Росен Плевнелиев: Още нямаме дори парцеларни планове за автомагистрала "Струма"

В петък министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, чийто бизнес започна в Благоевград, дойде в областния център на Пиринско заедно с двамата си заместник-министри Георги Прегьов и Лиляна Павлова, за да дебатира с представителите на общините от Благоевградска област, политиците и бизнеселита по четири основни теми: пътна инфраструктура, зимно поддържане, належащите промени във ВиК сектора и автомагистрала "Струма". Интересът към срещата бе голям - Червената зала на АУБ се препълни, а три часа се оказаха крайно недостатъчни, за да могат всички желаещи да зададат въпросите си. Най-много от тях бяха за автомагистрала "Струма".

Поради значимостта на темите за жителите на Пиринско публикуваме част от програмата на МРББ за региона, представена от министър Плевнелиев в Благоевград, както и някои от въпросите и отговорите, които той и заместникът му Г. Прегьов дадоха.

Росен Плевнелиев:

Ще ви опиша накратко какво беше досега в пътната инфраструктура на България и как е днес. По времето на тройната коалиция цялата страна е била разделена на разни пътни участъци и на всеки 2 години едни хора са решавали коя фирма да спечели дадена поръчка. Ние дойдохме и решихме: ще променим подхода, ще гоним конкретни приоритети, свързани единствено с това как да постигнем конкретни резултати. Обаждат ми се журналисти и питат - "Люлин" върви с 14 дни закъснение, защо" Това е страхотно - най-после медиите и българските граждани знаят, че има закъснение, най-после става ясно, че има демокрация.

Приоритетите ни ги знаете - 3 готови магистрали, да отключим и ускорим еврофондовете и да се фокусираме върху пътищата, тъй като те са кръвоносната система на държавата и на нейната икономика. Наследихме една държава донякъде в изолация - виждате какви са ни връзките. С Румъния на 420 км граница имаме един мост и половина, а само в Будапеща има 7 моста. По тези приоритети свършихме много и може би затова сме успешен екип, успешно министерство. Всяка седмица, без да обясняваме как някой друг винаги ни е виновен, гонихме целите. По оперативна програма "Регионално развитие" за 2,5 години бяха договорени 500 милиона лв., а за 1,5 години ние договорихме над 1 млрд. Това означава, че договаряме 6 пъти по-бързо.

Това е голям успех по време на криза, защото в такъв момент нямаш друг вариант, освен европейската солидарност. За целта обаче има и някои изисквания - честно и почтено състезание за изпълнител, както и проекти, които имат смисъл и които са дългосрочно устойчиви. Затова в първите няколко месеца ние наистина се борихме с кметовете, връщахме проекти, прекратявахме им договорите - за да разберат, че може и по друг начин, че не само парите на европейските данъкоплатци, но и на българските данъкоплатци трябва да се управляват по този начин. Това е - устойчиви проекти на честна цена и качествена работа на строителните компании, вместо да се упражняват на анекси, както е с магистрала "Марица" - за 31 километра 56 анекса , тоест по анекс и половина на километър.

Горд съм да кажа, че Благоевградски регион, откъдето съм и аз, успява. Само от тук има над 50 милиона договорени по оперативна програма "Регионално развитие" - всички градове имат по 1 проект, някои по повече, във всички оси, които се отвориха. Дошъл съм тук не да ви обяснявам колко съм щастлив от срещата, а да се ангажирам с конкретни цифри и да ви кажа какво мога и какво не мога да свърша, за да се спре практиката вие на 4 години веднъж да гласувате "против". Дай, Боже, някой ден българите да гласуват "за".

След като кметовете разбраха, че може да работят и по друг начин, вече имаме огромно количество качествени проекти, дори не смогваме да ги финансираме. Плащанията се ускоряват - ще успеем през тази година да разплатим около 300 милиона лв. - за справка през всичките години на предишното управление са разплатени 27 милиона лв. Тоест - договаряме 6 пъти по-бързо, плащаме 15 пъти по-бързо.

По същия начин работим и по оперативна програма "Транспорт", с която се е нагърбил заместник-министър Г. Прегьов. Там обаче е по-различно: там проектите са огромни и много трудно се вкарва в релсите нещо, което десетки години е забатачено. Много трудно се стартира една магистрала, още повече по европейските правила, защото там трябва да спазвате всичко. В миналото държавата е била един от най-големите нарушители, един от най-арогантните играчи. Огромни обекти са направени без строително разрешение, включително и Хаинбоаз. Затова обърнахме нещата на 180 градуса - всеки обект първо това трябва да има, за да започне. Не е както "Струма" първи участък, където и двете ленти са незаконни. И ние да се чудим 4 г. по-късно как да ги узаконяваме.

Сега строим 167 км магистрали - толкова, колкото не са построени предишните 20 години. За 20 години България е произвела 160 км. По времето на Т. Живков са построени още 250 км. Целта ни е обаче по-висока. "Люлин" трябваше през 2009 г. да приключи, а беше готова на 1/3, 6 месеца след първата копка багерите стояха и чакаха да извади някой строително разрешение, а 3 г. след започване на строителството по средата на тунел 3 имаше електрически стълб! Не искаме повече да работим на юруш, защото това означава и анекси и това, което се е случило от Долна Диканя до Драгичево - 18 км магистрала с бюджет 32 млн., а вместо след 3 г., финишира 7 г. по-късно с бюджет 96 млн. евро. С тези 96 млн. евро ние в момента строим 50 км.

Знам, че ви интересува "Струма". Лот 1 до Дупница и лот 4 от Сандански до Кулата са във финална фаза на подготовка и със сигурност ще бъдат стартирани като тръжни процедури до края на годината, предполагам дори до декември, но всичко това е една дълга процедура - ние нямаме отчуждение, археология, нямаме завършени процедури за инженерните мрежи, оказа се, че нямаме дори парцеларен план! Какво правим 30 години, защо правим първи копки, като на тунела под Шипка, който има 3 първи копки, а още не е започнат.

Защо е важна за нас магистрала "Струма" - защото пристанището на София не е Бургас, а е Солун. Една голяма част от стоките от Китай минават през София. България се беше самоизолирала, сега се отваряме в друга посока. Дори отварянето на най-малкия граничен пунк има феноменален ефект. Новата политика е да бъдеш свързан, а не изолиран. Не да твърдим, че енергетиката е голям приоритет, и да забравим икономиката, която има нужда от своята кръвоносна система. А тя е пътищата, също и ВиК секторът. За ВиК сектора работим по стратегията и през март ще бъде готова - 5 министерства са собственици на язовири, не знам колко общини имат ВиК-та, не знам още кой иска да се занимава с водата, но докато сме малки, докато сме разпръснати, докато всеки си гледа интереса, няма да има инвестиции.

Лошото е кризата. ВиК секторът има 5 млн. за цялата 2011 г. и не можем да правим политика за цялата държава с 5 млн. МРРБ има заедно с Пътната агенция, която отговаря за 19 200 км мрежа, 240 милиона - ми толкова е бюджетът на Варна. Само че Варна има 5 пъти по-малка мрежа. Кризата ни удря. Удря ни и защото продължаваме да мислим, че щом Германия и Америка дръпнат, и ние ще дръпнем. Не. Ще дръпнем, когато се хванем да работим здраво. Идват тежки месеци. Със сигурност ще има стачки, със сигурност ще има недоволни, но реформите не трябва да спират. Защото здравеопазването през 2005 е струвало 2 милиарда, сега вече струва 3 милиарда, но някой да е усетил подобряване на качеството" Докога така"