Борис Рибаров: Петрич без автогара, построиха МОЛ, хората страдат по откритите спирки

Преди година общината в Петрич продаде автогарата. Към новия собственик навярно са предявени искания относно бъдещия статут на обекта, но автогарата я няма вече. Новият собственик я продаде на друг. Този друг я събори, измете и на нейно място построи МОЛ, който не привнася нищо съществено към архитектурната и природна панорама на хубавия ни град.

Няма я автогарата, определена като модерна в наскоро излязлата от печат книга “Петрич в миналото и сега”. И не само модерна, функционална беше, защото стоеше близо до централната градска част, на главната пътна артерия, свързваща общинския център с населените места от североизток на югозапад по течението на р. Струмешница. Удобно беше за хората. Всички учреждения - община, съд, прокуратура, болница с поликлиника, кооперативен пазар, са наблизо.

Свидетел бях как строителна машина ломи и разпилява врати и прозорци с трясък и звън на парчета, с лекота изскубва железни рамки, товарят ги на автомобил, който отпрашва нанякъде, идва друг... За ден-два изчезна автогарата. Минаваха хора, като лястовички идваха при разрушеното си гнездо. Нямаше указател накъде да се насочат. Пък нали с питане Стамбул се намира, откриваха новото място.

Всъщност сега автогара за идващите и тръгващи автобуси извън общината е бившето Държавно автомобилно предприятие /ДАП/. А за междуселските линии в общината са определени две спирки на главната улица - при фирма “Белла Стил” и хотела, бивш “Балкантурист”. Неудобствата граничат с изтезание на пътуващите. Автогарата /ДАП/ е в единия край на града, отдалечен от всички спирки на междуселските линии и центъра на гпада. Няма чакалня. В Петрич няма вътрешноградски транспорт. Тази услуга е оставена на таксиметровите превозвачи. Таксито като те вземе от железопътната гара или от автогарата /ДАП/, като прошета по няколко улички “за опознаване на града”, оставя те на посочения адрес със сметка, равна на стойността на автобусен билет от Благоевград до Петрич.

На откритите “автогари” /спирки/ за селата картината е мъчително тъжна. Впрочем за страданията няма кантар. От сутринта до вечерта там се събират много хора. Като няма къде да седнат, подпират се на оградата на “Белла Стил”, приклякат на тротоара. Познатите споделят техните си работи, непознатите се запознават. Шум, детска глъч, женски клетви и ярки мъжки псувни по адрес на нечия майка /без да има вина/, до виновни за унизителното положение.

И как да не е мъчителна и тъжна картината, като през четирите годишни времена на оживено кръстовище хора - здрави и увредени, са изложени на влага, киша и студ, на жега и жажда, без покрив, без вода... И, о, Боже, без тоалетна. Физиологическата нужда се облекчава в зелените площи пред болницата. Спешно. Вентилаторът на “Белла Стил” монотонно бучи, надува главите, облъхва ги със сгъстен мръсен въздух. Южното слънце немилостиво е спряло над Петрич и сипе огън и жар. Сгорещената мараня трепти над асфалта, замрежва очите. Автобуса още го няма...

Изоставени хора - ритнато корито! Минават лъскави коли, с климатик може би. Контрасти.

Ще покрият ли, мисля си, масрафа за лекарства накуп събраните пари от евтиното олио, захар и други благини, взети от МОЛ-а? Мислило ли е общинското ръководство за последствията, когато е сключило сделката за продажба на автогарата, или се е доверило на свободния пазар? Ще се строи ли автогара? Дължи ни отговор сега ръководството. Наесен, като плъпнат по села и квартали кандидати за власт, агитатори, застъпници, тогава мед и масло да пуснат от Маркови кладенци на Огражден и от Димир Капир над Петрич, ще бъде късно, тъжно и смешно.

Борис Рибаров, с. Яково, община Петрич