави, камо ли да откопчае предпазния колан. "Вместо да се радваш, че детето ти може да се откопчава само, ти припадаш, това означава, че е жизнено, живо и има напредък", ми заяви Катерина Томова на фона на ужаса, който преживявах, като гледах затвореното оченце и отока на Кънчо. В това време дойде и директорката Емилия Пандалиева, започнаха и тримата да ме успокояват и да ме карат да се радвам. Чудех се в този момент какво да направя, защото тези тримата ме гледаха в очите и ме лъжеха, за да оправдаят собствената си безотговорност и вина. Моментално си взех детето и отидохме отново в болницата, направихме нов преглед, рентген. Снимката показа подкожен кръвоизлив, който предизвика голям и син оток. "Много ясно, това е удар, и ти да се удариш, и ти ще посинееш", ми заяви Катерина Томова, когато закарах Кънчо отново в центъра.

Друг път Кънчо така подскочил от радост в микробуса, че се прибира вкъщи, че паднал и пак се ударил лошо. Как да повярвам на тези лъжи, нали знам колко е болно и неподвижно детето ми.

Като не се зарадвах и не благодарих, че макар и с отоци и синини, те и техният "Бог" са излекували Кънчо, решиха, че той вече няма нужда от рехабилитации и масажи, и започнаха да ме атакуват по друг начин, за да се махнем час по-скоро от центъра. Новото беше, че главичката на детето ми била пълна с въшки, това става на 11 март тази година. Не приех нещата с тревога, имахме гости и много деца у нас, и допуснах, че може да е истина. Прегледах Кънчо, но нищо не намерих и на следващия ден съобщих за това в центъра. Въпреки че детето през деня е било мазано с препарат, ме задължиха на следващия ден да го подстрижа нула номер, на което се възпротивих. Постригахме Кънчо, оставихме му съвсем къса косичка, отново го прегледахме и отново нищо не намерихме, въпреки твърденията на Катерина Томова, че главичката му е била пълна с гниди и въшки. Много ги разгневих, че отказах съвсем да оголя главата на детето, то има операция на главата, а през февруари бе още много студено, страхувах се да не измръзне. С това отново си навлякох гнева на Катерина Томова, която е най-силно вярващата в центъра и би трябвало отношението й да е друго. В центъра само нейната дума се слуша. За всичко.

Не се стърпях и за трети път отидох да се оплача в отдел "Закрила на детето" за лошото отношение. Глас в пустиня. За трети път заявих на служителката Надежда Гелемерова, че детето ми в центъра е малтретирано, не е гледано добре и искам да си го прибера вкъщи, след като има такова отношение към него, пък и към мен. И вместо да вземе мерки, Надежда Гелемерова и директорката Емилия Пандалиева се затвориха в директорския кабинет, за да сътворят клаузата в молбата, с която отписвам детето си от центъра, в която пише, че нямам претенции към работата на персонала, с което да се подсигурят евентуално пред съда, ако реша да водя дела.

Не мога да стана личен асистен на болното си дете, защото било със 77% инвалидност, въпреки че е с чужда помощ. Назначени са вече стотици лични асистенти, само за мен е невъзможно. Казаха ми, че няма право, защото Кънчо бил втора група инвалид. Новият ТЕЛК е на 10 юли. Аз съм безработна, мъжът ми рови в кофите за желязо в Гърция. За да гледаме децата си, сме си дали в заложните къщи телевизора, хладилника и друга покъщнина. Не се оплаквам, но ме е яд, че за хора, които са и на работа, и имат добри възможности да се справят, има всичко, а за такива като нас няма нищо.

ЗДРАВКА БОЯНОВА ПЕТРОВА, гр. Гоце Делчев