Методи Чимев и Ивайло Константинов с отворено писмо до медиите и гражданите на община Дупница

Отворено писмо до медиите и гражданите на община Дупница разпространиха днес кметът Методи Чимев и председателят на Общинския съвет Ивайло Константинов. В него управлявящите обясняват позицията си по повод обществената реакция във връзка с проекта за регионално депо за битови отпадъци в землището на село Джерман. Публикуваме пълния текст на писмото, разпространено от общинския пресцентър.

ОТВОРЕНО ПИСМО

До гражданите на община Дупница

и представителите на електронни и печатни медии

От инж. Методи Чимев, Кмет на Община Дупница

и Ивайло Константинов, Председател на Общински съвет Дупница

Във връзка с изтекло в медиите съобщение, според което председателят на БСП Дупница Станислав Павлов се изказва, че „единственият приемлив за Дупница вариант е... да бъде изграден завод за преработка на боклука”, сме длъжни да заявим следното: Очевидно г-н Павлов и хората около него започват планирана кампания, целяща да обслужи интересите на фирма „ИБИ Дупница” – добре известният испански „инвеститор”, който чрез лобизъм от най-примитивен тип успя да прокара през предишния общински съвет едно напълно необмислено и икономически необосновано начинание, каквото беше построяването на т. нар. „завод за боклук”.

За гражданите на Дупница, които не са длъжни да са запознати в детайли с идеите за далавери на предишното общинско ръководство, авангард на което беше БСП, припомняме, че дори след фалита на бившата власт, на хранилка като консултант на „ИБИ Дупница” беше експредседателя на общинския съвет Явор Тодоров.

Многократно сме запознавали Станислав Павлов, а и съратника му по партийна линия Иван Ибришимов, защо бизнес идеята, която толкова сърдечно подкрепят, няма как да се състои. Категоричното становище на Министерство на околната среда и водите, е че испанската инвестиция се основава на непозната пилотна технология, която никога не е била въвеждана в експлоатация никъде. Това предполага реална опасност за живота и здравето на хората в община Дупница, а и в общините в радиус от 100 километра . Липсата на проектирани пречиствателни съоръжения би замърсило водите в целия регион.

Дори това да не беше така, а то е, големият проблем си остава, че проектът на „ИБИ Дупница” получи отрицателна оценка за въздействие въху околната среда (ОВОС ). Според българското законодателство без положителна ОВОС не би могъл да бъде реализиран какъвто и да е проект, свързан с управлението на отпадъците. Това е добре известно на десетки хиляди българи, опитали се някога да реализират някакъв инвестиционен проект, но не и на г-н Павлов. Евентуално осъществяване на проекта на „ИБИ Дупница” би било не само противозаконно и крайно опасно, но вероятно фатално за финансовото състояние на община Дупница и в частност – на гражданите. „Инвеститорите” настояваха общината да им им плаща по 600 000 лева годишно, за да поемат отпадъците й – при това в началните години на инвестицията. В следващите години сумата на годишна база надхвърлаше 1 милион лева. Това щеше да бъде цената на аферата „Явор Тодоров - Станислав Павлов”. Тя би предизивикала и десетократно увеличаване на размера на такса смет за гражданите на Дупница.

Но най-лошото тепърва може да се случи. В резултат на комунистическо-мафиотската алчност днес Дупница няма съвременно съоръжение за депониране на отпадъците си и е пред заплахата след 2013 г. да бъде санкционирана с глоби от над 1.5 милиона лева всяка година. Огромното мнозинство от другите български общини нямат този проблем – без болни амбиции и, опирайки се на здравия разум, те построиха регионалните си депа, базирани на модерни и екологични европейски технологии. Не е известно някъде в страната някое от новопостроените депа да има проблеми с вредни емисии или замърсяване от друг тип.

Тези факти са безспорни за всеки трезвомислещ човек, но очевидно мирисът на пари е помрачил умовете на Станислав Павлов и близкото му обкръжение. За съжаление, трябва да съобщим на Павлов, че никога няма да си получи парите, които очаква. Защото „завод за боклук”, който да трови хората и да нанася непоправими щети на околната среда в Дупница никога няма да има.

И тъй като манипулацията на народните маси е стар комунистически прийом, никак не е учудващо, че Павлов и компания в момента се опитват да подпалват социално напрежение сред жителите на Джерман – селото, в чието землище е част от една от потенциалните площадки на бъдещото, съобразено с екологичните стандарти депо. Като скача в полето на популизма, Павлов обаче трябва да отговори и на друг въпрос: готов ли е да поеме отговорността заради това, че жителите на жк „Бистрица”, съседните квартали, а и цяла Дупница, ще продължават още години наред да бъдат тровени от вредното и несъобразено с никакви екологични старндарти сметище в полите на Рила. Защото алтернативата на неизграждане на ново, модерно и щадящо природата и хората депо е една – запазване на сегашното. Разбираме, че в момента на местните социалисти им е най-изгодно жителите на с. Джерман да са им най-скъпи, но ние смятаме, че трябва да се мисли и за всички останали граждани на общината – и в града, и в селата. Както за тяхното здраве и околна среда, така и за поносимостта на таксата смет, която ще плащат в следващите години.

Дупничани ще имат възможността по демократичен начин да изразят становището си по въпроса за вариантите за третиране на битовите отпадъци и за местонахождението на бъдещото депо. Решението ще бъде взето в диалог и в интерес на всички хора от общината. А не, за да обслужи икономическите интереси на Станислав Павлов и близките му съратници.

С уважение:

Инж.Методи Чимев –Кмет на ОбщинаДупница

Ивайло Константинов-Председател на ОбС Дупница