Здравеопазването се пречупва през ламтящи за пост хора, реформата е поредният хаос и недоразумение, действа принципът проба-грешка

- Д-р Георгиев, как оценявате реформата в здравеопазването?

- Това, което се случва сега в сферата на здравеопазването, най-малко може да се вмести в понятието реформа. Считам го за поредния хаос и недоразумение. И веднага ще поясня. Когато д-р Божидар Нанев пое поста министър на здравеопазването с презумпцията, че като председател на Българския лекарски съюз познава проблемите, имах надежда и оптимизъм. Само след 6 месеца, осъзнах, че надеждите ми са били напразни. Не може да се прави реформа в здравеопазването само с администриране, нужно е да се съобразиш с финансовия, материалния и кадровия ресурс.

- Редно ли е да се закриват болници, в които няма специалисти?

- Болниците могат да ги закрият пациентите, като не ги изберат. А някой да каже: “Тези болници - да, тези - не”, е абсурд. Още не са ясни точните критерии, по които болниците трябва да съществуват. Напротив, след подписването на Националния рамков договор между лечебните заведения и Здравната каса се поставиха допълнителни изисквания към болниците, които не бяха обсъждани в рамките на договарянето.

Например завишените критерии за по-голям брой специалисти. От тази година изискването е на основен трудов договор да работят по 2-ма специалисти, плюс още 2-ма за покриване на 24-часови дежурства. Не може близо 8 години да няма процедура за специализация, нулев прием на млади лекари за придобиване на специалност и сега, хоп, да искаме специалисти. Ами откъде да дойдат тези специалисти. Да се налага изискването за 2-ма специалисти в отделение лично за мен е неадекватно. Болниците назначават нови лекари, за които напрактика няма предвиден фонд “Работна заплата”, а в същото време падат и клинични пътеки и оттам финансовите постъпления в лечебните заведения падат. Делигираните бюджети на болниците сега са до 50% по-малко в сравнение с предходната година. На фона на недофинасираните клинични пътеки проблемите на болниците наистина се задълбочават.

- Каква е равносметката за болниците, които са поставени в тази ситуация?

- Всъщност оказва се, че рязко са орязани заработените средства и никой не знае какво се случва. Свидетели сме на по-високи изисквания относно кадри, наличен персонал и внедрена съвременна апаратура и по-ниски и забавени плащания от Здравната каса. За месец януари се изплатиха само 50% от заработените от общинските и частни болници пари, което води до сериозни проблеми с функционирането им. Болницата отчита извършена дейност в началото на месеца до 5-то число, Здравната каса, вместо да преведе цялата сума, превежда само част. Например при изработена дейност по клинични пътеки за сума от 600 000 лв. Многопрофилната болница за активно лечение получава 400 000 лв., останалите ще й бъдат изплатени след извършена проверка. Да, но болницата едва оцелява с 600 000 лв., а когато изплатената сума е намалена, как да се изплатят заплатите на персонала. Става въпрос за една порочна система, от която няма излизане на този етап. Напрактика болниците с по-малко приходи по клинични пътеки ще правят повече разходи. Така с делигиран бюджет може да са детските градини, но не и болниците. До този момент много от лечебните заведения имаха проблеми и не можеха да функционират нормално, ами сега?

- Д-р Георгиев, в Областния онкологичен диспансер, където работите сега, се лекуват пациенти от три области - Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка, какво ще се случи с тази структура?

- Вариантите са няколко, единият е да стане специализирана болница, която като статут не урежда самата диспансерна дейност. В диспансерите се издирва, наблюдава и проследява лечението на пациенти, които са с хронични заболявания. Не е установено какъв ще е подходът, когато един пациент има нужда да постъпи повече от 2-3 пъти в болницата. Не е изяснено какъв ще бъде новият закон за лечебните заведения.

