18 човека от с. Бистрица и Благоевград загинаха на черната дата 2 юли 1954 г., докато едни спасяваха живот, други мародерстваха

30 юли 2009 00:20   1 коментар   26516 прочита
Страцимир Габерски
Страцимир Габерски


Страцимир Габерски

2 юли 1954 г. - черна дата за Благоевград и гражданите му. Един господин пише във в-к “Струма” от 2.VII.2009 г., че бил 14-годишен и в м. Бачиново събирали сено, когато р. Бистрица придошла, издълбала коритото на езерото, причинила много разрушения и смъртта на 14 души. Бил е малък, далече от града, а говори за много неистини и неверни неща. 2.VII.1954 г. около 15.00 ч. времето бе ясно, слънчево и топло, хората на работа, никой не подозираше за предстоящата най-голяма трагедия в историята на града. Работех в ДСК и чухме, че нещо скърца, пука. Отворихме прозореца срещу халите и видяхме коритото на реката пълно с вода, повдига мост. Той се огъна, отнесе го. Водата започна да тече по ул. “Стамболийски”, нивото стигна 2-2,5 м, а по ул. “Т. Александров” около 0,5 м. Влачеше дървета, обувки, платове, дрехи, хора, животни и какво ли не. Отнесе 7-тонния валяк на “Пътно управление”. Съзнателни граждани започнаха спонтанно неорганизирани спасителни работи, докато други гледаха сеир, не се навеждаха да си намокрят ръцете да спасят обувки, дюшеци, одеяла, дрехи и др., дори по улицата пред ДСК, където водата не бе дълбока и опасна за живота им. Други мародерстваха и цял живот няма да купуват някои неща. Пред халите кадровикът на МВР подаде ръка да спаси една жена, но не успя, тя се хвана за него и така загина и той пред очите ни. Срещу Младежкия дом бе магазинът за платове, дрехи, дюшеци, одеяла, обувки и др. и откъм реката стената бе паднала и отнасяше всичко, а ние откъм улицата изнасяхме стока и я носехме срещу ГУМ. Два пъти водата прелива моста и цялото пространство пред Младежкия дом. Докато чаках пред входа на магазина, усетих ритник. Обърнах се и видях милиционер, който един рита, друг удря, без да говори, защото шумът бе го-лям, време за обяснения нямаше и който се сети, добре. Мостът не се виждаше, той побегна по моста, аз след него, водата бе до раменете ми, но преминах. След мен 4-ма души водата ги отнесе, само един се бе спасил държейки се за дюшек.

1 коментар
30 Юли 2009 06:03 | nasko ot blagoevgrad
Оценка:
-26
 (
212
 гласа)

ас осте не съм бил роден,но сам слушал от баба ми и дядо ми страшни истории,така че господина е прав..добре ,че не сме били на негово място..




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар