Агронома Ал. Аврамов написа в чест на Трифон Зарезан ода за виното, вдъхновена от войника Мавруд

Уважаема редакция,

За много години! През Новата 2012 г. ви желая много здраве и успех в работата. С настоящото писмо ви изпращам едно мое стихотворение, което досега не е публикувано в пресата и го посвещавам на лозарите, винарите и влюбените, чиито празници предстоят да се честват през м. февруари - на 1-ви февруари - Св. Трифон, а на 14 февруари - Ден на лозарите, винарите и влюбените. Денят на влюбените Св. Валентин не е наш празник, а е на западните страни, изповядващи католическо вероизповедание, и на протестантите, но нашата младеж го възприе и масово го празнуват на 14 февруари заедно с нашия празник.

На 1 февруари все още е много студено и хората от различни райони на страната не излизат масово да празнуват, а го правят на 14 февруари. За това е виновна и нашата православна църква и главно Светият синод, които взеха решение през 1969 год. да отделят църковните празници от светските. Но много държави, включително и Русия, си запазиха старите дати на празнуване. И така на практика на 14 февруари масово празнуваме деня на лозарите, винарите и на влюбените на Св. Валентин.

Като поразмислих, стигнах до извода, че едновременното празнуване на двата празника в един и същи ден няма да ни навреди, а напротив - ще ни вдъхнови и мобилизира празникът да стане по-колоритен, по-масов, повече хора ще вземат участие, и най-важното, че ще участва младежта - ученици, студенти, млади семейства, и ние, възрастните. Има нещо общо между виното и любовта и те взаимно се допълват. По този повод написах това стихотворение на 14 февруари 2010 г. и основно го преработих и допълних на 25 декември 2011 год. Не съм сигурен, че ще го харесате и публикувате, но аз го изпращам с надежда.

Роден съм в гр. Сандански в семейството на лозари и винари. Вуйчо ми Благой Костадинов Дънгов беше един от първите технолози по винарство във "Винпром" - с. Дамяница, завършил винарско училище. Аз завърших образцовия Селскостопански техникум в с. Садово, Пловдивско, през 1953-1957 г. за младши-агрономи. През 1957-1962 год. завърших Селскостопанската академия в гр. Пловдив, специалност "Лозаро-градинар-винар". Работих дълго време, а сега съм пенсионер. Ожених се тук, в гр. Пловдив, създадох си добро семейство, имам деца и внуци. Моите родители, братя, сестри, братовчеди, племенници и други роднини живеят в гр. Сандански, Петрич, Благоевград и други градове на страната.

В нашия Пирински край има добри условия за развитие и отглеждане на лозата и правим отлични качествени вина, с което се гордея. Все още помним преданията на нашите дядовци и прадядовци за винарските пътища, преминаващи през Пирин, и за търговци, тръгнали с пълни мехове с вино за други страни. Историята доказва, че още от древни времена траките отглеждали лозя и направили качествени вина. Производството на качествени вина се е считало за голямо изкуство във всички времена. Древните народи са приписвали приготвянето на виното на своите богове. Така например гърците са почитали своя бог на лозата и виното бог Дионис, римляните бог Бакхус, траките бог Сабациус /Сабазий/ и др.

Исторически паметници в България разкриват, че още от древни времена лозарството и винарството е широко развито. След заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българската държава през 681 г. те продължават традициите и опита по отглеждането на лозата и правенето на вино. По-късно консумацията на вино взема застрашителни размери, което принуждава хан Крум /803-814/ да издаде своите закони против пиянството и за изкореняване на лозята. За отмяната на тези закони има много легенди, като най-известна е легендата за удушения лъв, в която се разказва:

По времето на хан Крум се отглеждали много лозя и се правило много вино. Сред народа се е ширило пиянство и Крум издал закон, с който нареждал да се изкоренят всички лозя и забранявал да се пие вино. Столицата Плиска била обградена с високи крепостни стени и вечер след залез слънце вратите на крепостта се затваряли и из улиците пускали да се разхожда грамаден лъв, за да създаде ред, и никой от жителите не смеел да излезе на улицата. Но една сутрин лъвът бил намерен удушен. Лично Крум започнал разследването кой е удушил лъва.

Заплахите на Крум не помогнали да се хване удушвача и той определил голяма награда за храбреца, ако се предаде доброволно и разкаже как е успял да удуши лъва. Тогава се явила пред Крум една стара жена и му казала, че нейният син е удушил лъва. Той бил войник в друга крепост и си дошъл в отпуск. Майката нагостила сина си с хубава храна и го почерпила с хубаво вино.

Майката си признала, че не е изкоренила лозето и че всяка година си правела вино. Довели и сина си пред Крум и той потвърдил, че е пил вино. След като хубаво си похапнал и пийнал вино, тръгнал да види своята любима девойка Гъмза, но по пътя го срещнал лъвът и го нападнал. Но той придобил такава сила от виното, че в борбата успял да го удуши. Хан Крум простил на войника, който се казвал Мавруд, възнаградил го богато, похвалил го и заповядал: От днес нататък народът пак да сади лозя и да пие вино, но всеки да знае своята мярка и никой да не се напива.

Накрая аз ви моля, земляци, да публикувате стихотворението и сами да определите дали да е за 1 февруари - Св. Трифон, или за 14 февруари - Деня на лозарите, винарите и влюбените.

Ода за виното и любовта

Ех вино, винце,
ти вълшебно винце,
сили и смелост ти ни даваш
и за любов ни вдъхновяваш.

Бог Дионис виното ни подари,
България ракията сътвори,
Спартак за свободата се бори,
Орфей с Евридика,
с любовни песни поздрави.

Нека в тоз февруарски ден
Св. Трифон и Св. Валентин в рая съберем,
на чаша вино да умуват
как лозари, винари и влюбените
в един ден заедно да празнуват.

Лозата с наздравици да зарежем,
с червено вино ги полеем,
наесен много грозде да берем
и бъчвите с вино да налеем.

Нека в тоз празничен ден
мъже и жени се съберем
и от виното опиянени
на веселие и любов се отдадем.

Ех вино, винце,
ти вълшебно винце,
със здраве ни даряваш
и живота удължаваш.

Щом те пийнем винце,
кръвта ни закипява,
пулсът учестява
и за любов ни насърчава.

Очите заблестяват,
жените полудяват,
страстно ни прегръщат
и с любов ни даряват.
Нека таз година бъде плодородна.
Вино да направим,
с любов деца да правим
и с повече дечица
нацията си да запазим.

С уважение: Александър Аврамов