Дни след прекарана тежка операция кметът на с. Дебрен Басри Чаушев и секретарят му ме пребиха

Уважаема редакция,

Казвам се Айрола Ходжов и съм от село Дебрен, община Гърмен. Искам да дам гласност на един безпрецедентен случай. Нанесоха ми жесток побой, и то не където и да е, а в кметството в село Дебрен, и не от когото и да е, а от кмета на селото Басри Чаушев и секретаря на кметството Вадет Ходжов. За извършено спрямо мен жестоко престъпление съм подал жалба в РУП - Гоце Делчев и в Районната прокуратура. Имам обаче съмнение, че в крайна сметка фактите ще бъдат изопачени и аз от напълно невинен, бит и дори пребит човек ще се превърна във виновен, защото побойниците са длъжностни лица и демонстрират високо самочувствие за ненаказаност. Двамата съответно са хора с влияние и лобита в местните и общинските институции, а аз съм един обикновен тракторист, багерист. Трудов човек, който не разчита на връзки, а на прилагане на установените в РБългария закони, които според Конституцията важат за всички граждани, без изключение на пост, ранг и т.н.

Същите две длъжностни лица ме пребиха в коридора на кметството в село Дебрен, където отидох след личната покана на кмета Басри Чаушев, за да направим в кабинета му справка по фактурите и да си получа дължимите от него 58 лева - остатък от разминаванията в документите.

През месец април бях нает да извърша услуга на местното кметство в Дебрен. При мен дойде екополицаят Осман Янузов, който ми заяви: “Кметът е на почивка, да дойдеш да избуташ с твойта машина сметището, че хората негодуват, защото не могат да си изорат нивите”. Аз отказах категорично, защото в началото на първия си кметски мандат Чаушев ме нае да почистя една улица, но така и не ми даде парите за свършената работа. Простих се със стоте лева, за които се бяхме договорили, и се заклех, че повече работа на кметството няма да върша. Тогава той започна да работи с друг мой колега и повече не ме потърси. Но тогава през април екoполицаят няколко пъти идва да ме моли и аз склоних да свърша работата, като се договорихме да нямам никакви финансови взаимоотношения с кмета и да получа без проблеми този път договорените за пробутването на сметището 100 лева.

Момчето беше толкова на зор, че ми заяви, че лично той ще вземе от кмета парите и ще ми ги даде, ако пък не, ще ми плати от неговата заплата, но трябва да свършим бързо работата. Така и стана, 2 седмици по-късно отново ме наеха от кметството, този път да изкопая дупки за залесяване с дръвчета в парка на селото. Работих два дни и се договорихме общо за двете мероприятия да получа сумата от 355 лева. Започнах да чакам парите. Чаках месец, два, но не ми платиха. На 1 септември спешно ме оперираха в Благоевград от перитонит на жлъчката, операцията беше много тежка и след като се прибрах в Дебрен и се почувствах малко по-добре, отново започнах да си търся парите, защото не бях на работа и семейството ми закъса финансово.

Кметът Басри Чаушев отново бе излязъл в отпуск, за да прави някакво строителство в дома си, и аз отидох у тях. Синът ми ме закара с колата, да не ходя пеша и да не натоварвам операцията си. Той остана в нея, а аз отидох при кмета, който се черпеше с майсторите в гаража, и го попитах съвсем човешки как да си взема парите, че имам голяма нужда от тях. В този момент той стана от масата и като истински бабаит се нахвърли да ме блъска, като повтаряше, че няма да ми даде парите, след като съм си позволил да го притеснявам в дома му, имал кабинет и като започне работа, да отида там да се разберем. Бях изгонен като куче. Майсторите също наскачаха да ни бият и гонят със сина ми, защото съм ядосал кмета, като съм отишъл да си искам парите. Така след този случай реших, както при първия, повече да не се занимавам, казах си: Простих се с едните пари, сега ще простя и с тези, но повече няма да ходя да се унижавам.

