ЗПП - щедрият подарък на СДС към червената “Вамос”

Каква е съдбата на приватизираните чрез работническо-мениджърски дружества /РМД/ и приватизационни фондове бивши предприятия в Благоевград, които по времето на социализма носеха славата на града като промишлен център на Югозапада, кои са собствениците им, колко от тях запазиха предмета си на дейност и колко бяха умишлено фалирани - тези въпроси задават от доста време в един или друг вид различни наши читатели.

Показателно е, че 10 години след раздържавяването им благоевградчани още говорят за “бившето ЗМК” например и едва ли някой от някогашните му 3000 работници знае, че предприятието бе съсипано тотално под името “Инкомс ЕМ”. Спомените ги има, но са откъслечни. Над реалността определено тегне забравата. За малко повече от едно десетилетие бяха забравени почти всички подробности около най-масовото разграбване на безценната държавна собственост, което стартира по време на управлението на СДС през 1997-1999. По същото време БСП, което държеше местната власт, уреди своите хора с не по-малко безценна общинска собственост. Там, където двата метода за замогване на “наши” не проработиха, държавата обяви ликвидация и за по шепа левчета група избрани станаха крупни притежатели на огромни парцели и сгради.

За да припомним, особено на днешните млади хора от 20 до 30 г., какво беше и как е сега и кой е отговорен, в. “Струма” започва серия от публикации на тема “20 години по-късно”. Първата е за бившия електронен гигант ЗСТ.

Заводът за печатни платки “Електрон”

е основан през далечната 1982 г., а за приватизацията му се заговори през октомври 1997 г., когато човекът на СДС Георги Думбанов застава начело на завода след писмено настояване на 7-те сини пирински депутати.

Думбанов бързо организира регистрацията на РМД “Електронни платки” АД, в което влизат 20 подбрани от общо 350-те работници в завода. Заедно с тях учредители стават и шефовете на червената фирма “Вамос” /купила наскоро шивашката фирма “Бодрост”/ начело със сестрата на зам. председателя на СДС Альоша Сиджимов - Спаска Лунджова, водеща се тогава изпълнителен директор на “Вамос”, и самия президент на фирмата Спас Стамболиев.

На учредителното събрание, водено незнайно защо от Стамболиев, един от непоканените дългогодишни работници по грешка влиза в залата, където колегите му правят заверата, но с вдигане на ръка “против” избраните бъдещи приватизатори го изхвърлят.

РМД-то е силно мотивирано да приватизира завода заради огромните му производствени халета в близост до старите гробища. Учредителният му капитал е 50 млн. стари лв.

Спаска Лунджова е избрана за изпълнителен директор на АД-то, а в борда на директорите влизат изпълнителният директор на държавното предприятие Г. Думбанов и Валентина Терзийска.

По същото време в ЗПП всъщност има и друго РМД, регистрирано под името “Електрон инвест”, в което наред с редовите акционери се забелязва и силно присъствие на местните евролидери Георги Костов /бивш икономически директор на ЗПП, търговски директор на “Благоевград-БТ” и кандидат за кмет на предстоящите избори/, лидерът на градската структура Александър Мановски, както и ексшефът на ЗПП Никола Калъпчиев.

Евролевите обаче по онова време не са на мода и през ноември 1999 г. синьо-”вамоското” РМД купува 80% от ЗПП /24 736 акции/ за $620 000 долара, при първоначално обявена цена от $332 000.

1,5 г. по-късно “Вамос” поглъща акционерите от ЗПП, Думбанов е изгонен и на негово място в УС се настани Стамболиев, а в директорския кабинет на бившия ЗПП сяда червеният екссекретар на община Благоевград Владимир Спасов. Заводът вече няма нищо общо с предмета си на дейност - производството на печатни платки се е свило до символично представителство, в административната сграда се шири ръководството на “Вамос”, а халетата на завода са превърнати в складове на шивашката фирма, готвеща се да настани в тях шевните си машини.

През 2004 г. Агенцията по следприватизационен контрол /АСК/ опитва по съдебен път да глоби Сп. Лунджова за неизпълнена клауза по договора за приватизация на ЗПП - осигуряване на 50 нови работни места и 3 пъти по-слаба инвестиционна програма от щедро обещана в офертата за приватизацията. Всъщност АСК си остава с опита да се прави на контролираща агенция - ЗПП печели съдебното дело с наивното обяснение, че търсило в Бюрото по труда кадри с определена квалификация, но не могло да намери такива.

Сега бившият ЗПП “Електрон” работи едностранни и двустранни платки за Европа и Америка, но е много далеч от социалистическия си капацитет и престиж. Опитва се да разшири производствената си гама с допълнителни операции като фрезоване, горещо изравняване, покрития на куплунги, клавиатури с карбоново покритие и т.н., но отдавна не е емблема на родната електроника. И едва ли някога ще бъде.

