Зъбите не растат като картофите и не бива да се вадят прибързано и безотговорно

По инициатива на Българския зъболекарски съюз през октомври м.г. над хиляда стоматолози от цялата страна се включиха в националната кампания "Нула проблеми в устната кухина", като преглеждаха и консултираха безплатно пациентите как да поддържат в добро здраве зъбите си. Целта на инициативата беше да бъдат убедени хората, че не лекарят, а те самите трябва да се грижат за доброто си стоматологично здраве. Кампанията мина и замина, но въпросът защо не правим това си остава без отговор.

С благоевградския стоматолог д-р Красимир Крачунов се опитваме да подредим приоритетите в стоматологичната ни култура в следващия ни разговор.

- Д-р Крачунов, какво повече може да ни каже личният стоматолог извън това, че трябва да мием редовно зъбите си след хранене, поне два пъти годишно да ходим на профилактичен преглед при зъболекаря, за да почисти зъбния ни камък, да използваме еди-какви си четки и пасти за зъби и т.н.?

- Не споделям тази "философия", защото изключително много хора са учудващо нехайни към зъбите си и за тях устната хигиена не е приоритет и никога не е била в дневния ред на ежедневието им. Малцина знаят например, че миенето на зъбите трябва да продължава между три и пет минути, че почистването им трябва да става от венеца към зъбите, а не както дойде, че поне веднъж годишно трябва да минат на профилактичен преглед при зъболекаря, за да открие навреме появата на кариеси, пулпити, парадонтити и т.н.

Колкото и невероятно да ви звучи, много малко хора знаят, че четката за зъби трябва да се сменя всеки месец, а не на 2-3 години, както мнозина го правят.

- Хубавите четки обаче струват почти колкото две средни надници. Според Вас колко са хората, които могат да си позволят такава щедрост по адрес на зъбите си?

- Не е задължително четката да бъде от 30 или от 50 лева. Може да бъде и от два лева, но смяната й с нова да става след месец-два, защото в нея се загнездват микроби, които не могат да се отстранят с едно просто измиване с течаща вода, колкото и продължително да е то.

- Колко често трябва да се мият зъбите?

- Поне 2 пъти - сутрин и вечер задължително, а плакненето на устата след хранене е препоръчително. Изграждането на тези навици трябва да започне още от най-ранна детска възраст. За жалост почти няма детска градина, в която децата да бъдат приучавани на такива навици.

- Зъбният кариес ли е най-честото заболяване на зъбите ни?

- Доказано е. Той представлява огромно обществено предизвикателство, оказващо въздействие и върху психологията на хората, като дори влияе върху качеството на живота им.

- У нас резултатите май са доста тревожни.

- Така е. Доказва го статистиката на Българския стоматологичен съюз, която показва, че едно българско дете на 6-7 години има пет временни зъба с кариеси и усложнения, а неговите връстници в Норвегия, Финландия или Швеция например имат на тази възраст само един кариес.

- Използването на флуор намалява ли възможността за появата на кариеси по зъбите?

- Различни изследвания показват, че приемането на флуор чрез таблетки може да ограничи с 25-30 на сто появата на кариес, но въпреки това хората трябва да знаят, че той не е панацея за предотвратяване на появата на кариеси.

- По препоръка на Световната здравна организация освен децата, бременните жени и младите майки също трябва редовно да прилагат флуорна профилактика с таблетки.

- Флуорната профилактика е много важен фактор. Когато искаме млечните зъби на детето да са здрави, по време на бременността си майката трябва да приема определени количества флуор. Например поне два пъти седмично по една таблетка. В случаите, когато трябва да се профилактират постоянните зъби на детето, то задължително трябва да приема предписаните от стоматолога количества флуор.

- Защо малко хора у нас прилагат тази много проста профилактика ?

- Причината отново е в това, че ние, българите, си "знаем всичко".

- Страхът от болката е доста честа причина хората да отлагат визитата си при стоматолога. В интернет мрежата напоследък се появяват публикации, че в страни като Япония, Корея, Тайван, Сингапур и т.н. вече се прилага т.нар. лазерна дентална медицина. В какво всъщност е нейното предимство пред традиционно прилаганата у нас конвенционална технология?

- "Тайната" е в използването на високоенергийни лазери, които изместват познатите на хиляди хора стоматологични "свредели", "пили" и "триони". Предимството на този вид лазери е, че с тях може да се работи изключително прецизно и ефективно. Това е съвсем различен тип зъболечение - без болка, без упойки, без пациентът да чувства вибрации от използване на хвърлящия ги в ужас зъболекарски инструментариум. Тези високоенергийни лазери обаче са доста скъпи - между 35 000-40 000 евро струват иновативните модели и засега в България, по информация на Българския стоматологичен съюз, има много малко стоматолигични центрове и клиники, използващи такава апаратура.

- В Благоевградска област има ли такива кабинети или клиники?

- До този момент не ми е известно да има. Щях да чуя поне. Очаквам обаче, че скоро ще се появят и тук.

- Спираме с високите технологии и минаваме на въпроса - какво най-често виждате в устата на пациентите си?

- Резултатите от ниска стоматологична култура. Доказва го и статистиката. У нас на всеки 10 души 6-7 ползват четка и паста за зъби само когато са решили да посетят зъболекаря си. Това е индикатор, че има крещяща нужда от профилактика. И то сериозна.

- Само в липсата на навика да си мием редовно зъбите ли е причината?

- Не, разбира се. Проблемът е в липсата на национална здравна стоматологична политика.

- По-конкретно?