За да покаже обаче колко е властен и велик, кметът Басри Чаушев още в първия ден като се върна от отпуск, ми изпрати предупредително писмо, най-вероятно да ме дразни и плаши, че ще бъда глобен 200 лева, ако веднага не изкопая септична яма, защото канализацията ми била пропаднала и мръсотията вървяла по улицата. Нищо подобно, нито улицата, нито канализацията бяха пропаднали, нито пък от дома ми се стичаха мръсотии по улицата. Именно писмото стана повод да потърся кмета, за да си изясним отношенията, които в последните седмици прераснаха в обиди и закани. Възползвах се и от поканата на Басри Чаушев да се срещнем в кабинета му, за да уточним и финансовите ни взаимоотношения, както да коментираме мотивите за изпратеното ми заплашително писмо за глобата от 200 лева. След като почуках най-учтиво на вратата и влязох в кметския кабинет, заварих един срещу друг кмета Басри Чаушев и секретаря Вадет Ходжов да пият кафе. Имах чувството, че двамата бяха настръхнали и цял ден само мен са чакали. Щом отворих уста да попитам за парите, със силен удар кметът ми разби устата. Попитах единствено защо ме удри. Секретарят му извика: “Какво му се обясняваш на тоя”, и двамата ме заблъскаха и заудряха, където сварят. Изкараха ме в коридора и безмилостният бой започна. Ритаха ме, блъскаха ме, не знам колко време. Усетих силен удар в главата, който не бе от ръка, повалиха ме на земята и удряха, където сварят, сякаш целта им бе да свършат с мен. Не можех да се отбранявам по никакъв начин, защото с двете си ръце пазех разрязания ми от горе до долу корем от операцията. Молех се само да не ме ритат в корема, защото щях да умра. Преди дни ми бяха извадили и конците. Самият аз не се чувствах добре и нямах никакви сили да се отбранявам. Двамата дори заключиха кметството и предупредиха хората, дето искаха да влязат, че кметството не работи, и извикаха полиция. Успокоих се, че като дойдат полицаите, кметът и секретарят поне ще спрат да ме бият. Близо половин час, докато дойдат униформените, кметът Басри Чаушев остана седнал върху мен, все едно че пази опасен, задържан от него престъпник. Най-страшното бе, когато двамата пред мен най-нагло се хилеха пред полицаите и ги лъжеха безочливо, че са ме пребили при самоотбрана. Полицаите ме завариха на земята целия в кръв, а побойниците нямаха дори и драскотина. Когато ме изправиха на краката, полицаите ме помислиха за пиян. Аз нито пуша, нито пък пия, но най-вероятно от ударите в главата не можех да пазя равновесие и залитах. Полицаите са помислили, че съм се напил и съм отишъл да създавам проблеми в кметството, и замалко не ми написаха акт. Доколкото можах, им обясних, че съм отишъл в кметството като гражданин да си търся правата и че съм пребит именно от длъжностните лица - кмета Басри Чаушев и секретаря Вадет Ходжов. Бях закаран в полицията в Гоце Делчев и по нареждане на началника Николай Тонев с патраулката ме закараха в болницата, където ме шиха и ми оказаха спешна медицинска помощ. Цялото ми тяло е все още в синини, устата ми бе разбита, имам и счупен зъб, на няколко места имам и шевове заради разкъсните рани по лицето от побоя в кметството в с. Дебрен.

Отидох и при общинския кмет Башев, за да го попитам защо според думите на кмета Басри Чаушев той не разрешава да си получа парите за работата, за която бях нает. Аз съм подписал ордера, но трябва вашият кмет да дойде да получи парите, защото сумата ти е в обща фактура с парите на другия багерист, ми заяви кметът Башев. Отидох, молих Басри Чаушев да дойде с мен в Гърмен да подпише ордера, той отказа. Занесох му ордера вкъщи, пак отказа, накрая намерих колегата багерист, касиерът ме съжали и с неговия подпис взехме парите. Аз получих 58 лева по- малко. Багеристът, на чието име бе издадена фактурата, ми взе 33 лева за ДДС, останаха още 25 лева за доплащане. Моите претенции бяха единствено да си получа парите за работата, която съм свършил, пък кой е надписвал фактури и защо, мен това не ме интересува.

За побоя от кмета Басри Чаушев и секретаря Вадет Ходжов ми е издадено медицинско с пълно описание на насените ми травми. В прокуратурата и полицията съм представил и епикризите за претърпяната от мен съвсем наскоро тежка операция, от която не съм се възстановил още.

След нанесения ми побой се чувствам половин човек. Чудя се как останах жив. Повече от седмица ме беше срам да излизам из селото, за да не ме гледат хората, цялото ми лице бе подуто, очите и тялото насинени, да не говорим за болките, които преживях, и за стреса, причинен на семейството ми. Твърдо съм решен да съдя побойниците. Надявам се органите на реда и правораздавателните институции да подходят професионално към случая и да приложат закона в цялата му строгост. Още повече че двамата са овластени личности, избрани от народа. Ние не избираме кметовете си, за да ни бият, а да ни управляват и да ни помагат, защото от данъците, които плащаме, те получават заплатите си. Ние сме техни работодатели.

Побоят над мен не е първият случай. Преди време и отново в кметството кметът Басри Чаушев е бил и друг жител на село Дебрен - Незрет Топчиев. Ако г-н Чаушев не може да работи с хора и ако не може да владее нервите си, да не е станал кмет.

С уважение АЙРОЛА ХОДЖОВ, с. Дебрен, община Гърмен