Земеделието ни беше трън в очите на европейците, сега с вноса храним техните селяни

Вангел Терзийски е роден 1933 г. в село Горна Рибница, община Струмяни. Любовта към знанието и трудолюбието на "момчето от Малешевско" са в основата на възходящия му "път": от пълен отличник в гимназията в Сандански и в Селскостопанската академия в София, през главен агроном и председател на ТКЗС "Гара Огражден", заместник-председател на ОКС - Благоевград, първи председател на АПК - Сандански, до председател на контролния съвет, заместник-председател на ОАПС и директор на Ооръжното предприятие "Сортови семена" - Благоевград, където се пенсионира през 1993 г.

Той се гордее и с обич разкрива в спомените си историята на родното си село, дало на България цяла плеяда будни хора: революционери, просветители, учени, лекари, агрономи и пр.

Неговите "Спомени" (в 3 части, общо 4 тома) представляват история на земеделието в Благоевградска област от средата на ХХ до началото на ХХI век. Въпреки че не обхваща всички събития (което нито е възможно, нито е необходимо за този жанр), без съмнение до момента книгите му представят най-пълната картина на земеделието в Пиринския край в този период.

- Г-н Терзийски, да започнем с болната тема за всички ни, какво е Вашето обяснение на агроном за драстичното поскъпване на хляба?

- Хлябът беше и си остава основната храна на българина и който е допускал проблеми с него, рано или късно си е счупвал главата. В далечното и близкото минало има достатъчно примери за това. Нашите родители, които познаваха глада и мизерията, го боготворяха и го наричаха "хляб наш насущний". Не позволяваха да се похаби и трошичка от него. Неслучайно в молитвата "Отче наш" между другото се казва: "Ти, който ни го даваш, дай ни го пак".

Повтарят се нещата от 1996-1997 година. Тогава нямаше хлебно зърно, повишиха се цените на международния пазар и се изнесе над 1 млн. тона пшеница. Сега се върви по същия път. Тогава изнесоха 1 млн. тона, а сега - 1,5 млн. тона. И за да вземат по-хубавата цена, изнасят хлебната пшеница, като остава тази с по-ниски хлебопекарни качества, с ниско съдържание на глутен и т.н. Никой не може да каже колко и къде е пшеницата. Някои казват, че е възможно да е изнесена в силози в Румъния и да се чакат по-добри цени и оттам да се продаде или върне обратно. По мое мнение няма оправдание за високата цена на хляба, пълна спекулация е. Това са картелни споразумения! Ето сега са хванали веригите големи магазини, че мачкат производителите, чиято продукция влиза при тях. Така навремето у нас са правели монополите с тютюна: изкупвателите държат ниска цена, докато тютюнът започва да се разваля и накрая производителите се съгласят на тази цена.

- Какъв е изходът? Какво може да направи държавата в тази ситуация?

- Винаги ще има игра на пазара. Затова държавата трябва да направи по-големи запаси, от които да изважда на пазара при нужда, за да поддържа по-ниски цените. Иначе цена не може да се регулира. Веднага ще кажат: "Вие пречите на пазарната икономика, това са противопазарни принципи!" На България са й нужни запаси не по-малко от 300 хил. тона хлебна пшеница, от които ежегодно да се ползват необходимите за попълване на хлебния баланс. Когато балансът се покрива от новото производство, държавата може да излиза на международния пазар и от това да печели. Трябва да се разбере от всички управляващи, че без зърнен резерв ние сме загубени.

Сега положителното салдо на селскостопанските продукти е от големия износ на пшеница и на слънчоглед, защото на плодове и зеленчуци сме едни от най-големите вносители. Казват: единствено селското стопанство има положителен баланс. Обаче от какво? От две култури.

- Като ръководител в ТКЗС, АПК и ОАПС за производството на тютюна сте похабили много усилия и нерви през годините, а сега тази култура си отива. Как гледате на този процес?

- Може да намаляват, но пушачи ще има. Тютюн ще се произвежда. Ако ние не го произвеждаме, ще го произвеждат други. В света три страни диктуваха производството на ориенталския тютюн: Турция, Гърция и България. По времето на социализма България стана основен производител на ориенталски тютюн и по износ на цигари се нареждаше след Съединените щати.

- Второ място в света на глава от населението ли?

