Ексдепутатът от "Продължаваме промяната" в Благоевград, Андрей Гюров в списъка на президента за служебен премиер, ето кои още са сред 10-те възможни

Предсрочните парламентарни избори в България са почти 100% сигурни – ГЕРБ отказаха да продължат коалицията с ПП и ДБ в рамките на настоящия парламент и евентуално ще опитат пак след вота. След промените в Конституцията, извършени от ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС, президентът вече няма пълната свобода да избере служебния министър-председател, а трябва да посочи един от конкретно изброени държавни длъжности.

Преди да се стигне до назначаване на служебно правителство има още няколко стъпки: предстои във вторник Народното събрание да обяви първия мандат на ГЕРБ за неизпълнен, след това ПП-ДБ ще получат втория мандат, ако не успеят да съставят правителство в рамките на седмица ще се премине към връчване на трети и ако и той е неуспешен, тогава президентът Румен Радев ще трябва да действа.

Изборът на президента

Депутатите записаха в Конституцията, че държавният глава може да избира от списък с 10 души. Те са точно определени, като това са председателят на Народното събрание, управител или подуправител на Българската народна банка, председател или зам.-председател на Сметната палата и Омбудсман или негов заместник. Кои лица обаче стоят зад тези постове, пише економик бг

Председателят на Народното събрание

В момента председателят на Народното събрание е Росен Желязков, който бе номиниран за министър на иновациите и растежа в проектокабинета „Габриел“. Той е дългогодишен депутат на ГЕРБ и бивш транспортен министър.

Управител или подуправител на БНБ

Управител в момента е Димитър Радев. Той бе преизбран за втори мандат като гуверньор през юли миналата година с гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. Преди това той оглавяваше банковата институция от 2015 г., като тогава бе номиниран отново от ГЕРБ и Реформаторския блок.

Радев има трима подуправителя. Това са Андрей Гюров, Петър Чобанов, Радослав Миленков. Гюров и Чобанов станаха подуправители отново през юли миналата година, след като управляващото мнозинство постигна съгласие за това.

Гюров бе депутат от „Продължаваме промяната“ и искаше да оглави БНБ по времето на кабинета „Петков“, когато влезе в битка за мястото с кандидата на „Има такъв народ“ Любомир Каримански. По време на изслушванията тогава се появиха съмнения около образователния му ценз.

Чобанов е дългогодишен депутат от ДПС. Той бе финансов министър по времето на кабинета „Орешарски“ и в момента, в който фалира Корпоративна търговска банка.

Третият подуправител – Радослав Миленков – влезе в БНБ през 2019 г. по времето на третия кабинет на Бойко Борисов. Тогава лично Димитър Радев внася кандидатурата му в парламента за гласуване. Преди това е работил в Европейската централна банка, бил е председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Освен това е заемал длъжност главен финансов директор и член на борда в Първа инвестиционна банка.

Председател и зам.-председатели на Сметната палата

Председател е Димитър Главчев, а зам.-председатели Горица Грънчарова – Кожарева и Тошко Тодоров.

Димитър Главчев оглави Сметната палата, след като миналата година ГЕРБ издигна кандидатурата му. Той получи подкрепа и от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и от ДПС. Той бе дългогодишен депутат от ГЕРБ и председател на парламента през 2017 г.

Горица Грънчарова – Кожарева бе временен председател на Сметната палата в периода, когато предишният управител Цветан Цветков бе отстранен от поста с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“ малко преди края на 48-ото НС. Тя работи в институцията от 2005 г., като е избрана за зам.-председател от парламента през 2015 г.

Тошко Тодоров също става зам.-председател през 2015 г. По време на първото правителство на ГЕРБ е бил и заместник-изпълнителен директор на НАП. След това става главен експерт и оперативен помощник на Главния секретар на МВР тогава Калин Георгиев.

Омбудсман или зам.-Омбудсман

Все още Омбудсман е Диана Ковачева, като заместник й е Елена Чернева-Маркова.

Не е ясно дали държавният глава ще може да избере за служебен министър – председател Диана Ковачева, тъй като в началото на годината бе избрана да бъде новият български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Ковачева ще бъде заместена на поста от Чернева-Маркова през юли.

Първоначално през 2016 г. Ковачева бе избрана за зам.-Омбудсман, а след това и за омбудсман. Преди това, през 2011 г. бе министър на правосъдието в първия кабинет на ГЕРБ. Тогава председателстваше Висшия съдебен съвет при избора на Сотир Цацаров за главен прокурор, като не даде възможност да бъдат гласувани номинациите на другите двама кандидати.

Елена Чернева-Маркова става заместник на Ковачева през 2020 г. Номинацията й за поста прави самата Ковачева след предложение на неправителствени организации. Парламентът почти единодушно я одобрява, като само БСП гласуват „въздържали се“, тъй като в битката за поста участва и техен депутат – Милко Недялков.

Чернева-Маркова има юридическо образование и 30-годишна адвокатска практика. Била е председател на Националното бюро за правна помощ, като по нейна инициатива е създадени национален телефон за правна помощ, регионални центрове за консултиране и др.

Има ли полезен ход президентът?

Преди месеци държавният глава заяви, че ако се стигне до такава ситуация „ще кара поред, по домовата книга“. Радев коментира, че с поправките в Конституцията не е ясно кой ще носи отговорност при евентуално служебно правителство.

Той подчерта изрично, че не може да бъде принуден да подпише указ за назначаване на служебно правителство, ако не е съгласен със състава му. Малко е вероятно обаче това да се случи, защото както самият държавен глава каза тогава " отиваме в хипотезата на една дълбока парламентарна и конститционна криза, от която никой няма интерес" -

еconomic.bg