Дежурният д-р Стоян Кръстев е виновен за смъртта на 3-г. ми син Георги, държа го 3 часа, докато посинее, без да го прехвърли в реанимация, и го изпусна

3-годишният ми син Георги Августинов умря в болницата в Благоевград по вина на дежурния педиатър д-р Стоян Кръстев, който не го премести своевременно в реанимация, чакаха 3 часа и извикаха реаниматори, когато момчето ми вече беше посиняло и бе късно да го спасят, разкри бащата на починалото дете Серьожа Августинов. Той дойде в редакцията на “Струма”, придружен от свои близки, за да разкаже за сполетялата семейството му внезапна трагедия. Ето какво разказа бащата:

Сигурен съм, че д-р Стоян Кръстев изпусна детето ми да умре, ако не го беше държал 3 часа в детско отделение, а го беше преместил в реанимация на командно дишане, нямаше синът ми да е мъртъв. Същия ден на обяд заведохме детето при личния лекар д-р Станишева. Тя го прегледа, би му инжекция и извика линейка, поставиха го на кислород. Директно отидохме в детско отделение, където го пое д-р Стоян Кръстев. Съпругата ми Светлана влезе вътре с детето, обади ми се по телефона и каза, че докторът е казал, че трябва да го наблюдава 2 часа. Звъннах и казах на една медицинска сестра, че искам докторът да ми даде информация за сина ми, но отговорът бе, че след 16,00 часа ще ни съобщят. В 15,15 часа жената се показа на прозореца и каза, че Гошко се влошава и е посинял. Казах й да вика веднага за помощ. В същото време ми каза, че дежурните медици са й казали, че няма какво повече да направят. В този момент видях, че към отделението идва докторка от реанимация и разбрах, че става нещо сериозно. След това дойде и още един лекар от реанимация, той дори започна да се кара на медицинската сестра защо е заключена вратата на отделението при спешен случай. Чух го ясно как казва: Какво сте чакали? Извадиха детенцето ми цялото посиняло, минути след като го настаниха в реанимация, докторът излезе и каза: Съжалявам много, но детето ви почина.

Преди една година преживяхме тежък случай с детето ми, тогава пак бе в много тежко състояние, но в детско отделение други двама лекари го спасиха. Детето ми се води астматик, в смъртния акт пише, че е починало от вирусна бронхопневмония с остра дихателна и сърдечна недостатъчност, но аз не вярвам, че това е причина за смъртта на детето ми. Няма да съдя д-р Кръстев, защото нямам средства, грижа се за още 3 деца, но искам обществеността да научи истината за един погубен детски живот. Нека съвестта на виновния да го съди.

Знам, че осъден лекар няма, знам, че няма да върна загубеното си лъчезарно детенце, но на моето място на почернен родител може да бъде всеки един.

СЕРЬОЖА АВГУСТИНОВ, Крупник