- Не, като физически обеми. Големи производители на едролистни тютюни в света са САЩ, Китай и Индия и те ще запълнят тоя пазар. Ако сега пушачите са 50%, може да станат 10%, но пушачи ще има. И ако ние не си поддържаме това производство, с какво ще ангажираме тютюнопроизводителите!?

- Това е големият въпрос: какъв друг поминък могат да имат тези хора?

- Какви производства на тия почви! Хората, които сега говорят така, разбират от земеделие колкото едно коте от календар. Бил съм във всички села от Чеча. Там правеха сухи зидарии и подравняваха земи, за да приспособят площи за тютюн. В което и от тези села да отидеш, ще видиш къщи на два, на два и половина етажа. Всичко това се създаде по онова време благодарение на тютюна. Освен тютюна държавата им създаде и предприятия. В по-големите села имаше предприятия за по 200-300 души - там се включваха младежи, особено девойки и женска работна ръка. Някои целогодишно, други - след приключване на тютюна. Ликвидираха тези предприятия.

България произвеждаше 150 до 180 хил. тона тютюн, а в последните години едва между 30-40 хил. тона, и то главно в българомохамеданските райони - Източните и Западните Родопи. И какво се получава сега? Това население изпадна в много тежко положение. За да се препитават, 50% от жителите в тези райони емигрираха в Испания, Италия... Ще се обезлюдят съвсем тези райони.

- Какви други култури могат да се развиват на тези бедни и ерозирани почви?

- Навремето 2-3 години опитахме в Цапарево да отглеждаме лавандула за производство на лавандулово масло. Стана хубава, но пазарът беше далече, нямаше възможност за преработка на място. Лавандулата може да стане по всички сипеи, многогодишна култура е (поне две-три години може да даде нормална реколта), пуска дълбока коренова система. Но пазарът е ограничен, борбата за пазарите е голяма. Ето, ние внасяме ранни картофи от Египет, целият кромид идва също оттам. Чесънът пък или е от Испания, или от Китай - почти нямаме производство.

Познавам терените много добре, но не виждам какво. Хайде във високия район - картофи. Ами при тоя свободен пазар, като внесат картофи от Македония и от Турция и подбият цената - и това производство става неефективно и хората започват да се отчайват! Тютюнът в тези райони не може да се замести с нищо. И ако не го разберат управляващите, независимо кои са, първо, ще имат сериозни проблеми с това население, и второ, ще се лишат от една култура, за която сме имали традиции и в производството, и в търговията. Другите навън ще ни изместят и ще благодарят на будалите българи, които съсипаха тютюнопроизводството си и им предоставиха тази възможност.

- Родом сте от с. Горна Рибница, от района на Кършияка, където много села вече са обезлюдени. За какво са подходящи земите там?

- Този район има изключително благоприятни климатични условия. Откакто изгрее слънцето, докато залезе, преобладаваща част от тези територии се огряват - идеални условия за слънчеви и ветрови електроцентрали.

Не знам дали Ви е направило впечатление къде е разположено село Брезница. До 2 км над Брезница има чинари, което показва, че средиземноморското влияние стига дотам; закътано е отвсякъде, не го ловят никакви ветрове - нито северни, нито южни. Там няма къща без южни плодове - кивито е покрило цялото село. През зимата е топло, през лятото е хладно - Малешевска планина е на около 1600 м н.в. и силният му бриз охлажда въздуха. И от всички села в Кършияка най-малко изселвания има от Брезница.

Във високия район - Добри лаки, Колибите, Раздол, Клепало, Гореме, Горна Рибница, стават превъзходни картофи. Много добре виреят дъбовите насаждения, които по времето на социализма ликвидирахме. Те бяха източник на храна за козите и овцете; цяла зима свинете майки с прасетата минаваха по горите и ровеха за жълъди. Затова по едно време се почувства криза за угояване на животните, тъй като с ликвидацията на дъба се ликвидира базата за производство на малки свине.

