Благоевградчанинът Георги Грънчаров в писмо от Испания: Осъдиха ме в родината ми “в името на народа”, но “народът” се оказа фирма “Наков и сие”, която не плати лев данъци от моите 85 000 лв., които й дадох

От дълги години живея със семейството си и работя в Испания, малко или много свикнах с европейските порядки и европейския начин на мислене, и понеже България вече е член на ЕС, не предполагах, че ще има съществена разлика в законодателната система, за съжаление се оказа, че греша, заяви гурбетчията Георги Грънчаров, който поиска от в. “Струма” да разкаже своята история.
През юни 2006 г. бе сключен договор с благоевградската строителна фирма “Наков и сие” за изграждане на жилищна сграда върху фамилен терен в кв. “Грамада”. Собствениците на терена, сред които съм и аз, сме и инвеститори на строежа. Тъй като отсъствам от страната, упълномощих един от роднините ми - Венцислав Грънчаров, който също участва в строежа, да ме представлява пред съответните институции за изграждане на сградата до етап груб строеж. Дадох му 24 500 лв. за започване на строежа.
Сега си давам сметка, че от момента на връчване на пълномощното съм се поставил в позиция на потенциален потърпевш и за тази моя наивност платих с близо 2 г. съдебни спорове, морални и материални щети.
Оказа се, че моите роднини сключили договора с фирмата, без да ме уведомят за условията и цените, на които ще се строи. За започването на строежа разбрах от съпругата си, която бе на ваканция в България. Сградата беше на кота нула, без изготвена суперфиция. С изненада разбрах, че в моя дял се е появил и нов собственик и че трябва да платя още 50 500 лв. за строежа на моята част.
Венцислав Грънчаров и строителят Наков категорично отказаха да ми покажат договор за строителството на кооперацията. По-късно в съда се оказа, че има 2 договора с различно съдържание, но и в двата не е казана и дума за ДДС. Стана ясно и че липсва всякаква финансова отчетност. Бяха ми представени дължими суми на хвърчащ лист, без фактури и без касови бележки.
По време на двугодишния процес няколко пъти поисках да ми докажат с фактури разходите и веднага да платя. Отговорът бе - тука е България, така работят фирмите.
Осъдиха ме да платя остатъка от 50 500 лв. с лихвите, направих го, но и до днес не знам за какво точно съм дал тези пари.
Никога не съм твърдял, че няма да поема финансовите си задължения към строежа, но се питам - липсата на фактури от страна на “Наков и сие” не е ли предпоставка за кражба? Колко хора на мое място биха платили 85 000 лв. без фактура?
Окръжен съд - Благоевград ме съди “в името на народа”. Но се питам - какво получи народът от моите пари, след като фирма “Наков и сие” явно не е платила лев данъци за тях. Защо държавата, в случай съдебната власт, не се самосезира и пропусна край ушите си факта, че г-н Наков ощетява държавата. Наистина - не това бе предметът на съдебния спор, но назначените в хода на делото експертизи безспорно го доказаха?
Някой би попитал защо не обжалвах присъдата в Окръжен съд. Защото вече не очаквах справедливост. В случая се оказа, че Темида е глуха и сляпа - но само за едни.
Бедна България все се жалва, че фондовете са празни и е на червено. Защо? Просто защото тези, които държат лостовете на управление, не желаят или се правят на безсилни да си съберат по законен ред парите.
И както винаги, в България виновни няма. Властта е свикнала да прехвърля отговорността на предходните управляващи, да я размива във времето и да се крие зад лицето на световна икономическа криза. По-лесно е да търсиш помощ от ЕС, отколкото да си подредиш държавата.
В Испания по официална статистика живеем и работим 5 млн. емигранти и всеки един от нас има едни и същи права и задължения наравно с местните. Но едно е сигурно. И управляващите, и обществото са много чувствителни на тема корупция и укриване на доходи. Надушат ли такова нещо, става лошо - съд за нарушителите, тежки глоби, отнемане на лиценз и дори затвор.
Нещата са прости. Законите там работят в твоя защита и са създадени, за да се спазват. В противен случай този, който ги нарушава, независимо дали е местен управляващ, или като мен е емигрант - продавач на риба, носи своята отговорност.
Не е далеч времето, ако все още България е в ЕС, когато всеки, който иска да ползва безплатно образование, безплатно здравеопазване и социални помощи, ще трябва да декларира доходите си и материалното си състояние.
Все още искам да вярвам, че България ще стане достоен член на ЕС и се надявам, че новите управляващи ще имат воля и кураж да работят в името на това.

ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ, Испания-България