ЗСТ - Благоевград: История на една предизвестена смърт

Каква е съдбата на приватизираните чрез работническомениджърски дружества /РМД/ и приватизационни фондове бивши предприятия в Благоевград, които по времето на социализма носеха славата на града като промишлен център на Югозапада, кои са собствениците им, колко от тях запазиха предмета си на дейност и колко бяха умишлено фалирани - тези въпроси задават от доста време в един или друг вид различни наши читатели.

Показателно е, че 10 години след раздържавяването им благоевградчани още говорят за “бившето ЗМК” например и едва ли някой от някогашните му 3000 работници знае, че предприятието бе съсипано тотално под името “Инкомс ЕМ”. Спомените ги има, но са откъслечни. Над реалността определено тегне забравата. За малко повече от едно десетилетие бяха забравени почти всички подробности около най-масовото разграбване на безценната държавна собственост, което стартира по време на управлението на СДС през 1997-1999. По същото време БСП, което държеше местната власт, уреди своите хора с не по-малко безценна общинска собственост. Там, където двата метода за замогване на “наши” не проработиха, държавата обяви ликвидация и за по шепа левчета група избрани станаха крупни притежатели на огромни парцели и сгради.

За да припомним, особено на днешните млади хора от 20 до 30 г. какво беше и как е сега и кой е отговорен, в. “Струма” започва серия от публикации на тема “20 години по-късно”. Първата е за бившия електронен гигант ЗСТ.

В няколко броя вестник “Струма” ще се опита да ви запознае със

СЪДБАТА НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ НЯКОГАШНИ ПРЕДПРИЯТИЯ В БЛАГОЕВГРАД.

Информацията е събрана по публикации в медиите, Търговския регистър, електронните, информационните регистри, участници в самата приватизация. Започваме с христоматийния за Благоевград пример за приватизация чрез РМД - едно от най-работещите навремето предприятия, Завода за съобщителна техника. Неговата приватизация стана модел за изкупуването и на другите апетитни държавни и общински фирми, затова ще проследим съдбата му малко по-обстойно.

Заводът е създаден през 1967 г. в промишлената зона на града върху площ от 54,8 дка, в активите му се намира административна сграда с 1152 кв.м застроена площ, производствен и монтажен корпус, 4-етажна сграда, цех “Квант”, изчислителен център, складово стопанство, цех “Бетонови тръби” и още 9 сгради. В продължение на 3 десетилетия заводът е

ПРОМИШЛЕНА ГОРДОСТ НА ПИРИНСКО И ЕЛЕКТРОННАТА ГОРДОСТ НА БЪЛГАРИЯ.

В него се произвеждат автоматични телефонни централи, които се изнасят главно в Русия. Местните фамилиарно го наричат “ЗСТ-то”. В навечерието на демократичните промени тук работят фантастичните 2400 души, тоест приблизително всеки десети жител на града в работоспособна възраст си изкарва хляба в ЗСТ. Цялата тази армия строители на социализма прави годишно по 300 000 автоматични централи.

Настъпват промените. На власт идва СДС и едно от първите му решения е в България да се пристъпи към масово раздържавяване. Логично е в Благоевград да се започне от най-големия и най-работещия завод - ЗСТ, който е обособена част от електронния гигант “Инкомс Телеком холдинг”. За целта под ръководството на тогавашния син депутат Илиян Попов през 1999 г. в завода е създадено РМД с единствената цел то да приватизира завода. Уставният му капитал е 50 млн. лв., акционери стават 238 работници в ЗСТ, но никой от тях не получава достъп до управлението. С най-голям брой акции - по 33,33% /максимално разрешените от Закона за приватизацията/, са човекът на Попов и активен и до момента седесар - управителят на завода инж. Георги Манзуров, и директорът на БРИБ - клон Благоевград Иван Николов. Двамата заместник-директори на ЗСТ Иван Иванов и Стефан Душев също са сред акционерите.

БИВШИТЕ РАБОТНИЦИ ПОЛУЧАВАТ ИМЕТО “ДРЕБНИ АКЦИОНЕРИ” И ОБЩО 12.5% ОТ КАПИТАЛА НА РМД-ТО.