Може да се развие голямо ефективно ловно стопанство. Навремето е имало сърни и елени, диви свине. Всяко семейство имаше пушка и ловуваше. Когато тръгнех да видя моите родители, покрай пътя от Огражден до Рибница съм срещал по 20-30 заека. Сега няма ни заек, нито нищо. Идеално ловно стопанство може да се направи, включително с муфлони. Там гние тревна растителност, няма животни - нито дребни, нито едри. Могат да се отглеждат едри животни (като африканските зебу, американски и монголски степни), които и зиме, и лете ще си пашуват свободно. Може да се развие и примитивно животновъдство, каквото имаше в Стара планина и в Родопите - на черните свине. Някога моята баба - майката на баща ми, гледаше за двамата си синове по една-две свине майки. Цяла зима тя хранеше прасетата с корените на папратта, които съдържат много въглехидрати.

Може да се създадат дивечови ниви. В някаква степен да се възстанови дъбът. Имало е и много букови гори. Например над Горна Рибница доскоро имаше три огромни буки, които говорят, че там е имало букова кория.

- Скептик ли сте по отношение на еврофондовете? ЕС отпуска огромни средства. По-точно - предвидени са, друг е въпросът колко се усвояват. Има обаче едно разминаване. Проекти се пишат сложно: тези, които могат да пишат проекти, не разбират от земеделие, а тези, които разбират от земеделие, не могат да пишат проекти и съответно да печелят субсидии.

- Точно поради тази причина тези средства няма да се усвоят: противоречието между проекти и нужди. След това, фондовете не стигат до дребните и средните собственици. Те отиват при големите производители. Преди седмица гледах интервю с един едър фермер от Северозападна България, който произвежда сирене в малки опаковки и цената му стига 10 лева. В момента има кравеферма с 500 крави, а сега е с намерение да увеличи броя им до 1000. Тези мащаби налагат да отиде към затворен цикъл на производство - от суровините до готовата продукция: отглежда фураж, животни, произвежда месо и мляко, преработва ги в сирене и колбаси и излиза на пазара със собствена марка. Ето това се правеше и в земеделските комбинати в Югославия. Посещавал съм един такъв комбинат при завоя на р. Черна. Там отглеждаха пшеница, обаче на пазара излизаха не с пшеницата, а с производни: брашно и макаронени изделия, които имат висока стойност. Горе-долу такива земеделски комбинати искат да правят големите производители.

Но ми прави впечатление, че има и явни измами: някои имитират обработка, но произвеждат малко или нищо. Но понеже земята се води, че се обработва, получават субсидия.

- Отдали сте целия си професионален път на развитието на кооперативното земеделие. Каква е оценката Ви за случващото се с обратен знак през последните 20 години?

- И най-големите песимисти и противници на кооперацията и социализма не можаха да си представят какви последствия за отрасъла и страната ще донесе ликвидацията по кооперативните стопанства и въвеждането отново на частното земеделие. Последствията от тази престъпна политика все още се чувстват навсякъде. Съзнателно или несъзнателно, безкористно или с користни цели и интереси, ликвидационните съвети извършиха такива безобразия, за отстраняването на които бившите собственици и техните наследници 20 години водят нескончаеми дела, като натрупаните досега разходи по тях надвишават реалната в момента цена на имотите.

Ликвидационните съвети опустошиха селското стопанство и селата. Те върнаха земеделието 100 години в производствено и техническо отношение. Земята е раздробена на повече и по-дребни парцели, отколкото преди кооперирането.

По статистически данни през 2003 г. в Благоевградска област има 46 076 стопанства - при 35 288 през 1946 г. Тези 46 076 стопанства обработват само 274 276,8 декара, докато 35 288 стопанства през 1946 г. са обработвали над 800 000 декара, в т. ч. 560 000 декара ниви.

- Дори бегъл поглед върху пустеещите земи и вносните земеделски стоки по пазарите говори, че сме изпаднали в положението: много собственици - малко стопани!

- Стопани няма въобще! Не виждате ли, че сега нашето земеделие се крепи на едрите собственици, които ограбиха земите, направиха латифундии с арендуване, ползват фондовете на Европейския съюз. Дребното земеделие е смачкано, няма го. България няма производители, изчезнаха. Тези, които сега работят в селското стопанство, са търговци, не са производители. Да вземем за пример Петричко и Санданско, особено Струма, Лебница, Кавракирово (Рупите), Кърналово, Михнево - създадените там оранжерии са ориентирани към пазара и произвеждат само онова, което е високоефективно. Полско производство няма. Дори и сортовете домати, които се засаждат в оранжериите, не са български, а предимно холандска селекция - издръжливи на транспортиране, на съхранение, но нямат никакви вкусови качества и вътре дървовидната част заема около 30 процента от съдържимото на плода. Нямат вкус. Ние ядем българско производство домати само около 2-3 месеца в годината, но с чуждестранни сортове. През другото време - турски, гръцки, кипърски, македонски, йордански и пр. Така изхранваме не нашите селяни, а селяните в страните, от които внасяме.

