Баба Ванга благослови създадения от мен Културно-информационен център

Петрич вече си има книга - "Петрич в миналото и сега". Много вълнения съпътстваха нейната подготовка, още повече - след отпечатването й. Многоликата редакционна група, водена от Евтим Евтимов и Кирил Аргиров, обаче къде съзнателно, къде - не, е допуснала много пропуски. Плюсовете не ги коментирам, те са много - имена, факти, събития, които рисуват историята на града. Но не съм единственият, който преглъща незаслужена обида с подминаването на факти, които са очебийни. Затова реших да не мълча повече и да разкрия истината.

Казвам се Кирил Аспарухов. Роден съм в Петрич. Завършил съм средното си образование в "П.К. Яворов", продължих висше в София, а от 1973 г. живея и работя в морската ни столица Варна. Така се развиха житейски нещата ми, че през 1991 г. се върнах в Петрич и със съдействието на местния бизнесмен Илия Левков създадохме към читалище "Братя Миладинови" Културно-информационен център /КИЦ/. И всичко това с благословията на читалищното настоятелство и неговия секретар Ангов, а първата проява - постановката "Последните 13 дни на цар Борис" с участието на Невена Коканова, беше благословена от самата Ванга.

За тази година тук се случиха много и неповторими неща, които изписаха в историята на Петрич много ярка страница. Създадената от мен школа за манекени в три възрастови групи, наброяващи над 100 участници, с десетките си ревюта на облекла от петрички фирми направи друг климата в града. Манекенският екип на КИЦ гостува с успех в Македония, Гоце Делчев, Варна. А в Петрич ревютата бяха по улиците, на площада, на стадиона, в салоните на читалището.

Заговори се за друг дух сред младите хора в перлата на Юга, какъвто е Петрич. КИЦ-ът за 1 г. реализира 42 събития, като повече от 20 бяха обект на телевизионни репортажи. Тогава Петрич бе обявен за града на милионерите след фантастичния бал на петричките бизнесмени в салоните на "Балкантурист", днешния "Белатур", организиран от КИЦ-а.

Всеки месец имаше гастрол на театрална формация от София - Театър 199, Сатиричния театър, "Сълза и смях" и др. Петричани при пълни салони аплодираха гастролите, осигурени от КИЦ, с популярните театрални и кинозвезди Невена Коканова, Стоянка Мутафова, Йорданка Кузманова, Искра Радева, Никола Анастасов, Васил Михайлов, Наум Шопов, Йосиф Сърчаджиев, Константин Коцев, Доротея Тончева, Георги Мамалев, Виолета Гиндева и др.

Салонът на читалището беше пълен и на премиерния спектакъл на Георги Станчев "Обичам те, ела", на шоупрограмите "Изгряват звезди" /с участието на местни таланти/, "Шепа кестени" /поетични откровения на творци от Петрич, разпилени по цяла България/, на поетичния спектакъл на Стефан Цанев "Спасете нашите души", както и на представените нетрадиционно концертни прояви на самодейните колективи на читалището.

Независимо че фестивалът на старата градска песен "Златен кестен" бе иницииран от мен като фестивал, залегнал в програмата на КИЦ-а, а Шани измисли неповторимото име, до ден-днешен в аналите на този фестивал името ми не присъства при организаторите /?/.

Идеята ми 6 май да бъде Денят на Петрич бе подкрепена от Елена Вретенарова и това се реализира и продължава и до днес. Тогава се пръкна първото издание на фолклорния фестивал "Южен гердан". Тогава направих и представяне на популярните и родени в Петрич актриси Катя Паскалева и Виолета Донева, театралния критик Ана Иванова, цигуларя Кирил Стамчев. Сгъстената програма на балетната прима Вера Кирова ни лиши от пълния блясък на седмицата, посветена на Деня на Петрич.

КИЦ-ът организира и площадното шоу "Честито, шампиони" по повод третата шампионска титла на хандбалния отбор на града. Площадното пространство преливаше от хиляди петричани, а модно ревю, шампионски изпълнения на акробатичен рокендрол и др. радваха съгражданите ми повече от 2 часа. За всичко това, случило се в далечната 1991 г., в сборника няма и ред. Недоумявам.

И още нещо. Автор съм на 14 книги с поезия и интервюта, между които "Слънчева присъда", "Олтар за Невена", "ПобеляваНЕ", ПродължеНИЕ", "Извървяно". В голямата литературна нива съм тръгнал от кръжока "Антон Попов" при читалище "Братя Миладинови" - Петрич. И то със запомнящи се премиери, истински спектакли. С участието на Гинка Станчева, Аня Пенчева, Маргарита Хранова. Подарените от мен книги са в библиотечния фонд на читалището.

Е, до ден-днешен не са ми отговорили с нито едно представяне като автор. Всички мои премиери съм организирал сам, със съдействието на приятели. Най-голямото разочарование от институцията НЧ "Братя Миладинови" дойде, когато преднамерената разсеяност на работещите в нея прескочи представянето на двутомника ми "Извървяно" по повод 60-годишнината ми. Името Кирил Аспарухов за тях явно не съществува. Затова и не фигурирам като творец на Петрич. А още съм жив. Всичко, сътворено от мен, е споделено с моите съграждани съвременници. Но защо тези знаци на духовното добро не са намерили място в сборника "Петрич в миналото и сега"? Може би защото сме роби на сентенцията, че никой не е пророк в родния си град?

Кирил Аспарухов, поет, журналист, шоумен