25-годишният Адем Зърбаш от гоцеделчевското с. Лъжница: Нямам амбиции да ставам кмет

Уважаема редакция,

Моля чрез страниците на вестника да изразя своята позиция относно твърдения, че с участието ми в протестите на тютюнопроизводителите в село Лъжница съм целял да си направя пиар кампания, защото съм имал намерение да се кандидатирам за кмет. Моят приоритет като млад човек не е политиката, а образованието. Нямам амбиции да ставам кмет на село Лъжница, защото в момента съм студент втора година "Педагогика" в ЮЗУ - Благоевград. В протеста участвах като обикновен тютюнопроизводител, защото и аз, като всички, искам добра цена за моя труд.

Може за някого да звучи смешно заради 25-годишната ми възраст, но аз съм тютюнопроизводител, от което не се срамувам, защото с парите, които изкарвам от тютюна, си плащам семестрите. Семейството ми е крайно бедно и няма доходи, за да ме издържат да уча, а аз много искам. Майка ми работи в шивашки цех и взема по-малко от 300 лева на месец, а баща ми е безработен. Работя, където намеря, и помагам и на тях. Така съм възпитан, за което благодаря на моите родители. Пред мен стои единствената цел - да завърша образованието си и да запиша още едно висше, за да изпълня мечтата си да се реализирам като млад човек в собствената ми държава и като добре подготвен и отговарящ на изискванията на всеки работодател кадър.

Преследвам по най-упорития начин мечтата си да завърша право или медицина, въпреки че в момента уча педагогика. Така че е нелепо някой да ме свързва с политиката и това че съм щял да се кандидатирам за кмет на село Лъжница. В село Лъжница се очертават 7-8 кандидатури за кмет и аз станах тяхна изкупителна жертва, защото те ме вкараха в този скандал. Държа да се знае, че аз съм от хората, които не провокираха протеста и не бях сред тези, които палеха тютюна. Други палеха тютюна на площада в Лъжница, а го приписаха на мен, което ми е крайно обидно. Ако тези хора са си правили с това предизборна кампания на гърба на населението, аз се разграничавам от техните действия.

Аз бях сред малцината, които успокоихме населението и осигурихме спокойно и без каквито и да е скандали и ексцесии изкупуването на тютюна в селото ни.

Лично съм произвел 300 килограма тютюн, за който ми бе дадена 4,10 лева средна цена и изобщо не ми е безразлично колко пари ще получа, защото от това ми зависи образованието и животът като млад човек в село, пред което няма никакви перспективи в последните 20 години. Опитах се да изтегля студенски кредит, но банките ми заявиха, че с тютюнопроизводители не сключват договори, защото доходите им не са сигурни. Изобщо не е облекчен режимът за студентските заеми, както се прокламира. За да се издържам, работих по програма 4 месеца в Англия, бях за три години ходжа на селото и преподавател по религия в училището, защото имам свидетелство за завършен коран курс, ходя да работя в Гърция, кандидатствах за обучение и в чужбина, но това не реши проблема, защото доходите ми не са постоянни.

Стремежът ми е да изкарвам пари, за да се образовам, а не да ставам кмет или политик. В Лъжница на пръстите на едната ръка се броят висшистите, младите хора не кандидатстват заради липса на пари и от пречките, които им създават конфликтни личности от селото, които са на принципа да направят зло на ближния, а не добро. Младите хора от Лъжница нямаме никакви шансове нито за образование, нито за каквато и да е реализация. Затова търся диалог и каня представители на различните министерства да дойдат в Лъжница да говорим за бъдещето на младите хора, за земеделието, за проекти и др. Хората са крайно бедни и очакват държавата да им подаде ръка, за да могат с труда си да гледат семействата си и да изучат децата си.

Време е всички да запретнем ръкави и да работим за собственото си оцеляване, но държавата трябва да ни даде тази възможност, сами не бихме се справили. Религиите са написани и ние няма да ги пренаписваме тепърва. Нито една от тях не учи на лоши неща и е безсмислено да има деление на религиозна основа. За мен не е важно коя партия управлява държавата ми, важно е хората да имат спокойствие и работа. Боли ме не само за с. Лъжница, боли ме за целия Гоцеделчевски регион, с какво сме по-лоши от другите региони, та населението е оставено да тъне в мизерия, нищета и без образование и поминък. Ако хората са добре икономически и имат работа, по-малко ще се занимават с политика и религии и между нас няма да я има тази злоба и завист, защото бедността води до пороци и те са налице на всички нива в нашето общество.

С уважение: АДЕМ ЗЪРБАШ, на 25 години, от село Лъжница, община Гоце Делчев