39-годишната ми съпруга Асибе се спомина здрава и права, месец след смъртта й разбрах, че умряла на работното си място, ще съдя собственика на “М-Текстил” Венци Манов, имам много въпроси към него, а той бяга

Уважаема редакция,
Искам чрез страниците на в-к “Струма” да споделя голямата трагедия и мъката, която сполетя семейството ми. На 10 април тази година в 08.30 часа, както всеки ден, изпратих съпругата си Асибе Кордова, на 39 години, здрава и права на работа в шивашкия цех в село Плетена, община Сатовча, където тя работеше от дълги години като шивачка. Цехът “М-Текстил” е собственост на местния бизнесмен Венци Манов със съдружници от Гърция. Около 12.30 часа на съпругата ми й прилошало, както си шиела на машината. Едва се довлякла до пейката пред цеха и там издъхнала. 45 минути се забавила и линейката на Спешна помощ от Сатовча. Дошли, натоварили я и я закарали в двора на болницата в Сатовча и я оставили да лежи в линейката. Лекарите казаха, че смъртта е настъпила вследствие на тромб, който запушил главната артерия. Не бе направена аутопсия. Бяхме шокирани. Не вярвахме, че това се е случило. Никой тогава не посмя да ми каже, че жена ми е починала в цеха. С каква цел се скри от мен този факт? С децата мислехме, че е починала в болницата, защото оттам ми се обадиха да отида, че й е станало зле. Въобще и през ум не ми мина, че жена ми е починала. Тя не знаеше болест, до този момент не бе пила даже и хапчета за главоболие. Никой не ми казва какво се е случило с нея в цеха на работното й място. Шокът бе много голям, особено за децата, аз се опитвах да се държа, но не успявах изобщо.
 Разбрах истината за мястото на смъртта на съпругата ми месец след погребението, но без подробности и обяснения от работодателите. Д-р Кальонев, който издаде смъртния акт, пише, че Асибе е починала на работното си място. Нямам обяснение и защо собственикът на цеха Венци Манов и съпругата му, с която моята жена бе много близка, не дойдоха на погребението, на което се стече цялото село. Нямам обяснение защо до ден-днешен работодателят на починалата ми съпруга Венци Манов бяга от мен, не иска да се срещнем и да разговаряме. Аз имам много въпроси към него и щом не желае да се срещнем като хора, ще се видим в съда като ищец и подсъдим. Там ще задам въпросите си. За да заведа дело за смъртта на жена ми срещу работодателя й Венци Манов и за да задействаме процедура за осигуряване на пенсии за децата ми, адвокатите изискаха от мен да представя документ за осигуровките й. Наложи се да пиша писма до НОИ и да се стигне до прокурорско разследване, тъй като се оказа, че от две години Венци Манов не е внасял осигуровките на Асибе и че четири години преди това я е осигурявал на четиричасов ръботен ден, въпреки че е всеизвестно, че както във всички шивашки цехове, така и в този на Манов се работи най-малко по 12 часа. Това не е ли престъпление и сигурно всички работещи в неговия цех са осигурявани по тази схема?! И ако е така, не трябва ли отговорните институции да извършат необходимите проверки и да се сложи край на това престъпно отношение към работещите, които умират на машините си от претоварване и тормоз. Какви пенсии ще вземат тези хора един ден и как ще свързват двата края на старини, при положение че са работили години наред по 12 часа дневно. Затова ще съдя Венци Манов, поне да помогна на останалите работници да им бъдат внесени подобаващи за труда им осигуровки. Шести месец вече нощно време не спя, още се чудя как така, без да е бледувала, си отиде съпругата ми.
Малко преди да почине, си направи профилактичен преглед. Резултатите бяха отлични, даже ми сподели, че докторът й казал, че сърцето й е много здраво. Три дни преди да се случи трагедията Асибе ми сподели, че е много притеснена, защото гъркинята София й се скарала, че работи бавно. Двете си бяха разменили реплики. Тя беше много чувствителен човек и се възмущаваше от неправдите. Не знам какво се е случило в цеха и това ме кара да се разкъсвам от съмнения.
Откакто е завършила училище, съпругата ми е шивачка, много добра работничка. Трудно се прежалва съпруга като Асибе. Беше невероятна домакиня, майка и прекрасна съпруга. Бяхме прекрасно семейство, моите родители толкова много я уважаваха и ценяха, че решиха да живеят при нас. Аз от девет години работя в Гърция, от шест години и тя идваше през лятото за по няколко месеца. Вземаше си отпуска от цеха. Така с работата по полето в Гърция пестяхме пари и си направихме с голям мерак хубава къща, обзаведена с много вкус и любов и с всички удобства. Бедни сме. И двамата нямахме помощ от родителите, защото и те също са бедни хора. Всичко постигнахме сами с много труд и разбирателство. И сега, когато трябваше да се радваме на всичко постигнато, на децата си, дойде нелепата смърт. Смърт, за която аз нямам обяснение и не мога да приема, че “така е било писано”, както се изразява съпругата на Венци Манов. Нищо не може да стопли сърцето ми вече. Мъката ме е сломила до такава степен, че не мога вече шест месеца да отида да работя. Децата също не искат да ходят на училище, а аз не мога да ги оставя, те са на 15 и 17 години, имат нужда от майка, от грижи и контрол. Възрастните ми родители също. Каквото имахме спестено, отиде за тези шест месеца, защото готовите пари бързо се харчат.
ЗДРАВКО КОРДОВ, с. Плетена, община Сатовча