/Видео/ Ексклузивно интервю с д-р Й. Тумбев! Един истински джумалия, потомствен лекар от известна фамилия! За истинската политика и хората в нея, за войводите и честта, за Благоевград и неговите кметове, за продажните души и омразата!

- Здравей, аз те познавам и знам, че никога не си бил почитател на публичните изяви и интервютата, в този смисъл чест е, че ми позволи да вляза в модерната ти клиника, в твоята крепост, където минава животът ти, посветен на здравето на благоевградчани. Добър ден, казвам на д-р Йордан Тумбев, кандидат за съветник от гражданската квота на ЕНП-СДС-БДО, с водач на листата Радослав Тасков. Д-р Тумбев, моля ви да се представите на читателите на Struma.com.

А, аз те моля без официалности. Нека говорим като приятели. Роден съм в Благоевград. В далечната и не толкова далечна 1963 година. Учил съм във Второ основно училище, след това в Езикова гимназия Благоевград от първите паралелки. Най-хубавите ми години са били тук, надявам се и последните ми хубави години да са тук.

Второ поколение лекар съм - син на един от най-добрите лекари в България, това е баща ми доц. Любен Тумбев. Обучаван съм първо от него. След това от покойния професор Сяров и професор Стоимен Дъбов. След това съм горд, че съм ученик на доц. Тошо Митов. Специализирал съм в Израел, Япония, за малко в Швейцария, малко в Йордания, повече в Сингапур. На част от тях никой не ме е пращал.

Някои специализации сам съм си плащал, някои роднини и братовчеди, навсякъде не можех да плащам, особено в Израел. Там за мен плащаха Тошо Митов и братовчедите ми. В Германия също. За малко съм специализирал и в Бостън. Отличник на академията и гимназията, но нямам златен медал, а сребърен, защото имах намалено поведение веднъж.

Моята тъща, когато още не знаеше, че ще ѝ ставам зет, ме готвеше за приемните изпити по литература. Като отивах в гимназията и нали имаше проверка на униформи, тя проверяваше и минавайки покрай нея, ми казваше на ушенце "Ех, Данчо, Данчо, пак не си наред. Ти си най-интелигентното хулиганче, което познавам."

Така ми казваше и после като се ожених за малката ѝ дъщеря я питах "Бабе, помниш ли какво ми казваше?" А тя отговаряше "Леле, леле!". Тя беше учителка по литература. Дъщеря ѝ беше най-малкото ми гадже, аз все с какички ходех тогава.

След това завърших медицинска академия. На държавните изпити имам една 5-ца, всичко останало 6-ци. Семеен съм, имам прекрасна съпруга, която ми роди 2 деца Синът ми Любомир завърши Американския университет в Благоевград, след това направи мастерс в Импреса Мадрид, стана стипендиант на краля и първенец на випуска. От там го взеха моментално в Оксфорд, където работи и до днес, само че изнесено и живее в София. Той е human researches and resources, каквото и да значи това.

Занимава се със стратегически проучвания за големи компании, но тук в България няма пазар за такава работа, затова работи за чужда компания, но живее в София и тук. Дъщеря ми е втори курс "Медицина" в София. Като завърши успешно общата медицина, ще реши какво да специализира. Не съм притискал никое от децата ми.

- Ти си един от от първите известни политици в Благоевград, войвода, член на ВМРО. От дълго време обаче не се занимаваш с политика. Какво се случи? Беше един от основателите, беше най-активният войвода през годините и изведнъж се скри...

Да, бях! Бях първият войвода в Благоевград. Бях и на общинското и на областното ръководство лидер, бях един от заместниците на Красимир Каракачанов в национален аспект. Единственото ми членство в партия е във ВМРО. Не съм членувал и мисля, че няма да членувам в друга партия. В момента участвам като гражданска квота при г-н Тасков.

- Говориш с болка за ВМРО, защо?

Понякога човек има първа любов и единствена, споделя идеология, идеали, споделя минало и настояще. Болка... Ами тя болката си остава, защото там е любовта, там е първото докосване. Това са идеи, които са вечни, непреходни. Това са идеите на Тодор Александров, Даме Груев, Иван Михайлов. Тези идеи всъщност имат изконна поддръжка тук в този край, който е изстрадал във времето: по-късно сме се освободили, народът е трудолюбив, но огнетяван, замята е красива, но неплодородна. И в песните и в политиката всичко е ставало с мъка по това време.