“Сортови семена” АД

Държавното предприятие за търговия на едро със зърно, семена, фуражи и други суровини от растителни и животински произход също не остава встрани от интереса на СДС. За разлика от другите предприятия, тук революцията става тихо - през 1998 г. директорът на “Сортови семена” ЕООД - Благоевград Генчо Маерков се пенсионира и на негово място сините избират дългогодишната работничка във фирмата Цонка Марина, усетила се във верния момент да се пристрасти към дясната идея. По това време фирмата се слави с чудесна база /многобройни магазини в цяла Благоевградска област и дори почивна станция с 33 легла на Предел/, отчайващо финансово положение и перманентна готовност на работниците да стачкуват заради забавени заплати.

Както ЗПП, и “Сортови семена” влиза в приватизационната процедура с 2 РМД-та - на стария директор Маерков и на новата Марина. Битката печели Марина с РМД “Сортови семена 98”, в което участват общо 18 работници. Извадените на тезгяха 75% от капитала на дружеството /9725 акции/ са купени за 600 млн. стари лв., което е близо 2 пъти повече от началната оферта на Агенцията по приватизацията /АП/ - 310 млн. лв. Марина е преизбрана за шеф на фирмата.

През декември 2001 г. обаче 11 от акционерите в “Сортови семена 98” скачат срещу нея с непробиваемия мотив лошо и еднолично управление на дружеството и незачитане на интересите им. Според недоволните за краткия си ръководен пост директорката направила куп глупости - взела кредити от частни лица с убийствената месечна лихва от 10%, позволила на софийска фирма да я завлече с 34 000 лв. за амониева селитра, която така и не се получила в Благоевград, и т.н. Марина страдално апострофира: “Използваха ме да свърша черната работа, а сега ме гонят”. Работниците обаче не чуват стенанията й и през 2002 г. тя е освободена от дружеството. СДС обаче вече не са власт, имат си по-сериозни задачи - да укрепват позиции в приватизираните вече предприятия, и се отказват от “Сортови семена”. Така за изненада на мнозина постът на Марина изпълнителен директор и председател на УС е поет от благоевградския гинеколог-ресторантьор Бойко Терзийски, който обяснява влизането си в дружеството със спомени от детството - захванал се с предприятието от сантимент, тъй като баща му цял живот ходел по полето. За разлика от предшественичката си, гинекологът успява да закрепи фирмата и през 2004 г. дори изкупува държавните дялове срещу нищожните 5521 лв. в брой и компесаторки на стойност 49 677 лв.

В момента “Сортови семена” е с размер на капитала 50 918 лв., представляващи 25 459 акции с номинал по 2 лв.

Освен Терзийски управители още са Димитър Нечитайлов, Лазар Атанасов, Найле Джилджова /присъствала в СД като представител на държавата/ и Нора Георгиева. Дружеството разчита главно на продажбата на семена и периодично се оплаква от нелоялна конкуренция - по ул. “Даме Груев”, където са офисите им Благоевград, имало много частници, които заблуждавали клиентите с надпис върху дюкяните “Сортови семена”, но като цяло работата върви.

“Телефонстрой” АД

е бивша държавна фирма, единствена в Благоевградска област, специализирана в кабелно-съобщително строителство. Освен заради уникалния предмет на дейност някогашното ЕАД е апетитно и поради имотите си: производствено-технически бази в Благоевград, Добринище и Кюстендил, 2 апартамента в Сандански и помещение в идеален център на Благоевград, до пощата, където допреди 10 г. бе стоматологичната клиника на д-р Вяра Манова, съпруга на ексдепутата от СДС Илиян Попов.

Монополистът в телефонизациите започва да усеща финансови трусове при втората следдемократична криза. През 1997 г. заплатите системно започват да се бавят, няма поръчки, директорът Георги Койчев прави поголовни съкращения сред водещите се 150 души на щат и в резултат бивши служители на фирмата го топят пред областната управа, че води умишлено предприятието към фалит. В сигнала има и много конкретни обвинения - пари за заплати няма, но директорът от 4 г. пътува всеки ден до Сандански и обратно, навъртайки на фирмата месечен разход за гориво от 450 000 стари лв., искат да знаят с какви средства Койчев е купил ЗУНК облигации на стойност 1,4 млн. лв., защо е дал 10-тонен МАЗ под наем в Сандански за смешните 1000 лв. на месец и т.н.

През юли 1997 г. е назначен съвет на директорите с изпълнителен директор Методи Димитров, а председател става един от недоволствалите срещу бившето управление инженери - Альоша Сиджимов, току-що станал зам. председател на СДС в Благоевград. Негова дясна ръка в СД е Васил Стамболийски. Въпреки сътресенията от кризата към датата на избора “Телефонстрой” ЕАД има 117 млн. лв. приходи, средна заплата от 105 397 лв. и осигурени обекти за работа до края на годината за 250 млн. лв.

