Българското здравеопазване в хватката на безизходността

На 24 май изтече съобщение за смъртта на тримесечно бебе в детското отделение на благоевградската болница. Чухме, че личната лекарка е разрешила ваксинация на детето, въпреки че е сериозно болно, което вероятно ускорява фаталния край. Дали е така ще проверяват здравни комисии.

Но чухме и друго, вече от майката на детето: “Помолих детето да бъде закарано в София при големи лекари, но ми казаха да платя 500 лева за линейка, откъде да взема тези пари...”. Видяхме и прочетохме за сълзите и отчаянието на майката, негодуванието на близките й, дошли с нея до болницата в тежкия момент...

Всичко това ме провокира да си задам въпроса докъде стигна нашата страна със здравеопазването... Не съм наивник на моята възраст, за да изключа, че е възможна лекарска грешка в диагнозата и предписаното лечение. Това ще докажат специалните проверки. Повече ме занимава искането да се платят разходите за линейка до София, защото тези думи не може да измисли майката и да ги изрече спонтанно в отчаянието си от загубата на рожбата. На нея е казано, че за линейка са необходими 500 лв., а семейството няма тези пари.

И ето, че си представям възможната ситуация с други десетки, стотици, пък защо и не хиляди млади семейства, щом детското здравеопазване е стигнало до това състояние! Та вече над двадесет години всички управляващи правителства не могат да осигурят необходимите средства за достъпно здравеопазване, не става дума за безплатно.

Днешните управляващи с необмислените си реформи във всички сфери доведоха и здравеопазването до плачевно състояние. Тази година са намалени средствата от бюджета с около 500 милиона лева.

Доскоро слушахме изтърканото като грамофонна плоча оправдание на Бойко Борисов и тайфата му, че предишното правителство на тройната коалиция оставило лошо наследство. Сега запяха друга песен: “Ще намалим бюджетния дефицит на три на сто, както иска Европейската комисия!”. С други думи да се докарат пред новите господари.

Каквито и обяснение да дават управляващите днес, остава тъжният факт, че в България повечето хора живеят по-лошо от вчера. И причината за това не е нито икономическата криза, нито лошото наследство на предишните управляващи, а некадърността и безотговорността на днешните.

СЛАВЧО ВОДЕНИЧАРОВ, Благоевград

ПРОЧЕТИ СТАТИЯТА