Не случайно Яворов говори за мъката на голямата му любов Македония. Тук не става въпрос за политика - дали ще е лява или дясна. Става въпрос за нещо, което ние обичаме. Родили сме се тук, такова е стечението на обстоятелствата, ние живеем и се борим за този край - за родния ни край.

Дали някой ще я нарече Пиринска Македония, Егейска Македония, Варварска Македония или каквото и да е, ние сме една, както казваше баба ми - една голяма мешавина тук. Много ми харесва една книга "Гръцко кафе на съдбите преплетени." Ами ние сме ние, затова болката ни е страшна тогава, когато нещата се узурпират от хора, които гледат келепира.

Впиват се в нещо и го изпиват до дъно - по-зле от вампира, защото вампира ще престане и ще остане нещо за ядене и за другия ден, а пък тези не се спряха. Разбира се и много хубави спомени имам от хора, които радеят и все още радеят за тази идея. Чест и почитания за Георги Васев и Пламен Бегъмов, достойни мъже, истински радетели на идеите на ВМРО, с тях сме свързани от години, приятели. Не предадоха идеята, не предоха ВМРО. Но имам и много разочарования.

- А, защо избра точно да си част от листата на Радослав Тасков, припозна го като близък идеен съратник, или какво?

Защо Тасков?! Защото нито едно нещо, което чух от него, но не сега, а от години, НЕ Е ЛЪЖА! И НИТО ЕДНО НЕЩО не е пропито от демагогия, приказки и фрази, обещания, популизъм... При Тасков - Няма такова нещо! Има прагматизъм, има познания. Аз го помня, когато започваше Радослав Тасков своята политическа кариера. Когато той тръгна, аз вече започвах да приключвам. Наблюдавал съм го през годините.

ДОСТОЕН, ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН, ИСТИНСКИ. БЕЗ ГРАМ ПОЛИТИЧЕСКО ЛИЦЕМЕРИЕ. Той израстна много, много е подготвен. Изключително подготвен! Не съм предполагал колко реално подготвен в днешни дни може да бъде един млад политик. Той е по-малък от мен и за мен той е млад политик. Но млад политик, който има изключително добри виждания, които нямат нищо общо с популизма.

Има градация на идеите му, има възможности за справяне със ситуацията и съвсем реални неща - без лъжи. Смятам, че Тасков е един от най-истинските политици в Благоевград, твърдо стъпил на земята, който милее за града, като мен. Затова го избрах, харесвам го като човек, като политик и общественик.

Чух скоро, че от някаква партия казали на пенсионерите, че щели да им вдигнат пенсиите като общински съветници. Аджеба този, който го е казал, той изобщо за никъде не е. Защото, освен, че е откровен лъжец, той е некадърник, който не знае кой, с какво се занимава. Аз затова се амбицирах и затова се опитвам да се върна - доколкото мога да помогна, ще помогна на Благоевград. Но не може първият работен ден на някого да бъде общински съветник.

Не може човек, който откровено купува души и гласове, защото да купуваш гласове, означава да купуваш души, да е достоен за уважение. На мен продажни души не ми трябват. Не искам хората, които се продават, да гласуват за мен! Не ги желая, продажници не ми трябват, аз се нагледах! Нагледах се и във ВМРО на продажници, както и навсякъде по другите партии. Не желая!

Който е готов да го продаде гласа си, да знае, че рано или късно и него ще продадат, защото и този, който купува е продажник, този който продава - също. Не искам да гласуват тези хора за мене, няма смисъл. Няма да вляза, значи така сме заслужили, но душа, ум, сърце - не се продават!

Тяло, плът, материя - може и е оправдано от глад и немотия. Но продадеш ли си душата, сърцето и ума, ти за нищо не ставаш. Затова реших да се върна и пак казвам: Каквото сабя покаже. Аз в сърцето, мисълта и душата си оставам войвода, споделям тази идея, но не искам да ме отъждествяват с настоящите управници на тази организация.

