40 дни без д-р Димчо Влахов

Трудно се говори в минало време за някого, който сякаш продължава да бъде с нас тук и сега. Преди 40 дни се разделихме именно с един такъв човек. Разделихме с един безупречен и грижовен син, с един всеотдаен и любящ съпруг, с един баща, за какъвто всеки само може да си мечтае. Разделихме се с един невероятен приятел.

Загубата на Димчо засяга не само неговото семейство и близки. Това е една загуба за цялата санданска общественост. Димчо бе лечител не само като стоматолог. Той се опитваше да излекува обществото, в което живееше, чрез социалния си ангажимент искаше да направи света около себе си по-красив, по-чист, по-честен, по-добър за всички нас. Искаше да направи хората по-щастливи и по-усмихнати. Така той всеки ден градеше своя завет, а именно една по-качествена среда за живот и едно по-добро здраво общество. Тази си борба той водеше без много шум, без показност, без да иска нещо в замяна, като тих Христов войн.

Ако днес всеки от нас е наследил частица от тази негова идея, то тя не е била напразна. Необяснимо защо земният път на хора като Димчо е толкова кратък. Може би защото следите, които оставят, са дълбоки. Може би са прекалено добри за света, в който живем. Може би Господ прибира при себе си толкова рано само най-добрите и най-достойните.

Според вярата на четиридесетия ден след смъртта изпращаме душата по нейния път към небето, където тя завинаги ще намери покой. Това, с което няма да се разделим обаче, са спомените за Димчо и духът, който ни завеща. Ще бъде нужна много сила да продължим напред с огромната мъка и празнота, които само един живот, изпълнен с безгранична обич, оставя след себе си.

Дълбок поклон, приятелю! Почивай в мир!

От твоите близки, приятели и колеги