Земеделската професионална гимназия - гр. Сандански стъпи и на анадолска земя

Екипът от 5-има учители и 3-ма ученици от ЗПГ “Кл. Тимирязев” - гр. Сандански се завърна благополучно от Турция. Посещението ни в съседската страна бе свързано с работа по проект “Моето училище е моят дом” от европейска програма “Учене през целия живот”, Секторна програма “Коменски”. В срещата, проведена в град Османие, град в Южна Турция, заедно с нас участие взеха екипи с учители и ученици от Литва, Полша, Италия и, разбира се, домакините от Турция.
Османие е малък град според разбиранията в Турция. Разположен е на площ 974 кв.км, с население около 190 000 жители, което много бързо се увеличава. Намира се в югоизточната част на Турция, на север от залива Искендерун на Средиземно море. От 1996 г. градът има статут на самостоятелен виалет. Османие има мек средиземноморски климат, заобиколен е от плодородни земеделски полета и гори. Днес градът е център за обработка и производство на памук, пшеница, царевица, соя, и шамфъстък. Килимарството също е развито в повече от селищата на вилает Османие. Може би затова успяхме да се запознаем с автентичния начин на производство на ориенталски килим. Човешката ръка участва във всички етапи от изработката му. Тъче се на вертикален стан с вълна, основата също е от вълна. Приятен беше фактът, че имахме възможност да участваме в последната операция при изработката на ориенталския килим - отрязването на тъканта от основата и връзването на ресните по края на готовия килим. А това, че всяка партньорска страна получи за подарък един малък килим /65 х 65 см/ с втъкано в него името на проекта и името на училището домакин, ни накара да почувстваме, че действително вилает Османлие и лицей “Ахмед Джевдет Паша” могат да бъдат наш втори дом. Още повече че патронът на училището е виден турски политик, историк и юрист, ислямизиран българин от Ловеч.
В работна среща по време на нашия престой в лицей “Ахмед Джевдет Паша” ние продължихме с обсъждането на образователните системи и проблемите на младите хора в партньорските страни. Учениците проведоха дискутираха по тема “Моето училище мечта”. Всеки един от тях мечтае за по-добра материална база, за по-добро застъпено чуждоезиково обучение, по-добри учители, за по-късен час за ставане и по-олекотен учебен матариал.
Двата дни от престоя ни в Турция бяха посветени на културен отдих. Посетихме древното римско селище Кастабала и хетерската крепост Каратепе-Асланташ, представляваща национален музей на открито. Уникалното тук е наличието на двуезични надписи върху базалтови блокове. А голяма монументална статуя на хетски бог е ключ за дешифриране на йероглифи пр.н.е. и затова много напомня на прочутия Розетски камък.
Посещавайки вилает Хатай, с административен център Антакия /Антиохия/, се оказахме само на 15 км от сирийската граница. Предполага се, че на това място е живяла Дева Мария, преди да се засели в Ефес. И до днес град Антакия се отличва от другите с многото си религиозни общности - мюсюлмани, православни християни, католици, евреи и арменци. Посетихме храмовете на всички религии и видяхме как те съжителстват в мир. Град Антакия, разположен на бреговете на река Аси Нехри, позната ни от сериала “Гордата Аси”, е бил голям център по време на Римската империя. Мозайките, експонирани в музея, изобразяващи различни митологични събития и хора, са открити в селището и околните райони. В музея освен множество монети са изложени саркофази, идоли, релефи, керамични предмети, накити и статуи от хетските и византийски периоди.
Нашето пребиваване в Турция завърши с посещението на ваканционно селище Чевлик. В древността там е имало голямо пристанище. Селището има дълга и широка плажна ивица, на която ние с удоволствие написахме “България”. Недалеч от селището се намира древен тунел, построен от римския инператор Тит Веспасиан. Тунелът е чудо на инженерната мисъл. По време на своето царуване император Веспасиан решава да се отклони реката, за да предпази пристанището от затлачване. Тунелът е прокопан през скалите от римски легионери, моряци и затворници и е с дължина около 1, 4 км (почти една миля), висок 7 м, широк 6 м. Днес каналът е сух, но все пак си струва посещението. Недалеч от него се намират и скални гробници от антично селище, стените и таваните на които са резбовани с уникална украса.
И като за финал приключихме с прощална вечеря в селището Харбие /в превод от турски Дафне/. Градът е известен със своята зеленина и води.
С тези чудесни впечатления, със звука на падащата вода, вкуса на анадлоския кебап и спомена за топлия и радушен прием на нашите мили домакини ние се завърнахме у дома.
Лица от ЗПГ “Кл. Тимирязев”, посетили Турция:
1. Дина Лoзанова Кирилова - координатор по проекта, учител по информатика и ИТ
2. Тодорка Георгиева Митрева - учител по немски език
3. Костадин Вангелов Стоянов - учител по математика
4. Харалампи Иванов Иванов - учител по история
5. Иван Валериев Стоилов - учител по икономически дисциплини
6. Надя Димитрова Милева - ученичка от 12 “а” клас
7. Виолина Красимирова Бунджева - ученичка от 12 “а” клас
8. Златина Илиева Иванова - ученичка от 12 “а” клас

P.S. Дейността се финансира по линия на Програмата за учение през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който предоставената информация може да бъде използвана.