Безцеремонно ме изгониха от спешно отделение с полуживо дете в ръцете ми

С полуживо дете на ръце да те изгонят с ругатни и крясъци от спешно отделение на МБАЛ - Благоевград, при това медицински работници, полагали вероятно Хипократовата клетва - това не е сцена от филм на ужасите, а кошмар, който преживях в спешното в Благоевград.

Искам да предупредя съгражданите си и хората, на които ще им се наложи да опрат до спешно отделение, да не се надяват и да не разчитат на спешна помощ от медицинския персонал, който работи там. Можех да си премълча за ужаса, който преживях, но реших, че ако всички си мълчим и преглъщаме демонстрацията на чиновническо пренебрежение в институциите, скоро няма нищо да се промени нито в държавата ни, нито в съзнанието ни.

На 12.V.2011 г. сутринта към 10.30 ч. дежурният лекар и медицинската сестра в т.нар. спешно отделение ме изгониха най-безцеремонно, дори без да погледнат болната ми 7-годишна дъщеря, която носех на ръце. За съжаление не мога да цитирам имената им, защото никой не си направи дори труда да ми се представи, а аз бях толкова притеснена за детето си, че последната ми грижа бе да питам за фамилии, но лесно може да се направи справка. Дъщеря ми бе почти колабирала, обезводнена от повръщане и разстройство.

Телцето й се бе отпуснало на рамото ми, а лекарят и мед. сестрата ме посрещнаха с крясъци какво правя при тях, кой ме е изпратил и веднага да си вървя при личния лекар. С ужасен тон ми наредиха да си заминавам и че те не носели никаква отговорност, нито ги интересува колко е болно детето ми. Изритаха ме като мръсно коте, дори не пожелаха да погледнат детето, не си направиха труда да питат имаме ли личен лекар изобщо, а ако нямаме, какво правим?! И те, “белите престилки”, защо са в т.нар. спешно отделение, ако не за да помагат на хората при спешни случаи?!

Колко пошло и колко жалко е да видиш, че на уж специалисти не им пука дали си вършат или не работата, но сигурно им пука дали ще си вземат или не заплатите. От нашите данъци. И къде останаха хуманизмът, състраданието и лекарският професионализъм, изпразнени от съдържание кухи думички, забравени още докато са произнасяли Хипократовата клетва. Останал е само комерсиализмът, говорим само за пари, за клинични пътеки, т.е. пак за пари! И какво, ако ги има парите, но ги няма докторите?! Оставиха ме да си тръгна с детето ми на ръце и без да ги е грижа как е то и какво ще се случи с него!

Преди 7 години живеехме със семейството ми в Австрия, а дъщерята бе пеленаче. Там ни се случи подобен инцидент - детето се обезводни след продължително повръщане и разстройство. Аз почти не знаех езика, изпаднах в паника, защото не знаех какво да правя. Съседката ни закара в спешния център, където ни посрещнаха все едно бяхме най-важните и единствени хора в клиниката. Намериха за минути дори човек да превежда, за да обясня какво му е на бебето, а то незабавно бе подложено на лечение и обгрижено.

Най-ужасното е, че в собствената си страна сме принудени да се чувстваме в пъти по-зле като пациенти и се чудя, ами ако чужденец попадне в нашенското спешно отделение?! Тежко му! И най ужасно в цялата ситуация е, че лекарите в родния ми град отказват да прегледат дете, та нали всичко за тях правим, те са бъдещето ни! Не ми се ще да си помисля защо умират толкова безпомощни дечица, които белодрешковци си прехвърлят от едно медицинско заведение в друго като ненужни вещи заедно с отговорността за живота им. Чудя се дали щеше да ми се случи това, ако не живеех в България, и си отговарям - едва ли! Уж сме в Европа, ама всъщност не сме, защото там не те питат имаш ли застраховка или осигуровка, а просто ти помагат.

Дано не бъда погрешно разбрана, със сигурност има и качествени хора в лекарската гилдия и аз познавам такива, уважавам ги и ги ценя. Защото, ако ме бяха изслушали в Спешен център, щяха да разберат, че техен колега педиатър, който бе извън града, ме е насочил при тях, за да не се губи ценно време и да не се влоши състоянието на детето ми, докато се прибере. Но явно за спешно отделение в Благоевград нашите деца не са “спешен случай”.

С уважение: М. Чокарова, Благоевград
 

За коментар по случая потърсихме дежурния екип. Ръководителят д-р Владимир Рабаджийски заяви:

Никой не е гонил пациентката, тя е била преди това при личния си лекар, сама демонстративно напусна, дори не ни обясни какво му е на детето, реагира бурно и невъзпитано. С учуда приех упрека на майката, тъй като детето й не е изгонено, а на майката й е обяснено какъв е редът на лечението.

Работех в шокова зала с постъпил спешен пациент, когато чух пациентката да разговаря с регистраторката, която бе влязла вътре, за да запише приетия на носилка болен. Майката обясни, че иска детето й да бъде прегледано, каза, че е била при личния лекар. На зададения въпрос “Защо, когато детето е прегледано от личния лекар и видимо изглеждаше добре и не бе отпуснато, идва в спешно отделение?” тя реагира бурно.

Попитах пациентката да ми обясни кой е личен лекар, защото такъв е редът при записване, а последва реакция с крещене, каза дежурната регистраторка Жанет Цветкова. Стана известно, че детето е прегледно от семейния лекар д-р Захариева и е насочено за консултация при педиатъра д-р Билев, но майката не го открила в кабинета му, защото отсъствал от града, поясни още регистраторката.

От ръководния екип на МБАЛ - Благоевград обявиха, че официално жалба по случая няма постъпила. Предстои извършване на проверка от вътрешна комисия.