Дупница днес е като празен екран на телевизор, изпитвам гордост от миналото на града и срам от настоящето

Визитата на финансовия министър Симеон Дянков в Дупница предизвика много реакции от страна на общественици. Част от хората поискаха да изкажат мнения и предложения, свързани с тежкото състояние на Дупница сега, отминалата й слава на търговски център и столица на демокрацията и неясното й бъдеще.

Публикуваме мнението на инж. Георги Георгиев, който освен критиките изказва и предложения за развитието на града.

Иска ми се, страшно много ми се иска жителите на Дупница да се запитаме: За какво ни е този град и какво да го правим през следващите години?

Защото, ако за нас Дупница е празно понятие, то как може да очакваме за другите да е пълно със смисъл.

Когато чуете Дупница обаче, първото нещо, което ще ви дойде наум, не е никак приятно и будещо възхищение. Репутацията на един град или начинът, по който другите я виждат, е толкова важна, че може да затъмни или да освети всичко останало в него.

Тази репутация може да е негативна, безлична или позитивна. Тя се изгражда дълго и упорито и не може да бъде променена с рекламна кампания или лого.

Ако направим клип, в който Ви убеждаваме, че Дупница е безопасен и приветлив град, няма да промените мнението си, защото години наред сте слушали други неща. Хората работят с утвърдени клишета за повечето неща около себе си и те не търпят често промяна.

Някои клишета са вековни, други са по-скорошни, някои са верни, други - никак. Това не е нито особено умно, нито особено честно, но е начинът, по който повечето от нас разпознават едно или друго нещо, един град от друг град и мислят за тях.

Независимо дали ни харесва, "репутацията" е онова, което много често решава бъдещето на един град, на хората, които живеят в него.

От образа на града ни зависи какви ще са стоките, които ще се произвеждат, колко хора ще инвестират средства в него или успехът на една или друга дейност.

Считам, че е необходима дискусия за реалния и желания образ на града, в който живеем, за реалния и желания образ на Дупница.

От трите неща, които продаваше в миналото - образование, индустрия и земеделие, Дупница не запази нищо, но продължи да се надява някак да открие новия си път, без да го търси.

Ако трябва да го сравним с нещо, Дупница сега е празен екран на телевизор, в който от време на време се появяват бледи надписи. За щастие никой от твърде негативните като дрога, организирана престъпност все още не е перманентен и фатален за града.

Иска ми се всички мои съграждани, всички жители на града да се обединим около една концепция за бъдещето на Дупница, та дори тя да е начална концепция от само няколко неща, като например:

- Чисти улици и природа.

- Добро образование. Налице е контролирано опростачване.

- Развитие на хранително-вкусовата промишленост.

Нека върху тези неща има дискусия, нека чуем гласа на всеки.

Според мен хората имат нужда от стремежи, илюзии. Необходими са съвкупност от социални, икономически и политически цели, които са важни за всички и за които сме готови да работим.

За последните 20 години обществото ни нямаше цели. Хората в Дупница живееха и живеят между гордостта и срама. Гордост от миналото, от което не е запазено нищо, и срам от настоящето.

Трябва ясно да осъзнаем, че днес са ни необходими истории, които да развълнуват хората така, както са се вълнували в миналото.

Една запазена марка на Дупница трябва да представя настоящето и бъдещето на града, а на нас ни е много скъпо и безопасно миналото и упорито го натрапваме.

На Дупница днес не й трябват знамена и показни мероприятия, а добри истории, кадърно разказани, и най-вече истински които да очертават пътя.

Ако знаем къде искаме да стигнем и вървим натам, рано или късно ще стигнем, но трябва да решим къде искаме да стигнем, т.е. преди да покажем на другите какво е Дупница, е важно първо да сме си отговорили сами.

Считам, че образът на Дупница може да бъде променен по-лесно, ако сме умни, а не богати, и затова ни е необходимо образование. Репутацията на града ни е важна, тя не може да бъде променена с магическа пръчка или за една нощ и трябва да има сериозна дискусия за това.

Според мен Дупница има възможност да предлага образование, с което младите хора да имат възможност за реализация. Образование, с което да привлечем млади хора не само от България, а и от Македония и Северна Гърция. Образование с прагматична насоченост. Образование, произтичащо от икономическите потребности на региона и развитието му. Образование, което ще намали безделниците по принуда. Образование, което ще стимулира промишлеността и ще осигури работни места на младите хора.

За мен най-голяма перспектива има острият дефицит на храни, а оттам и производството и преработката на хранителни суровини.

Нещата днес трябва да се правят по-забележително. Всички трябва да сме наясно, че ще се състезаваме с други градове на базата на образователната и духовната си мощ. Те днес имат значение.

В това състезание човешкият фактор е това, на което трябва да се опрем. Давам си ясна сметка, че от хората зависи всяка промяна и дали един проект ще бъде успешен, или не.

Става въпрос за мястото на Дупница в България. Как да станем важни, а не как да ни възприемат за важни.

Град като Дупница трябва да намери своята цел, да измислим заедно как да станем водещ град в определени направления. Трябва да признаем с тъга, че в Дупница добрите идеи рядко добиват гласност и още по-рядко се осъществяват.

Нашите съграждани трябва да се чувствуват удобно в Дупница (а не да я напускат) и да се използва потенциалът им.

Днес имаме нужда от вдъхновение повече от всякога, вдъхновение, което да постави Дупница в по-добрата част от България, да промени "репутацията" на града ни. Да помислим какви да сме утре и да го направим. Защото ако продължаваме да се движим без посока, по инерция, след няколко години пак ще сме на същото място, а населението на Дупница и общината ще се стопи до нивото от 60-те години.