Другият вариант е вливане на диспансерите по места в областните болници. Аз лично съм за опазване на работещите структури - диспансери, които са ефективни в своята област.

- През последните години се твърди, че следваме западния модел на здравеопазване, съществуват ли там диспансери?

- Да, там има такива болници, които са достатъчно добре финансирани, не е важно с какво наименование са, а тяхната функция. Защото ние тук правим реформа, без да ни е достатъчно добре изяснено какво се прави, без начертан план на развитие. В страната ни сега има 10 онкологични диспансера, които са кадрово укрепени, би трябвало оттук нататък само да се оборудват с нова апаратура.

- Благоевградските лекари не протестираха ефективно заедно с колегите си от страната, Вие на какво мнение сте за тези протести?

- Допреди една година бях част от Управителния съвет на Районната лекарска колегия в Благоевград, сега не съм, просто съм един член. Специално аз подкрепям колегите от цялата страна и смятам, че при сключен рамков договор с клаузи трябва да се спазват задълженията за своевременно плащане в установения срок, както е задължение на Здравната каса.

Експертите могат да ни проверяват и санкционират. Да ни задържат парите. А ние какво трябва да направим? Да пускаме искове в Районния съд за забавените плащания. Според мен е безсмислено. Не е мястото там да се разрешава проблемът, трябва да има диалог.

Трябва ясно да се разбере каква е крайната цел на тази започната реформа. Ако миналата година се е изисквало едно нещо, тази година е друго. Говоря конкретно за болниците. За стабилизирането им трябва дългосрочна перспектива.

- Д-р Георгиев, нито едно ли от действията на Министерството на здравеопазването не одобрявате?

- Първо, ние не чухме какво е заварило министерството, когато прие мандата. Не видяхме управленска програма, за да се знае какви крайни цели са поставили. Напрактика сме свидетели на действия, които обричат здравната система на хаос...

Болниците трябва да са спокойни, че правейки инвестиции в апаратура или кадрови ресурс, ще възстановят направените разходи. А не тази година да се назначат нови специалисти, които другата година може да се окаже, че не са й необходими. Това е сложен процес, който струва скъпо на едно лечебно заведение. Изискванията трябва да са ясни и в дългосрочен план, не тази година едно, следващата друго. Винаги съм се чудил как в нашата страна политиците не искат да съдействат за решаването на належащи проблеми, а непрекъснато сме свидетели на несъобразени и неадекватни действия.

- Д-р Георгиев, какви са проблемите в Благоевградска област?

- Нашата област не може да бъде изолирана от ситуацията в цялата страна. Много често проблемите в здравеопазването се пречупват през личните интереси на определени хора, водени от стремежа си да заемат една ли друга административна длъжност, без да си дават ясна преценка дали имат необходимия опит. Липсва диалог, в който да се чуят различни становища и мнения. Действа се на принципа проба-грешка и няма смислен резултат. Участвах в разработването на едно предложение към кмета К. Паскалев и Общинския съвет на Благоевград, свързано с осигуряване на средства в бюджета на общината за ин витро осеменяване, с цел подпомагане на млади семейства със стерилилет. Две години бяха нужни, за да се стигне до решение на това предложение, като в бюджета за 2010 г. са предвидени 100 000 лв. Това имах предвид, кметът и председателят на Общинския съвет залисани в своите междуличностни боричкания, явно са си дали най-накрая сметка за социалната значимост на това предложение.

Искам да уточня, че за да се проведе реформа в здравеопазването, е необходимо да се стъпи на това, което има, и да се стремим да го направим по-ефикасно и работещо, с по-голямо качество на предлагани медицински услуги. Глупаво е да се твърди, че един кабинет за спешна помощ ще замести и най-малката болница. Там, където болниците не функционират и трупат само задължения, ще трябва да се създаде структура, която да обслужва неотложните и спешни случаи.

Дали няма да останем с поредното разочарование от поредната реформа и причинени човешки трагедии.