Георги Ризов: Община Сандански не работи открито! Поръчките се печелят от едни и същи фирми!

Кръвта вода не става е казал народа и не е сбъркал... Потомъка на Никола Ризов, който всички помнят като Вранкин Кольо, ще защитава интересите на животновъдите в новия общински съвет на Сандански.

За прадядото на Георги Ризов, който е първия животновъд с едър рогат добитък в Сандански, старите кромидари и до днес говорят с респект и умиление: "Обичаше животните като децата и ги отглеждаше да ти е мерак да ги гледаш... Тертиплия, човек на тежката мъжка дума... Земеделец с несломим дух. Малко говореше и много работеше... Честен и рядко добър човек. "

Генът си е ген и по-удивителен начин се е пренесъл в характера и осанката на правнука на Вранкин Кольо - Георги Ризов.

Той е на 24 години и за него е характерно това, което не е типично за връстниците му. Прецизен и педантичен не само в работата си, но и в думите... Няма нищо излишно, лигаво или надменно в поведението на Георги.

Модерен, комуникативен, ведър и хайтехнологичен. Управлява бизнеса не с овчарска тояга, а със смартфон и за разнообразие използва Вайбър и Фейсбук сякаш върти волана на автомобила си.

Какво е да израснеш сред стотици крави и десетки багери, камиони, фадроми и други машини за пътно строителство?

Георги Ризов знае отговора на това предизвикателство, защото буквално още от детството си е движещ лагер в семейния бизнес. Както животновъдството така и инфраструктурните проекти са трудни дейности и за работа и за управление.

Чувства се некомфортно пред камерата. И той, както баща си, е свикнал повече да прави, отколкото да говори. Затова вместо да разговаряме в офиса на Граждански съвет "Развитие за Сандански" пренесохме диалога в неговите "офиси" – работната площадка и фермата.

Първо отидохме на строящия се Лот 4 на АМ "Струма", където част от техните машини и персонал са подизпълнители.

"Фирмата е създадена преди 20 години. За да върви една такава фирма трябва да бъдеш много упорит и уравновесен. " споделя Георги. Операторите на багерите и другите тежки машини, с които работят, са все здрави хора - и телом, и духом. Мисля си колко ли е трудно да спечелиш уважението на подобни хора, за да чуват думата ти, особено ако си толкова млад.

"Важното е да не се забравя, че всички сме хора. Аз не се имам за шеф. Говорим си директно и така нещата се случват по-лесно. " казва Георги, докато се шегува с колегите си и с омаслените ръце заедно оправят повреда в една от машините.

"Магистралата ще стане. Работи се добре... " е прогнозата на Ризов-младши.

Лично той се грижи работата да се движи по график и машините да са в ред. Разказва ми с гордост за работата която са успели да свършат през годините - работили са по обекти в Пампорово, София, Пловдив, Кюстендил и други. Забелязвам, че не споменава Сандански...

"Работим предимно частни поръчки. Хората ни търсят за още работа и след това - значи добре сме се справили... " Настоявам да ми каже за Сандански и той с присъщата си пестеливост на думите отсича: "Общината не работи открито - това е! Информация за обществените поръчки не се дава на всички и навреме. И така печелят едни и същи фирми", казва Георги, който счита, че откритата конкуренция е това, което води до по-добро качество.

И му вярвам, защото виждам колко искрено се ядосва на състоянието на страничните улици в града, по които минаваме на път към фермата им. Като види нередност по пътя или канализацията се ядосва искрено, защото е наясно колко е некачествено и как би могло да се направи така, че хората да го ползват години напред.

"Направило ми е впечатление, че от общината първо разкопават улиците за водопровод или канализация, асфалтират и после пак разкопават за газификация... После пък започват да ги кърпят... Няма регламент, няма планиране. За да бъде града с европейски облик трябва да се работи по нов начин. А не след всеки по-обилен дъжд да се наводнява всичко, да се унищожава имуществото на хората и калта от улица Пирин и Смилово да отива на главната улица. " казва с възмущение Георги.

Отиваме до фермата им с работния джип - буквално офроуд - караме по самите хълмове. "Като минеш няколко пъти - сам си правиш път. " казва той докато изкачваме поредния хълм. "Ставам рано, в 6. 00 и идвам тук при животните. После тръгвам по обектите с машините. После пак при животните", споделя графика си на работа Георги и разказва с удоволствие, а не горчивина, колко много грижи са необходими и за работниците, и за животните.

Изглежда харесва предизвикателствата и сам посочва това като една от причините да приеме номинацията ни да бъде кандидат за общински съветник.

"Да започнат да работят в общината повече хора със съвременно мислене, необременени. Да се даде възможност за икономическо развитие, а младите хора да работят и да се изявят тук, а не в София и чужбина. Това искам. "

Разпитвам го откъде е научил толкова много и за машините, и за животновъдството, а той казва простичко - "Животът е най-доброто училище. "

За Георги Ризов мога спокойно да кажа, че разбира добре проблемите на земеделците и животновъдите. Защото те са и негови.

Ще може да възприема добре и проблемите на всички нас, когато се оплакваме от поредното наводнение след дъжд или дупки по улиците, или недовършена канализация - защото такива проблеми тяхната фирма е решавала вече многократно.

Но най-вече зная, че Георги ще се отнася с разбиране и съпричастност към всеки от нас, който иска града ни да бъде обновен, модерен и богат - защото той самият е такъв - амбициозен и зареден с енергия за действие млад човек.