Затова моята голяма любов е ВМРО, няма как да се отрека от идеята ВМРО, но не желая да членувам. Няма да крия, канили са ме да членувам в доста партии, но ако вляза в партия, ще се почувствам аз самия като ренегат и това няма да направя. На един човек в живота му стига една партия и една жена, която да обича.

- За Благоевград нещо да кажеш, как ти се вижда града, кажи нещо хубаво или нещо лошо, кажи какво те гнети или радва в нашия град....

Благоевград е хубаво място, в което съм се родил и съм изживял най-хубавите си години и се надявам и останалите ми да са тук и щастливи. Всяко ъгълче в този град ми е познато, имам спомени, любови, младежки шуротии. Всичко ме радва, та това е родния ми град, обичам го, виждаш имал съм възможности хиляди да го напусна, но родния въздух с нищо не бих заменил.

Няма да забравя хората, които най-много са направили за този град, независимо как и по какъв начин, не мога да си позволя да не призная приноса им. За мен... За мен като управник на Благоевград има една огромна личност - Лазар Причкапов, който въпреки всичко много хора не се посвениха да оплюят, да ругаят и отричат приноса му за този град. Това ме гнети, това ме кара да се чувствам омерзен. Да, той може да е всякакъв, но той бе работещ, действащ човек и един от най-добрите управници на Благоевград.

Камбитов постигна много. Той сякаш продължи да надгражда след Причкапов, така действа като него със замах. Аз ти казах в живота си се учех от много хора, няма лошо човек да има примери, хора, от които да черпи опит.

Нецивилизовано е да оплюваш някой, който е постигнал нещо за Благоевград. Сега, като гледам и към Камбитов започнаха да се отнасят така. Оставам с впечатлението, че хората, които правят нещо за града, най-много са оплювани в крайна сметка. Ами дайте да видим какви смешковци застават срещу Камбитов, откъде дойдоха, какво направиха, кой ги познава и с какво?!

На някой може да не му е много приятно, да е засегнат лично. Когато си управник, ти не можеш да гледаш личния интерес и затова ще засегнеш много такива. И въпросът е: Защо не съм аз, ами някой друг?

От такива въпроси тръгва хейтърството и омразата. Ами дайте да видим какво положително е направил този човек. Ами много са положителните неща! Няма да ги говоря, защото не съм апологет никому, ние не издигаме кандидат, но можем да подкрепяме.

Камбитов е един от управниците, които постигнаха нещо в този град, ще остави следи след себе си. С какво могат да се похвалят други управници, да не цитирам имена, за да не обидя някого, но и да се обидят, все тая... Но аз не си спомням друго име, което да е било достойно да са нарече управник на Благоевград, освен г-н Причкапов и г-н Камбитов.

Друго име като управник, не знам и като се сетим назад - може да има много добри хора, които да са управлявали нещо, но кои оставят следа е важно. Защото и Суворов е накарал един войник да забие в талпата пирон, след което го е накарал да го извади и с ренде го е накарал да заличи дупката. Този, който оставя следа се запомня, не този, който е добричък към всички. Ако попитате и за мене, със сигурност ще намерите мнения много.

- Защо да гласува Благоевград за теб?

Номерът на бюлетината е 68, номера на моята преференция е 123. Имам си много трески за дялане, а също така и много съм показал. Но защо да гласувате?

Ами погледнете: клиниката ми, направена за хората на Благоевград, от нищото, копаейки година по година... Никой не ми вярваше... Аз бях студент и мои колеги ми се смееха, подиграваха се: Стига бе Данчо, как ще направиш частна клиника, това е непосилно. Ами ето, късче по късче, стана. Тук знам всяко едно пиронче, кога и как е забито, къде, какво, защо?! Аз мога да го направя и го показах. АЗ МОГА!

Само че, когато става въпрос за обществени неща, не е достатъчно само аз да мога. Аз може и да мога, доказал съм го. Ако някой не иска да ми го признае, защото българина НЕ ПРИЗНАВА, когато някой е постигнал нещо. Това е най-добрата клиника от София до Кулата. И една от най-модерните 4 в страната. Направил съм я да служи на Благоевград, на мен ми тежи, защото все още не съм се измъкнал от ТЕЖКОТО ФИНАНСОВО БРЕМЕ, но се справям и не съм фалирал. Работя, винаги съм на работа.

