15 семейства на бивши военни не искат да съберем 200 лева за ремонт

Уважаема редакция,

Пиша това писмо с голямо възмущение спрямо човешката безотговорност и безсърдечност, спрямо човешкото нехайство и мърлящина, с които много често се сблъскваме всички напоследък. От няколко дни фекалии от авариралата канализация на 15 апартамента на бл. №2 на ул. “Иван Асен II” в гр. Разлог заливат бурканите със зимнината и дървата за огрев на семейството ми. Течът на мръсотиите идва от тоалетните на моите съседи, но всички се правят на приятно разсеяни само защото трябва да се съберат пари и да се отремонтира канализацията, която от повече от 10 години е аварирала и блокът ни се обслужва от странична канализация, която не дава никаква сигурност. Собственици на апартаментите са все бивши военни. Такова е отношението им и към общите части, блокът ни е потънал в мръсотия, все едно в него не живеят хора. В него обаче живеят хора с немалки пенсии и с големи претенции. Грижата за собствеността засяга живеещите единствено след вратата на апартамента им и на никого не му пука, че блокът се руши отвсякъде.

Ремонтът ще ни струва не повече от 200 лева, но всеки се стиска и никой не иска да даде пари, за да отстраним проблема, който касае всички ни.

Вече седмица ходя по мъките, но съседите ми остават безучастни и безмълвни. Готови са да живеят в смрадта и мръсотията, но да не дадат по 20 лева за ремонта. Чудя се какви хора станахме, защо така се изродихме и озлобихме и не намирам отговор на въпроса. За аварията съм уведомил всички възможни институции - “ВиК”, общината, РДНСК и др. Надеждата ми е те да се намесят и да ни принудят да направим ремонт на собствената ни канализация, като ни забранят да ползваме опасното странично разклонение, което отново може да създаде проблем. Хората са казали, че общото и кучетата не го искат и са прави, щом като 15 семейства не можем да се разберем за нещо елементарно. А дали отново не чакаме държавата да ни плати ремонта в собствените ни жилища. Проблемът е в това, че всеки гледа да прекара или да надхитри другия, но в края на краищата всичко това е за наша сметка. Така, с това мислене, в никакъв случай не се върви към Европа!

С уважение ИВО Д. ГЕОРГИЕВ, гр. Разлог