40 г. плащам данък за апартамента си в Г. Делчев

В пето поредно заседание на Районен съд - Гоце Делчев предстои да бъде гледано дело за отнемане на жилището на възрастна жена чрез измама, което предизвика голям обществен интерес. Само за няколко дни повече от 200 жители на града и квартала, в който живее потърпевшата Цвета Занева, в подписка удостоверят, че апартаментът е нейна собственост от 40 години и че към 82-годишната Цвета Занева не са полагани никакви грижи от страна на Катерина Тютюнарова от гр. Гоце Делчев и нейния съпруг Георги. Обществеността на Гоце Делчев следи с голям интерес развоя на делото и чака справедливо съдийско решение, с което да бъде обезсилен издаденият през 2000-та година нотариален акт на името на Катерина Симеонова Тютюнарова от гр. Гоце Делчев, според който Цвета Занева й е направила дарение двустайния си апартамент, за да я гледа. Че вече не е собственик на жилището си научила преди няколко месеца, когато отишла в отдел ?Социално подпомагане? да иска помощи за лекарства. Оказало се, че жилището не е нейно от преди девет години и е било прехвърлено на името на Катерина Симеонова Тютюнарова с нотариален акт №7 от 2000 Занева си е плащала редовно данъка на апартамента, включително и за последните девет години, за което баба Цвета има надлежни документи.

Ето какво разказа пред в-к “Струма” 82-годишната Цвета Занева: Цял живот съм пестяла лев по лев, за да си купя жилище, така ми протече животът, че не се омъжих, сестра ми се удави, майка ми почина и останах съвсем сама. Много години живях по квартири, тъй като не съм от Гоце Делчев, и пестях за жилище. До нивите ни в с. Балдево, община Гърмен, ходех пеша, за да не давам пари за автобус. Всеки лев, спестен за този апартамент, е кървав, отгладуван и измизеруван. Така преди 40 години с големи лишения събрах парите и си купих апартамента. Успокоих се, че имам жилище, където да остарея спокойно.

Още съм на крака и нямам нужда от специални грижи, получавам 142 лева пенсия, отглеждам си сама зеленчуци и си набавям необходимото с много труд, въпреки че съм на тези години. С Катя Тютюнарова дори не сме роднини. С родителите на Катя бяхме съседи на градините в село Балдево. В интерес на истината, каквото произвеждах повечето отиваше за тях, кога аз сама им давах, кога те сами си го вземаха, но това няма особено голямо значение. Те гледаха животни и царевицата, както и шумата от засетите от мен култури им ги давах, пък те ми обещаваха, че като заколят есента животните, ще ми дадат за царевицата малко месце и аз като хората да се облажа. Родителите на Тютюнарова обаче не ми даваха месо, а изчистените от месото кокали. Варях си манджички с тях, които само миришеха на месо, защото кокалите бяха голи, а нямах и сега нямам достатъчно пари да си купувам месо, защото разчитам на една нищожна пенсия, която трябва буквално да нализвам, та да ми стигне до следващия месец. Хапвам месце само когато съседите ми подадат някоя месна манджица, в месеца веднъж си позволявам да си купя половинка кайма. Аз съм пестелив човек и цял живот съм живяла така с икономии и лишения.

През 2000-та година ме нападнаха кучета и ме нахапаха много жестоко. Докторите ме уплашиха, че ако не зараснат раните, може да ми отрежат крака. Наложи се да лежа продължително време в болницата, а после и вкъщи. Тогава майката на Катя Тютюнарова ми предложи дъщеря й и зет й от време на време да ме наглеждат и ако имам нужда от нещо, докато боледувам, да ми купуват. Приех предложението като състрадателен жест. След разговора ни още на сутринта в дома ми дойде въпросната Катя и със съпруга й Георги Николов, бивш учител, сега дистрибутор на дъвки, и ме закараха при нотариус Мариана Иванова-Боянова, накараха ме да се подпиша на един документ, без да ми дадат каквито и да са обяснения, и ме прибраха обратно вкъщи. Сега, девет години по-късно, аз разбирам, че с с онзи подпис тогава аз съм им дарила апартамента си, за да ме гледат.

Преди месеци се сдобих с въпросния нотариален акт, с който буквално Тютюнарова и съпругът й ме закопаха, ако всичко беше нормално, щяха ли да си мълчат цели девет години. Ако тези хора чувстваха, че по достоен начин и с моята благословия са се сдобилли с апартамента ми, те би трябвало да си изпълняват задълженията относно грижите за мен и да си плащат данъка на жилището. Питам се още дали съдиите наистина не разбират, че е извършена измама спрямо мен, или законите са ни такива. Това е пълна измама и ще направя всичко възможно да си върна жилището. Да предположим дори, че съм им подарила апартамента си за гледане и обгрижване, но те и това не са правили през тези девет години. Докато бях болна и на легло са ми дали на два пъти пари, веднъж 2 лева и другият път 5 лева, както и едно пилешко бутче. Няколко пъти са ми носили и храна, разбира се, огризки, останали им по тенджарите. Даваха ги на мен, за да не ги изхвърлят.

Съседите ми всички са свидетели какви са били грижите на Катерина Тютюнарова и съпругът й към мен и дали изобщо е имало такива. Аз всяка година си произвеждам над 30 килограма зрял боб, повече от 50 килограма картофи и си правя домашно вино от лозето. Всичко ми вземаха те, излиза, че не те мен са гледали и хранили, а аз тях. Каквото им харесваше от покъщнината ми, също си го вземаха, това ще го докажат съседите ми, те са свидетели на всичко, готови са хората да свидетелстват и в съда, но досега не ги допускаха в съда всички. Този апартамент ме съсипа, бях здрава като кремък, като разбрах, че жилището ми е прехвърлено на Катя Тютюнарова, от стрес изгубих слуха си и започнах да вдигам високо кръвно, живея под страх да не би да дойдат и да ме изгонят от собствения ми дом. Моля се само на Господ за милост към мен и за справедливост и човещина от страна на съдиите.

ЦВЕТА ЗАНЕВА, Гоце Делчев