В селата останаха само безпомощни старци, които преживяват с мизерните си пенсии, държавни помощи за отопление, с една малка градинка, половин-един декар лозе, няколко овощни дървета; някои малко по-млади и работоспособни - и по с едва-две кози и 3-5 овчици за самозадоволяване. В повечето населени места има затворено натурално стопанство, характерно за държавата отпреди 100 години. И това се приема и лансира като голямо завоевание на промените след 1989.

- Възможно ли е и как България от настоящ вносител на плодове и зеленчуци да си върне отново ролята на износител?

- Бяхме най-големият износител на домати в СИВ. Даже в първите години на кооперативното земеделие в италианския парламент опозицията беше поставила питане: защо е допуснато българските домати да изместят италианските домати от европейския пазар? Около 1950 г. в следвоенна разрушена Европа имаше глад и се търсеха наши продукти - зеленчуци и плодове, действително нашите домати изместваха италианските. Ние завоювахме пазар и в Западна Германия, владеехме всички пазари на източноевропейските държави, на Съветския съюз. Първото, на което посегнаха, беше ликвидирането на огромния съветски пазар. Ние трябва да защитаваме нашите, българските интереси, и да живеем еднакво добре и с бившия ни приятел, и със сегашния ни приятел. Какво е положението? Борба между руските и американските интереси кой да диктува пазарите. Като ликвидирахме нашето земеделие, което беше трън в очите на европейското земеделие, се реши въпросът на западните земеделски производители. Говореха, че нашето производство е подсилено с много торове, препарати и т.н., но това е една илюзия. Белгия влага ежегодно около три пъти повече минерални торове на декар обработваема земя. Ние бършехме доматите с парцали, за да не останат следи от препарати, защото ги връщаха от границата. А сега? Толкова препарати има, включително и в плодовете. Вземи една ябълка - ще видиш, че е влажна отгоре и се хлъзга - значи нещо е сложено, за да се запази по-продължително време, но никой не може да каже дали това е безопасно за хората. Тези дни спряха от пазара 400 тона йордански зеленчуци поради високо съдържание на пестициди.

Имаме някаква перспектива в туризма, но за да я използваме, трябва да развием чисто, ефективно земеделие и производство и на основата на него да изхранваме не само българското население, но и тези, които ще дойдат. И тогава вместо да продаваме на безценица на запад и на север наши произведения, ще продаваме без разход на транспорт в България на неколкократно по-високи цени, отколкото тези, които реализираме на външните пазари. Трябва да се възстанови руският пазар и пазарите в бившите съветски републики. Там все още търсят нашите зеленчуци. Унгарците не са посегнали на пазарите си в Русия, даже са ги разширили, защото ние излязохме.

Най-големи резерви има в селското стопанство. Вложените в него разходи могат да се рентират най-бързо и най-ефективно. Без мощно и ефективно земеделие България ще куца с единия крак, ножицата между вноса и износа ще се разтваря, дупката в бюджета ще нараства, цените и инфлацията ще пълзят нагоре, а жизненият стандарт на населението и доходите ще тъпчат на едно място или ще намаляват, както е сега.

- Какво е отношението Ви към ГМО?

- При някои култури ще се наложи поради увеличаващото се в света население и необходимостта да се изхранва по-добре, балансирано. Но в България ГМО не бива да се допускат. Нашето селско стопанство в миналото изхранваше над 15 млн. души. Имаме достатъчно площи, за да се изхранват хората с натурални животински и с растителни продукти. ГМО могат да намерят приложение само при рапицата, ако обаче има гаранция, че полученото масло ще отиде за индустриални цели. Но когато след рапицата на същите площи се отглеждат други култури, остатъчните количества ще попаднат в тях и вредата ще бъде по-голяма, отколкото ползата. Затова ГМО да се държат далеч от границите на България.