За Георги Икономов Банско e кауза

В семейството на Иван и Елена Икономови през 1968 година в Банско се ражда син, който 42 години по-късно се изправя пред своите съграждани в битката за кметския пост в родния град.

Срещам се с майката на депутата Икономов, която само преди една година е загубила съпруга си. От нея разбирам историята на двата големи рода, дали на отечеството такива имена като иконом Константин Чучулайн - направил банския препис на "История Славянобългарская" и патриарх на един род, който днес наброява 241 човека.

Слушам разказа на тази изключително интелигентна жена, която години наред се е грижила за културно-историческото наследство на града, и вече ме хваща яд. Познавам Икономов от 2009-а година и никога не съм го чула да се хвали с произхода си. Друг на негово място спокойно можеше да се тупа в гърдите и да черпи дивиденти. Оказва се, че покойният му баща е репресиран от комунистическия режим. За разлика от "новопокръстените демократи", които за една нощ от комунистическа номенклатура се превърнаха в байрактари на промяната, семейство Икономови е продължило скромно живота си, в грижа за децата и внуците.

Търся обяснение за тази скромност от самия Икономов. Засипвам го с въпроси, на които той заразително започва да се смее. "Това е Банско, тук през къща има наследници на големи родове, които са градили нова България". Разпалено продължава разказа си за хора и събития, които са предопределили съдбата на родния му град. Провокирам го, като го обвинявам в местен патриотизъм.

"Няма нищо лошо в местния патриотизъм, стига той да е безкористен" - парира ме той! "Лошото е, че се навъдиха "портфейлни патриоти", които осребриха за своя сметка усилията на банскалии. Банско никога не е било село. Ще ти покажа парка ни. Няма село с такъв парк. И ме боли, и то много, за това, че е занемарен и запустял. Виж ни улиците, виж ни тротоарите. Там, където бизнесът и гражданите са се постарали, нещата са добре, там, където общината трябва да си свърши работата, е пълна катастрофа.

Огромни занемарени площи, призрачни сгради, улични кучета, презастрояване без необходимата инфраструктура. Истинската красота на възрожденско Банско е притисната като в менгеме от безумни управленски решения. Всички губим от това - и местните хора, и инвеститори, и туристическият бранш. Печелят само шепа хора, за които работата на парче е изгодна, за да не се хванат двата края. 50 милиона капиталови разходи - 50! Къде са? 15 дружества с общинско участие и нито лев дивидент в хазната на общината!"

Прекъсвам разпаления монолог на Икономов и задавам резонния въпрос - какъв е изходът? Очаквам някакъв клиширан отговор, но той отново ме изненадва: "Светлина, повече светлина, защото тъмнината е рай за мошениците. Всичко, което се случва, трябва да бъде с участието на хората. Трябва да върнем общината на нейните граждани! Трябва всички ние, независимо кого представляваме, да гледаме на Банско не само като на община, но и като на кауза! Много малко време остава, преди да се случи непоправимото. На Банско е нужен мащаб, а това без подкрепата на държавата е немислимо!"

Нашият разговор продължава. Пред себе си виждам един гневен човек, който истински се възмущава от състоянието на селата; от пропуснатите възможности за Добринище; от унижението, което банскалии са принудени да търпят, като постоянно им се натяква, че трябва да целуват нечия ръка. Обстойно се спира на въпроса за пистите, отстоявайки тезата за разумния баланс между опазването на околната среда и туристически бизнес. По всички тези проблеми говори убедено, ползва примери от напредналите държави, борави с икономически анализи и нито за миг не излиза от състоянието на болезнена съпричастност към грижите на местните.

Да! Такива са планинците. Те се горещят, ако трябва, понякога удрят по масата, а аз си мисля, че жребият за този 42-годишен човек вече е хвърлен. Сега си давам сметка защо колегите му депутати се отнасят към него с респект. За него няма път назад. Той ще преследва каузата Банско методично и последователно, без да се спира, без да се плаши от удари под кръста, от предателства и черен пиар. Особено когато зад него застава премиерът Бойко Борисов.

Нямам притеснения, че може да остане неразбран. Ненапразно организацията на ГЕРБ наброява близо 1000 човека. Хората винаги са разпознавали своите водачи, винаги са усещали фалша на медийните герои и грубия интерес на напазаруваните управници и колкото по-рано опонентите му разберат това, толкова по-добре за самите тях!

С Икономов най-хубавите дни на Банско предстоят. Готова съм да се обзаложа.