Г-жо Радонова, не знам доколко сте чели внимателно, но дори и името на книгата цитирате грешно

Уважаема редакция,

Позволете ми чрез страниците на вестника да се обърна към госпожа Радонова. Нямах никакво намерение да влизам в полемика с когото и да било по повод книгата ми “Баня - сърце и огън от България”, но някои неща във Вашата публикация ме предизвикат към това, в която Вие показвате, че не сте чели внимателно, което личи още в грешката Ви относно заглавието на същата.

В завършека на Вашата статия Вие ми вменявате заповед за мълчание, което е равносилно на забрана за собствено мнение и защита.

Вие твърдите, че книгата ми е “... пълен препис на националната история, като страниците за Разлог и с. Баня са вмъкнати тук и там /курсивът - мой/...” Това “тук и там” заема 58.5 % от общия обем на книгата и се равнява на около 400 от общо 674-те страници. Освен това не сте ли погледнали списъка на ползваните 160 исторически, литературни, архивни и други източници?

И още нещо: Още в предговора на книгата /т.т. 3 и 4/ съм се аргументирал защо съм избрал този подход на писане - на фона на общата история на България да опиша историята на един край /Разложкия/ и едно село - Баня.

Та дори и днес историци и археолози попълват пъзела, наречен “История на България”, а кой би писал във времето на траките история на

с. Баня, като те /макар и умишлено, според проф. Ал. Фол/ не са имали азбука?

И, ако ми позволите, един риторичен въпрос: Запитвали ли сте се защо Паисий Хилендарски не е написал история на гр. Банско, а е написал “История Славянобългарская”?

Ще си позволя да Ви отговоря и по друг начин, перефразирайки покойния голям траколог, вече цитирания Александър Фол, който казва: “Аз написах своята история за траките! Който смята да я променя, нека напише своята!”.

Да! Благодарение на 8-годишен къртовски труд аз написах моята история за с. Баня, което /с богатата си историческа съдба, единствено трикратно опожарявано, и с редица видни личности/ заслужава този жест. Напишете и Вие своята за гр. Банско и ме опровергавайте, но с факти и документи!

Мисля, че когато човек иска да доказва нещо, трябва да постъпи добронамерено и добросъвестно.

Проф. Божидар Димитров, когото цитирам още във въведението на историческия раздел на книгата ми, казва: “История има там, където има документи...”.

Ръководейки се от току-що цитираните постулати на стр. 307 буквално съм записал: “Независимо че има официална версия за родното място на Неофит Рилски, според която той е роден в гр. Банско...” /т.е. подходът ми е съвсем коректен/, посочвам 19 източници /в т.ч. 12 писмени/, в които като негово родно място е посочено с. Баня, част от които ще посоча: Цитираният и от Вас източник “Православен мисионер” от 1946 г.; сп. “Духовна култура”, кн.кн. 5 и 6 от 1957 г.; книгата “Въоръжената борба в Пиринския край” на Георги Т. Мадолев, изд. 1966 г. Книгата на Г. Константинов, Цв. Минков и Ст. Велев “Български писатели - биография и библиография” от 1961 г.; сп. “Духовна култура”, кн. 9 от 1964 г.; в кн. 2-ра, стр. 132 на периодичното списание от 1882 г. Константин Иречек пише: “... Отец Неофит Рилски е роден в 1793 година в Разложка Баня”; кн. 9 на сп. “Българска книжнина”; книгата “Първи стихотворци” с подзаглавие “Български възрожденски стихове”; “Българска енциклопедия” на братя Данчови от 1936 година, в която е поместена и снимка на този голям български възрожденец, и т.н.

По-нататък в книгата си също добросъвестно пиша, че Н. Рилски е роден в с. Баня в 1793 г., остава сирак, а през 1801 г., когато е първото масово опожаряване на Баня, майка му се омъжва повторно в Банско, където Неофит израства и след това тръгва по своя житейски възрожденски път.

А Вие посочвате само един документ на проф. Румяна Радкова, в чиято историческа достоверност има сериозни основания да се съмнявам, но това е друг въпрос.

За следващото Ви твърдение ще кажа, че банялии никога и по никакъв повод не са привличали нито писатели, нито с когото и да било за формирането на неверни версии за родното място на Неофит Рилски.

Нещо повече: През 70-те години на миналия век един журналист, чието име не искам да опетнявам, за да угоди на някого, написа статия за Банско като родно място на баба Парашкева, съгласно която /разглеждана не исторически, а математически/ тя е родила сина си Георги Димитров, когато е била едва на 3

/три/ години. Такъв случай в световната история аз поне не познавам...

А каква е истината, Вие сама сте я написали. Баща на Парашкева Димова е Досе Баненина /заради това, че е роден в Баня/, както банскалии са го наричали. И ако трябва в проценти да определяме откъде е баба Парашкева, то излиза, че поне 50% тя е от с. Баня.

Има и още висящи въпроси: Защо не ме опровергавате за твърденията ми за баненските корени на братя Страшимирови, на фамилия Венедикови, на министър Светла Даскалова, на Иван Славков-Батето и т.н.

За мен, г-жо Радонова, е важно, че тук, в този прекрасен край, са се родили титани на българската възрожденска, революционна, словесна и свободолюбива мисъл и действие, че сме дали на майка България не едно и две родолюбиви сърца, за което е моят дълбок поклон пред тях и делата им.

И затова неслучайно озаглавих книгата си “Баня - сърце и огън от България”.

В заключение ще кажа, че въпросите, които поставяте, са важни от гледна точка на своята достоверност, но ние с Вас можем само да имаме мнение, но не можем да разрешим. Поне по моето скромно становище те са от компетенциите на ерудити учени, и най-вече професионалните историци.

С уважение: АТ. ЯЧКОВ

ПРОЧЕТИ СТАТИЯТА