За надзорници Попов праща шефа на НЕК - Благоевград Васил Камбуров, строителния предприемач Петър Байкушев и седесаря Иван Прангов. Последният по онова време е и председател на борда на директорите на “Интерхотел Сандански” и ликвидатор на “Винпром Горна Джумая”.

Преди да стартира процедурата по приватизацията, Манзуров стопява наличния състав на завода до около 200 души и започва щедри инвестиции под формата на западни коли, парови централи и т.н., които ще намерят обяснение чак след първата ревизия.

ЗСТ е оценен за 11 млн. лв., но РМД “Съобщителна техника”, което единствено подава оферта за купуването му, го получава много на сметка - за 5,5 милиона лева. На 11 февруари 2000 г. Агенцията по приватизация одобрява сделката. И до днес остават съмненията, че оценката на материалните активи е била силно занижена.

Според договора на агенцията и РМД първоначалната вноска е 10%, а след едногодишен гратисен период сумата трябва да се плати на 9 равни вноски за 9 години. Тези постъпления трябва да влизат по сметката на “Инкомс Телеком”, което през 2002 г. е купено от австрийски инвеститор. “Съобщителна техника” се задължава още да запази предмета си на дейност за 3 г., да инвестира 800 000 лв. и да увеличи персонала от 234 на 238 души.

Въз основа на Закона за обезщетение на собственици на одържавени имоти РМД-то заплаща цената от 5,5 млн. лв. с компенсаторни инструменти. Приложението му е възможно само ако сделката е станала преди 31 януари 2000 г., а

СЛУЧАЙНО ИЛИ НЕ, РМД “СЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА” Е УСПЯЛО ДА СЕ ВМЕСТИ В ТОЗИ СРОК САМО ЗА НЯКОЛКО ДНИ.

Синьото РМД взема властта и дни по-късно гръмва скандалът с руската афера. Оказва се, че “Инкомс телеком холдинг” е прехвърлило безвъзмездно на РМД-то свои вземания от Русия за 4,709 млн. долара. Договорът е подписан от шефа на “Инкомс” Божидар Грозев. Няколко месеца по-късно Грозев е уволнен, но договорът за прехвърляне на валутните вземания не се анулира. Любопитното е, че по документи не съществува официално плащане на дълга от Русия, за която предприятието произвело телефонни централи на стойност 12,6 млн. долара. По този дълг постъпвали неофициално малки суми, извършени под прикритието на текущи плащания между руски длъжници и холдинга. Една от тези суми е 6,1 млн. долара, но след възникнал конфликт с холдинга РМД-то връща 1,6 млн. обратно в София. Ръководството на РМД “Съобщителна техника” започва операция по прикриване на останалата валута -

КУПЕНИ СА ПО СПЕШНОСТ 3 АВТОМОБИЛА, КОМПЮТРИ И ОБОРУДВАНЕ,

погасяват се стари дългове на ЗСТ. С платежно нареждане от май 1999 г. 2,1 млн. долара се превеждат в БРИБ - Благоевград по договор с кипърска фирма, зад която стои столичната офшорна фирма “ЕНИСТ холдинг Лимитед-Карен Арутюнян”. 400 000 долара влизат в друга сметка на ЗСТ, 9333 долара постъпват по договор за съвместна дейност в сметка на “Лумберт интернационал трейдинг”. 11 300 долара са платени авансово на латвийската фирма на Виктор Жогло за оборудване, което всъщност струва 10 300 долара, а отгоре са начислени и смущаващите 10% за транспортни разходи.

Това установява ревизия на Държавен финансов контрол. ДФК влиза в бившия ЗСТ, тъй като в направения правен анализ по оценката на завода още тогава възникват сериозни съмнения и през януари 2000 г. Министерството на икономиката праща ревизорите в Благоевград да проверят на място какво става. ДФК констатира още много груби нарушения и престъпления. В предприятието са открити 6 млн. лв., стотици килограми сребро и паладиум и сериозна липса на част от имуществото. Изровени са странни договори - например за продажба на 291 000 броя сребърни контакти по 35 стари лв. за брой - цена за вторични суровини, въпреки че пробата била 99,99. Като вторична суровина е продаден и МКС, основен възел в старата телефонна централа.

