Благоевградчанинът Ив. Янков: Отчаян съм

Уважаеми читатели на вестник “Струма”,

Пише ви един отчаян човек. Казвам се Ивайло Георгиев Янков. Баща ми Георги Симеонов Янков има къща в с. Селище. Тази къща е прехвърлена от неговия баща Симеон Атанасов Янков с покупко-продажба с договор за гледане преди повече от 20 години. Дълги години живеехме там заедно с баба и дядо и леля ми Тодорка Муртова и съпруга й Христо Д. Муртов. Последните постоянно бяха в конфликт с баба и дядо. По това време всяка седмица идваше полиция по сигнали на дядо срещу Христо.

При един случай дядо беше пребил Христо, който е бил пиян. Караха се и Христо и Тодорка си отиваха в родното му село Каменица. След месец-два се сдобряваха и така историята се повтаряше. Затова не е чудно, че дядо им построи къща, даде им и половината парцел. Дълги години ние работехме тютюн на село. Имахме кози, които изискват целодневни грижи. Ние плащахме по-голямата част от разходите за къщата /ремонти, ток, вода, данъци/. От парите, които ние изкарвахме от тютюна, и пенсията му беше голяма - накрая достигна 300 лв., дядо даваше за строежа на тяхната къща.

По-голяма част от тези пари обаче бяха за цигари и пиене на Христо. Той не е работил никога, няма трудова книжка. Леля и тя сигурно няма повече от 2-3 години трудов стаж. Докато дядо беше жив и леля ми идваше в нашата къща, бурканите зимнина, които майка затваряше, свършваха ноември-декември, а сега същата зимнина ни стига до юли-август. Много пъти леля ми е виждана да краде от градините ни. Последната година от живота си дядо подаде съвместна жалба с леля и заявиха пред съда, че 20 години не е видял никого от нас. Свидетели за нас дойдоха бившият кмет на селото С. Илков, многогодишната мед. сестра в здравната служба /биеше инсулинови инжекции на баба всеки ден/ и др. Пред съда станаха явни всичките им лъжи.

След решението на съда Тодора да вземе 1/4 от къщата и двора имахме устна договорка да се откажат от претенции за къщата и да ползват целия плевник за сено, 3/4 от който е на баща ми. По това време изнесоха от къщата шевна машина, телевизор на стойност 400 лв., който дядо купи най-вече на мой гръб, осигурили сме му храна, отопление и всичко останало, взеха също голям брой буркани, ръчната количка, дори коза им дадох преди делото с уговорка да дава мляко на дядо. В съда Тодорка толкова се оплете в лъжите си, че не знаеше на кого са козите и кой е носил храна на дядо. Да, истина е, че майка се скарва няколко пъти с дядо, но нали той даваше и последната си стотинка, уж за строежа на тяхната къща, а в действителност повечето за ракия и цигари на Христо, защото, когато нямаше пари, биеше леля и братовчедите. Веднъж даже големият му син Венци го беше ударил с брадва по главата.

Като отидохме на втора инстанция с Окръжен съд, леля заключи дядо и до смъртта му повече не го видяхме. От началото на делото сме подали 4-5 жалби в полицията:

1. Чупи ми овощни дръвчета на моя нива, от която му давах да коси сеното /дал съм им да косят и 1/2 дка люцерна/.

2. Влезе в къщата ни и искаше да се саморазправя с мен с брадва в ръка.

3. Нахвърли се с псувни и закани на майка ми, която беше сама на село.

4. Заканва се, че ще разбие гаража да вземе каруцата. По каруцата съм правил ремонти за над 150 лв.

Ще спят ли спокойно уважаемите съдии Р. Василев и Иванка Бикова, ако прочетат на какви хора отсъдиха да им дадем част от къщата. На 22.06. /петък/ бяха отворили дворната врата и крещяха, че ще разбият гаража.

Ивайло Георгиев Янков, 25.06.2012 г., Благоевград