Позиция на мажоритарния кандидат на НДСВ Станимир Илчев

Някои шумно обявиха броените дни до изборите за “време разделно”.
Ще се разделяме с онаследени и нови проблеми, с корупцията, с бедността, с олигарсите, с Ахмед Доган...
Ако такъв стремеж е искрен, аз го подкрепям. Но в него намирам доста романтизъм, двойно по-голяма предизборна риторика и затова търся убедително обяснение за средствата, с които да се осъществи.
Не намирам логика в най-шумните заклинания, превърнати в лозунги от добре тренирани пиар специалисти.
От ЛИДЕР искат промяна. Няма българин, който да не иска промяна в работата на повечето институции, особено на тези от правозащитната система. Но защо имам усещането, че лидерите на ЛИДЕР търсят промяна в собствения си статут с лично - лидерска цел? Защо не мога да се освободя от чувството, че опитът на г-н Ковачки да издигне до себе си минъорите е хитър блъф?
В РЗС съставят списъци. Пишат денонощно, защото няма да им стигне времето да завършат своя уникален антикорупционен продукт до 5 юли. След това ще го изпратят в Брюксел. От там пък ще ни изпратят полицаи, следователно прокурори и съдии. Може да ни изпратят и наказателен взвод от британски стрелци, командван не от Джефри ван Орден, защото Джефри отдавна е запасняк. Я. Янев ще срита скоро Доган, както бил сритал Башев. От неговата стратегия на ритниците се ражда едно още по-наелектризирано ДПС, в което същият Башев се върна с ореола на мъченик, наметнат с националния трибагреник. “Де бре, Яне”, както биха казали в родния му край. Не си ли чувал, че политиката е изкуство на възможното, а не на сънуваното в предизборна нощ?
От ГЕРБ искат да докажем, че България може. Харесвам този призив. Добре е наистина да се обръщаме периодично към собствените си възможности. Нужно е да изкараме на преден план хора с качества и морал. Важно е българските граждани да делегират върху тях подкрепа и очаквания. Но какво да кажа за удивителното герберско самочувствие, което вече се превръща в демонстрация на изключителност. По-голяма сдържаност не би им навредила, защото в техните редици уникалност няма. Има юпита с добро колежанско образование и плитък корен в българската среда. Жълтите юпита минаха поне през тежък осемгодишен управленски тест. Юпитата на ГЕРБ минават по жълтите павета с парадна стъпка и треперещи колене. В редиците на ГЕРБ има и доста службогонци с неформален блясък в очите и отчайващо формални амбиции за реванш по местоживеене. Там баталъонът тепърва ще се строява и аз лично прогнозирам вълна от дезертъорства още при първия бой.