През 2000 г.

В ЗСТ ВЛИЗА ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК, ЗА КОГОТО ВСЪЩНОСТ Е НАПРАВЕНА ПРИВАТИЗАЦИЯТА - ТОГАВАШНИЯТ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДС АЛЬОША СИДЖИМОВ.

По онова време пристигането му в ЗСТ скандализира всички работници, защото Сиджимов няма нито една акция в РМД-то, освен това напуска мястото на зам. генерален директор на ТП “Далекосъобщения”, за да оглави прясно приватизирано предприятие с неособено ясно бъдеще. Отделно той е и много зает - хем е политически активист, хем е и в съвета на директорите на “Телефонстрой”. Оказва се, че за назначението на Сиджимов не знаят дори директорът на “Инкомс Телеком” Божидар Грозев, както и двама от членовете на Надзорния съвет на РМД-то - Байкушев и Камбуров. Третият надзорник Прангов обаче твърди, че решението било взето единодушно от целия надзорен съвет. Сиджимов не е единственият новопостъпил в ЗСТ. В управителния съвет на дружеството влизат строителните предприемачи Васил Костов и Антон Муртов, собственици по онова време единствено на синята фирма “Растер юг”, както и Спаска Лунджова, сестра на Сиджимов. Манзуров и банкерът Николов са освободени от съвета.

Альоша Сиджимов сяда в стола на Георги Манзуров, но и до момента не го е забравил. Последният продължава да се води в “Съобщителна техника” като личен съветник на изпълнителния директор. С началнически статут Прангов също е там.

Приватизацията на “Съобщителна техника” със сигурност е

НАЙ-ПРОВЕРЯВАНАТА СДЕЛКА В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.

След проверката на ДФК, още през 2001 г., ВКП разпорежда разследване на покупко-продажбата с твърдението, че РМД-то не е имало право да придобие завода с компенсаторни инструменти. През 2003 г. Агенцията за следприватизационен контрол, която също не признава компенсаторките, иска от Окръжен съд - Благоевград разваляне на приватизационната сделка за ЗСТ и 5,5 млн. лв. неустойка за неизпълнение на приватизационния договор заради забавено плащане на втората вноска по сделката. ЗСТ реагира с контраиск за 3,25 млн. лв. и обяснението, че още през 2000 г. РМД-то е платило цялата сума с компенсаторни бонове. Съдия Милуш Бараков ловко заобикаля спора имало ли е право РМД-то да плаща с компенсаторни записи и отхвърля иска на агенцията с мотив, че не може да се развали сделка, преди да е изтекъл 10-годишният период, в който заводът трябва да бъде изплатен.

През 2005 г. Апелативен, а през 2006 г. и Върховен касационен съд, обявяват приватизацията за напълно законна.

Миналата година за пореден път Министерството на икономиката, енергетиката и туризма поиска прокурорска проверка, свързана с приватизационната сделка на ЗСТ. Този път обвинението е, че

КОМПЕНСАТОРНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ, С КОИТО НАВРЕМЕТО РМД КУПИ ЗСТ, НЕ СА БИЛИ ЗАНУЛЕНИ

и впоследствие са продадени на Българската фондова борса, тоест са използвани 2 пъти.

Сиджимов обясни, че няма никакво отношение - изпращайки записите в Агенцията по приватизация, той повече не ги бил виждал, а ако същите са стигнали до борсата, то държавата трябва да търси врага сред своите си хора в АП и да разбере кой ги е изнесъл. Прокуратурата още не се е произнесла по тази проверка.

В момента в бившия ЗСТ работят стотина души, а огромната площ е раздадена под наем, главно на шивашки цехове. Някогашната електронна гордост е в криза от 2000 г., когато поръчките секнаха. През 2004 г. Сиджимов даде част от двора на завода на благодетеля си Илиян Попов, който построи тук филиал на автосалон “София Ауто”. Попов купи правото на строеж за 6 сгради в двора срещу скромната сума от 10 000 лв. Съсобственик в “София Ауто-ГД”, естествено, е и Сиджимов чрез акционера в дружеството - “Съобщителна техника” АД. Илиян Попов и Альоша Сиджимов са и членове на съвета на директорите в “София Ауто”.