Имам моите радости, като например иска ми се да се похваля на всички да знаят, че апартаментът ми е освободен от ипотека, няма опасност да оставя на улицата децата си и себе си. За това се погрижих първо. А сега, ако не мога да се справя, някой друг да дойде в тая клиника, ако може да я ползва, нека да я ползва. Но тя ще остане тука в Благоевград и ще остане като клиника.

Имам прекрасни колеги: д-р Георгиева, д-р Величкова, д-р Иванова, д-р Дунчева, която е от първия ден на работата ми в Благоевград с мен. Всички те ме познават и знаят кой съм. Дори д-р Дунчева, която ми беше първа шефка, когато дойдох в МБАЛ Благоевград, тя си тръгна с мене. След толкова години, не мога да кажа, че съм шеф, но сега аз съм в обратното положение. Повече от 30 години сме заедно. Тя ми вярва, аз ѝ вярвам.

Вярвам на моите хора и се грижа за тях, доколкото мога в нашата ситуация. Но, за да ми повярвате, трябва да си повярваме сега взаимно. Моето мото е "АЗ МОГА, ТИ МОЖЕШ, НО ЗАЕДНО МОЖЕМ МНОГО ПОВЕЧЕ". Питаш ме защо да гласуват? Ами, дайте да СЕ СЪБЕРЕМ, дайте да изслушаме и реално да направим нещо. Да помогнем и с административната власт, заедно да направим нещо за този град, защото тук има много неща, които могат да се направят, неща, които не са довършени, но някои са започнати, други нови ще се появят.

В областта на подпомагането, на здравеопазването и здравното подпомагане особено, навсякъде е така - съдружното подпомагане на здравеопазването се прави с фондации. Не са направени такива.

- Какво трябва да се направи още в Благоевград?!

Един от най-добрите ми приятели е управник в Пловдив... кръв ми капе като гледам какво направи Пловдив - прекрасно нещо. Обособи индустриална зона, която е на общината - с всичко вътре. И инвеститори колко искаш. Всичко им е предоставено. Тук някои обвиняват злобно, Камбитов обвиняват, че ето виждаш ли, че няма стратегически инвеститори. Ама как не пестят ругатните си?! Защо тези хора не казаха едно вярно нещо?!

Тук имаше индустриална зона, обаче всичките места в нея - кое пуснато, кое недопуснато, кое как и защо загробено или не, но всичко е частно. В една демократична държава нещо може да не е правилно, но частната собственост е свещена.

Камбитов като кмет може ли да отнеме собствеността?! Абсурдно! Това, което се опитваме да кажем и Радослав Тасков го каза и Камбитов го чух снощи на словото - ами най-лесното е по този начин да забравим за тази индустриална зона, защото тя е частна. Не можем да им я вземем, а като тръгнеш да им я купуваш, има толкова лешпери, че ще кажат цени, които в Манхатън ги няма и така гонят всеки, които иска да купи или наеме земята им.. А после бил виновен управника. Не, не е виновен Камбитов, а вътречерепното пространство на някои хора, но не и управника.

Ами нека се обособи, макар и не чак толкова голяма индустриална зона, да се сложи и да се даде за ползване... Ужасно много примери има за това. Бихме могли и това е постижимо. Чак тогава ще вдигнем заплатите и нивото.

А какво, ще отидем и ще вдигнем пенсиите, с какво, от къде? Някои от тези, които ги говорят тези неща, 5 лв не са изкарали в живота си, те ще вдигат заплатите и пенсиите. На кого и по какъв начин?! Такива са ми идеите. Който иска, да гласува за мен. Който не иска - да не гласува. Глас няма да купя, не желая и не ми трябва продаващ се глас!

Благодаря ти, разговорът ни бе удоволствие за мен! Вдигна летвата и показа как говорят истински милеещите за Благоевград стари граждани, възпитаници на една гимназия със славна история.. елит!

- Повтори ми как трябва да гласуват благоевградчани за теб

Номерът на бюлетината е 68, моята преференция е 123! И аз благодаря!

Разговаря П. Костадинова...

Политическа публикация! Купуването и продаването на гласове е престъпление.