Водачът на Атака в Пиринско Ил. Тодоров: Можем в името на Родината

Можем да продължим да мълчим, да изпитваме страх и съмнения или да изречем истината на висок глас, да бъдем смели и да повярваме. Можем да се самозалъгваме, че нищо не зависи от нас или да вземем обратно живота в собствените си ръце. Можем да продължим да сме слепи, глухи, неми и преклонени или да отворим очи, да чуем истината и кажем за неправдата, да се надигнем. Можем да се оставим да ни бият, или да отвърнем на удара с цялата си ярост и сила. Можем да продължим да сме роби или да разкъсаме веригите. Можем да се опитаме да се спасим поединично или да да се въздигнем заедно като един народ. Можем да се откажем или да се борим. Можем да сме нищожества или великани. Можем да избягаме от страховете си или да ги посрещнем лице в лице. Можем да успеем или да останем в калта. Можем да мечтаем или да сведем глава. Въпроса е в това, че можем!

И аз няма да мълча, а ще се боря за това, което ни принадлежи. И аз няма да изпитвам страх освен към Бог. Аз ще вярвам в това, в което другите се съмняват. Загубата няма да бъде моето кредо. Ще се боря с чест и доблест в името на моите съратници, защото аз съм победител!

Аз знам, че моите противници не очакват да победя, но аз никога няма да се предам. Слабостта няма да обвземе моето сърце. В тежките моменти ще се обърна към моите братя по оръжие, към тези които обичам, към предците ми и ще черпя сила от тях. И когато удари часът за битка, аз ще пристигна с гняв. И с радост ще отида на бойното поле, и ще се бия -защото съм победител.

До себе си имам другари. Братя, с които преминахме Ада. Чрез саможертва и лишения, с пот, сълзи и кръв. Никога няма да ги оставя да паднат, никога няма да ги оставя на колене в прахта. Никога няма и те мен да оставят – защото сме победители.

И никой няма да ме отрича, и никой няма да ми казва кой и какъв мога да бъда. Вярата ще промени моя свят. Тя позволи на човека да се рее като птица в небето, да плува като риба в океана. Вярата ще е моя спътница и в таз война.

Загуба, оттегляне – не знам какво означават тези думи. Тези слова непознати за мен са. Аз познавам единствено какво е победата. Без значение колко е тежко, дали съм притиснат до стената моята душа и сърцето ще ме вдъхновяват, когато тялото изчерпва своята сила – защото аз съм победител.

Историята ще ме запомни, и няма да има от какво да се срамувам. Аз сам ще определя какъв да бъда. Аз сам ще пиша моята съдба и никой няма да ме поучава какъв мога и какъв не мога да бъда. И няма да отида на онзи свят преди да дам всичко, което имам в сърцето си, всичко което нося в душата си. Всичко в името на България