Българите от Западните покрайнини сме заложници на независимостта на родината и на безхаберието на българските държавници

На 8 ноември, Архангеловден, българите в Западните покрайнини отбелязват тъжната годишнина от сръбската незаконна окупация на тези земи, проведена от 6 до 8 ноември 1920 година. Тогава сръбската армия, нарушавайки клаузите на позорния иначе Ньойски диктат, без да изчака решенията на Международната комисия, която трябва да определи граничната линия между Царство България и Сърбо-Хърватско-Словенското кралство, нахлува в тези изконни български територии. В резултат на тази окупация от нашата родина са откъснати 122 села /25 от които са разсечени на две/ в Кулско, Трънско, Царибродско и Босилеградско.

Телената мрежа е прокарана през дворове, къщи и гробове… през семейства и човешки съдби. Извън пределите на нашето отечество остават над 54 750 българи. Те наричат новата ньойска граница “Черната граница”, десетки хиляди от тях търсят спасение от сръбските издевателства в свободните предели на отечеството. Десетки други избират въоръжената съпротива срещу окупатора и се вливат в редовете на ВМРО и ВЗРО “Въртоп”...… Българките в окупираните територии слагат черни забрадки в знак на национален траур.

За да отбележат тъжната годишнина, в Западните покрайнини пристигнаха кметът на община Банско Александър Краваров, Костадин Хаджитодоров – председател на дружество “Радон Тодев” - ВМРО - гр. Банско и Димитър Хаджиев от гр. Добринище.

След посещението в Босилеград кметът Александър Краваров сподели: “Хората в Западните покрайнини на Македония продължават да се чувстват българи, без обаче да чувстват подкрепата на България. Десетки хиляди молби чакат да бъдат разгледани от нашето правителство, повечето от тях са на хора над 70 години, които са лежали в лагери и затвори на бивша Югославия заради българското самосъзнание. Паспортите не им трябват, за да ходят по Европа, а са им необходими, за да могат да се срещнат със своите близки и роднини в България. Надеждата на нашите сънародници от Сърбия и Македония е, че новото правителство ще промени отношението си към тях, защото притиснати и обругани хора като Спаска Митрова има десетки. Въпреки че е сезирано многократно, Министерството на външните работи не е взело никакви адекватни мерки за разрешаването на проблемите на тези българи. Иван Николов, председател на Културно-информационния център - Босилеград, се обърна към всички българи с думите:

Уважаеми сънародници!

90 години правим възпоменателна вечер по повод Ньойския диктат, за да припомним на България, че ние, българите в Западните покрайнини, все още сме заложници на свободата и независимостта на България на “моста на сътрудничеството” между двете държави и на безхаберието на българските държавници, които продължават да пропускат един след друг историческите шансове да изпълняват своя дълг към нас. Дълг, който не е само въпрос на морал и национална чест, но е и национален интерес на Българя.

90 години ние припомняме на сръбските държавници, че Велика Сърбия не може да се създаде от поробени народи и окупирани територии. И че никаква привидна демокрация, никакви фрази за свободата на човека и гражданина, никакви демократически изявления за добросъседски отношения и мир, не могат да скрият истината за нашите страдания и да изместят вечния човешки стремеж към свободата.

90 години ние припомняме на европейските демокрации, че няма да има мир и демокрация на Балканите, все докато има потисници и потиснати. Още тогава Уйлсън бе казал, че “никой мир не може да бъде траен, ако допусне да се прехвърлят народите от ръка на ръка, като вещи”. Демократизацията неизбежно постави въпроса за обединението на ония народи, които са насила разделени, и за разделението на ония, които са насила обединени. Примерите с обединението на Германия и разпадането на Съветския съюз, бивша Югославия и Чехословакия не оставят място за съмнение за същността на съвременните процеси.

Днес се навършват 90 години от Ньойския диктат. 90 години, откакто ние бяхме дадени като изкупителна жертва, благодарение на която България бе спасена от международна окупация. С времето България оцеля и почти всички клаузи от Ньойския договор бяха ревидирани, с изключение на териториалните. Оказа се, че финансовите, военните, военноморските и военновъздушните клаузи могат да се ревидират, само клаузите, които ни осъждат на робство и потисничество, не могат!

С времето и Югославия във всичките си превъплъщения се разпадна и отиде завинаги в историята. След 1989 година стремежът на народите към свобода и демокрация доведе до разпадането на наложената със сила Версайска система и всички поробени народи намериха своя път към свобода. Само ние, българите от Западните покрайнини, се озовахме в положението на безстопанствен добитък, от който никой не се интересува. За срам и позор на българските държавници.

90 години след Ньой сръбската асимилационна политика към българите в Западните покрайнини с нищо не се е променила. Тази година в Босилеград се случиха поне три скандални прояви на сръбските власти, които не оставят място за съмнение за техните крайни намерения.

Гоненията, на които бе подложен българският свещеник отец Йоан заради богослужението на българския език и строежа на черквата “Св. Йоан Рилски” в село Паралово и отказ на сръбския владика Пахомий да я освети. И отказа на БПЦ и правителството да заеме достойна позиция по този въпрос.

- Поставяне на тежки условия от хиляда заверени заявки за пререгистрация на политическа партия, защитаваща правата и интересите на българите в Сърбия. По този начин Сърбия на практика анулира правата на малцинствата, които е записала в Конституцията си.

- Полицейска акция за сваляне на БГ номерата от колите на хората, придобили българско гражданство или постоянен и временен престой в България. Оказа се, че не е достатъчно само да се даде българско гражданство, но и да се защитават правата на българските граждани в Сърбия от срана на България.

До нас всеки ден достигат сигнали за арестуване на българи в Сърбия с чудовищни обвинения, подобни на ония, на които бяха подложени българските медици в Либия и Спаска Митрова в Македония. Българската държава не прави нищо, за да ги защити, въпреки че някои от тях имат и българско гражданство.

България все още е обхваната от пораженческия дух на националните катастрофи. Българските политици, държавните институции и медиите са обхванати от скучни и дребнави теми и не се интересуват от това, че една трета oт българската нация се намира извън пределите на България. Това е причината за слабостта на България.

Ето защо апелирам 90-годишнината от подписването на Ньойския договор да отбележим не само с възпоменателни концерти, а с широка обществена акция за радикална промяна на политиката на България към българите в Западните покрайнини с цел да ни се създадат по-нормални и по-човешки условия за живот.

Защото ние заслужаваме това.