- Аз не разбирам например защо бяха ликвидирани училищните стоматологични кабинети. Когато ги имаше, там редовно се извършваха профилактики на децата и всички техни болни зъби бяха лекувани навреме. Допреди 15 години например у нас нямаше деца с умъртвени зъби, а кариесите бяха много рядко срещани.

- Сега май е точно обратното?

- За жалост това са фактите, защото днес се разчита родителите да доведат детето на преглед. И те го правят, но едва когато го заболи някое зъбче или нещата са станали още по-сериозни.

- Възможно ли е болните зъби да се окажат причина и за появата на други заболявания?

- Разбира се. Зъбите са енергийните канали на тялото ни. Отдавна е доказано е, че някои сърдечни, белодробни, ставни и дори дерматологични заболявания са резултат именно от болни зъби. Да не казвам, че при полуразрушени зъби човек не може да се храни пълноценно, престава да дъвче нормално, а това, от своя страна, започва да му създава стомашни проблеми. Оставям настрана факта за социалния статус на човек, в чиято уста има само един-два здрави зъба.

- Възрастните или младите са по-нехайни към състоянието на зъбите си?

- Моята практика показва, че процентът и при едните, и при другите е застрашително голям. Има хора, които години наред не са ходили при зъболекар, защото не ги боли нищо, а в същото време в устата им не е останал дори и един зъб, който да няма нужда от стоматологична интервенция.

- Не допускате ли, че причината за редките визити при стоматолога са цените на съответните услуги?

- Не изключвам и тази причина, но лечението на един кариес в начална форма е доста по-лесно и по-евтино от това на един пулпит в напреднала фаза например. Много от хората обаче не искат да разберат това. Те идват в стоматологичния кабинет, когато вече е твърде късно, т.е. когато зъбът трябва да се извади или лечението му става сложно и скъпо.

- Сигурно не са редки и случаите, когато пациентът казва: "Извади го този зъб, защото нямам пари и време да се занимавам с него". Как реагирате на една такава "покана"?

- Опитвам се да обясня, че най-лесно е ваденето на зъби, но трудното идва след това, защото зъбите на човека не растат като картофите или доматите и не може да ги вадим безотговорно.

- Но хората нямат пари, не може ли и у нас да бъдат разкрити т.нар. социални стоматологични кабинети?

- Звучи доста социално, но като зная на какъв хал е държавата ни и в какво състояние са общинските бюджети, нямам идея как ще бъдат финансирани тези кабинети и как на практика работещите в тях стоматолози ще преценяват кой пациент е социално слаб и кой не е. Нямам и отговор на въпроса дали в един момент няма да се окаже, че така държавата или общината няма да подпомага преди всичко хората, които не си плащат здравните осигуровки?

- Заради ниската ни стоматологична култура средно на каква възраст човек вади първите си постоянни зъби у нас?

- Между 25 и 30 години. Имал съм обаче и случаи, когато това е ставало и по-рано - още в пубертета.

- И ако след тази възраст всяка година се вади по един зъб, какво ще му остане на човек до пенсионирането?

- Само възможността да си сложи протези. Ако обаче някой си мисли, че протезите излизат по-евтини или са по-удобни от истинските зъби, значи няма никаква представа каква цена плаща за една такава наивност.

- Има хора, които в живота си никога не са ползвали четка и паста за зъби, но въпреки това зъбният им статус е доста запазен. Как ще коментирате този факт?

- Този пример е често използван "аргумент", с който мнозина се опитват да оправдаят липсата на зъбна хигиена. Да, има възрастни хора, които имат доста добре запазени зъби, но това едва ли се дължи на факта, че никога не са използвали четка и паста. Просто генетично са по-устойчиви на подобни заболявания.

- На пазара има стотици марки пасти за зъби. И всяка една от тях, ако човек вярва на рекламите, е по-добра от останалите. Кажете един индикатор, който да ни увери, че сме си купили хубава паста за зъби!

- Хубавата паста след измиването на зъбите трябва да ви създава усещането сякаш сте изплакнали устата си с лимонов сок, т.е. зъбите ви трябва да "скърцат". Останалите просто трябва да бъдат забравени.

- Неправилната захапка е един от често срещаните проблеми. Профилактичен или здравен проблем е нейната поява?

- Профилактичен, защото ако родителите на детето с такава захапка навреме потърсят помощта на зъболекаря, той може никога да не прерасне в здравен проблем.

- Родителите не се ли възползват от възможностите за безплатно лечение на детските зъби?

- Четири безплатни дейности и един профилактичен преглед при зъболекар се полагат на дете до 18 години, но този дентален пакет не се използва пълноценно от всички нуждаещи се. Ако бъдат използвани безплатните възможности за лечение, разходите за които се покриват от Националната здравноосигурителна каса, зъбите на нашите деца ще бъдат в значително по-добро състояние.

- Има ли нужда обществото ни от непрекъснато убеждаване в нуждата от профилактика на устата?

- Определено да. Защото показват, че 80% от 6-7-годишните деца у нас са с по 4-5 кариеса на млечните зъби, 14-15-годишните са с по 7-8 кариеса, а всеки четвърти на възраст между 20 и 25 години има поне един изваден зъб.

Едно проучване на Българския зъболекарски съюз отпреди две години показва, че 57% от българите не посещават редовно зъболекар, 28% не си мият зъбите изобщо, а 38% правят това от дъжд на вятър, както се казва. И още - над 50% от анкетираните се оплакват от кървене на венците, но само 15% смятат, че това е сериозен проблем и търсят стоматолога си. Останалите смятат кървенето за нещо, на което не трябва да се обръща внимание.

- Имате ли обяснение за тази тревожна статистика?

- Очевидно е, че българинът продължава да спестява от парите за здраве и в ценностната му система то остава на последно място. Това е ужасно.