Няколко месеца по-късно работниците в дружеството обаче отново скачат и този път адресират сигнала директно до вицепремиера Евгений Бакърджиев. Той е за груби злоупотреби от страна на ръководството и отново е доста конкретен. Според сигналната записка М. Димитров продал интересите на дружеството, давайки държавна поръчка за униформено облекло на частната фирма “Вамос”, въпреки че тя е производителят с най-високи цени в Югозапада. По това време във “Вамос” работи сестрата на Сиджимов - Спаска Лунджова, и бдителните работници тутакси схващат връзката. Димитров е обвинен още и в правене на лични услуги на Сиджимов със средства на предприятието, за да може изгряващият син активист да отиде в командировка на Пловдивския панаир, където “Вамос” има участие.

Държавата в лицето на Бакърджиев обаче решава, че няма време да се намесва, защото и без това дружеството е обявено за работническо-мениджърска приватизация.

11 г. по-късно за местната общественост е все още пълна мистерия защо СДС - Благоевград вдига белия байрак и не прави дори блед опит да участва в приватизацията на “Телефонстрой”. Може би заради пренаситената му РМД програма, включила на пълни обороти по едно и също време приватизацията на “Съобщителна техника”, “Мактурс”, “Пиринкомерс” и още доста предприятия, сините изпускат това дружество и в края на 2000 г. то е купено от столичното РМД “Телефонстрой 99” ООД начело с бившия началник на производствено-техническия отдел в “Телефонстрой” инж. Венцислав Хаджиев. Сред акционерите няма нито един член на СД на “Телефонстрой”, отсъства дори топприватизаторът Сиджимов. РМД-то взема 75% от дружеството за 312 780 лв. и получава два бонуса - разсрочено плащане за 10 г. и възможност да плати 50% от стойността в левове, а останалите 50% - в държавни ценни книжа. Директор става Венчо Лазаров, който и досега управлява “Телефонстрой”.

Днес дружеството е АД с капитал 52 000 лв., а всяка акция е с номинал от 5 лв. В интернет сайтовете то фигурира с доста по-обзорен предмет на дейност - строителство на електрически инсталации. Дава хляб на 18 работници, което е индикация за доста по-свита дейност, отколкото в предприватизационния период.

“Водно строителство”

към 1999 г. е малко популярно държавно дружество, но със “златна” база, включваща ремонтно складова база в Зелен дол, бетонов център в с. Склаве, десетки тежки машини, собствена строителна лаборатория за изпитание на бетонови разтвори, цех за изработка на тръби и бордюри, недвижими имоти в Благоевград, Сандански и Петрич, отделно 10 апартамента в Благоевград и Петрич и 50 дка земя в регулация.

В навечерието на приватизацията СДС отново е на линия, но съгласно съществуваща уговорка да подхвърли по някоя и друга троха на коалиционните партньори, в битката за купуване на предприятието са включени и земеделците. През юли 1999 г. 56 държавни служители във “Водно строителство” регистрират РМД, а начело на надзорния съвет застава Петър Бръчков, виден банкер и член на ПП на БЗНС. Сините запазват позициите си чрез председателя на съвета на директорите Васил Христов. В учреденото РМД Христов получава максималния брой акции, гарантиращи му 33% собственост, а заедно с двете му заместнички в СД получават контролния пакет от 51%. Работниците фигурират за парлама с по 20 акции. В Благоевград усилено се говори, че финансов гръб на РМД-то ще осигури любимата синя строителна фирма “Растер юг”.

3 фирми подават през 1999 г. оферти за 80% собственост върху “Водно строителство”. Освен РМД-то депозити за участие в конкурса внасят “Монолитстрой”, чийто собственик Петър Байкушев по това време е в листата съветници на ОДС, както и регистрираното в столицата дружество с немски капитали “БД-турс”, зад което стои близкият до червения кмет Костадин Паскалев местен строителен предприемач Николай Галчев.

На фона на многобройните имоти на фирмата, АП определя смехотворно ниска базова цена за “Водно строителство” от 256 000 лв. Естествено, предприятието е приватизирано от вярното РМД, което предлага четворна цена от 950 000 лв., която съгласно преференциите ще изплаща до 2009 г.

През последните 10 г. дружеството изгради яз. “Самуилово”, водопровода Рила-Кочериново, направи газоразпределителната мрежа на Благоевград и др. В. Христов е още управител, а Бръчков - председател на надзорния съвет, чиито мандат изтича на 06.11.2011 г. В надзора е и Васил Костов от “Растер юг”, което означава, че онзи слух за финансирането на РМД-то от “растерите” всъщност далеч не е било слух.