Бившият затворник Валери Емилов: Искам лична карта, но нямам адрес, как да стана редовен гражданин?

Уважаема редакция,

Позволете ми чрез страниците на вестника да разкажа за моите патила, свързани с разтакаване по институциите.

На 5 февруари 2012 година ме освободиха от Бобовдолския затвор, където бях два месеца като подсъдим по НОХД №1006/2011 на Дупнишкия районен съд - за притежание на 100 кг “зелено”. На този ден мярката ми “задържане под стража” бе сменена с “подписка” и аз се прибрах в Благоевград, където съм израснал в Дома за сираци. Понеже си бях загубил личната карта, отидох в благоевградската полиция да ми издадат нова. Те ми поискаха адрес, на който живея, и да го докажа с домова книга. Обясних, че живея на улицата. Предложиха ми да ми издадат картата на постоянния адрес, на който се водя в Благоевград - на ул. “Илинден”, но аз не мога да се настаня пак там, защото нямам пари да плащам квартира, а и бившият ми хазяин никога няма да ме запише в домова книга, ако изобщо има такава, само за да ми направи тази услуга.

Без лична карта не мога да започна работа, а и подлежа на глоба.

В моето положение има и други.

Как можем да получим при това положение документ за самоличност и ако не да бъдем, поне да се опитаме да станем редовни граждани?

Валери Виолетов Емилов, на 30 г., роден в Сандански, с последен постоянен адрес в Благоевград, а в момента без жилище, лична карта и работа