Една сбирка, която трябваше да се появи

Това е сбирка от четиринадесет есета и шест писма от кореспонденцията на Иван Гологанов, писани през далечната 1865 г. Тя, озаглавена непретенциозно - “Статии за “Веда словена” - и е дело на инж. Христо Спириев, отломка от Гологановия род. Пет от есетата са публикувани в последните години от в. “Струма”, през алманах “Струма” до сп. “Пламък”. Останалите девет са подготвени специално за настоящото издание, а Гологановите писма са от архива на инж. Спириев и национални книгохранилища. Сред тях впечатление прави /въпреки изумителните по своята необичайност други текстове!/ статията “Идентификация с инженер Сюлейман Арунов” - тя е първи опит у нас да се търсят доказателства за автентичността на Гологановите записи, като се сравняват с диалектите на българомохамедани от предела между Пирин и Родопите!

Предложеното съдържание напомня за лишен път на българското общество за някогашния културологичен подвиг на Иван Гологанов. За онзи, който през петдесетите години на 19 век, годините на национален подем, записва от българите мохамедани на предела между Родопите и Пирин планина изумителен песенен фолклор, обединен от Стефан Веркович под име, чийто смисъл - “Веда словена” - остава енигма дори за днешните поколения.

Темата “Иван Гологанов” беше в центъра на академичното внимание за последен път през 1982 г. - тогава, някъде през есента, Министерството на просветата и Институтът по фолклористика към БАН предприеха няколкоседмична експедиция по стъпките на записвача, която завърши с научна сесия в Банско, за да се издирват оцелели песенни масиви, спомени от онова време и нови гледни точки за онова явление - на “Веда словена”. Сбирката на инж. Спириев е резултат не от фолклористични пристрастия, а от интимен порив - от порива на Гологанов потомък - за пробуждане на интерес към личността на прародител, обвиняван в мистификация и уличаван в авторство на онова, което сам обявява за записи на народни песни. Сбирката “Статии за “Веда словена” възкресява спомена за Орфей, за Александър, за живота на балканските българи - напомня за скопския митрополит Теодосий, за Стефан Стамболов... Разказва за някогашната мечта по независима и единна България - мечта от късните времена на турското робство, отвела към тезата за българите като славяни и за т.нар. Български Великден.

“Статии за “Веда словена” е продуктивна от научна гледна точка. Още с появата си тя отвежда към импровизации. На изкушения в хуманитаристиката напр. прави впечатление недоумението на инж. Спириев от името, което Ст. Веркович избира за Гологановия сборник от песни. Онова недоумение пък провокира лингвистичен опит за обяснение. Ето:

Събраните от Гологанов песни разказват за изначално, за предисторическо знание на Човека за мирозданието. На това Знание Веркович отрежда името “Веда” - от глаг. -ведать /старосл./инд./ = да зная; сл. Веда = Знание = на Бог/. А изборът на името е направен от Веркович, който по произход е босненски сърбин, посветил се на панславизма. Оттам - “словена”, в см. “на славяните” /с малка буква/! Словосъчетанието “Веда словена” = “Знанието /респ. Бога/ на славяните”. Тъй панславистът поставя “Веда словена” до индуските “Веди”, до индуския “Бог - Знание”!

Митолози, фолклористи, историци, лингвисти, обърнете внимание на “Статии за “Веда словена”! Заслужава си!

ПЕТЪР ПАРАШКЕВОВ