Завърших педагогика в ЮЗУ, но отворих магазин, защото не умея да бъда строг учител

Едно от най-атрактивните магазинчета в Благоевград, обединяващо галерия, цветарско ателие, творческа работилница и какво ли още не, е на една млада художничка, която клиентите няма и за минута да видят да бездейства. Това е Анна Топалова, председател на Контролния съвет на сдружение “Македония Арт” на художниците в Пиринско. От Кюстендил е, наследник на един от големите ни майстори на четката, учила в Художествената гимназия в Кюстендил, завършила висшето си образование и създала семейство в областния център на Пиринско. Ани често участва в общи изложби, но само веднъж досега е правила самостоятелна, при това в родния си град през 2002 г.

За първи път младата художничка нареди изложба във фоайето на Американския университет, на която да покаже себе си и творчеството си в Благоевград. Нарекла я е “Весел свят”, защото с усмивка гледа на живота. И пак с усмивка обяснява, че изложбата й няма да е самостоятелна, защото е обещала на 5-годишния си син Емилиян да окачи и негова работа, и ще спази обещанието си.

- Ани, Кюстендил е известен като града на художниците, от кого си наследила дарбата си?

- Прадядо ми по майчина линия е братовчед на Никола Мирчев. Вуйчо ми и вуйна ми рисуват, братовчедите ми също, във всяко поколение има поне по един художник. Аз самата рисувам от малка и никога не съм имала колебания с какво искам да се занимавам, както се казва, човърка ме отвътре нещо да правя, не мога да си скръстя ръцете и да бездействам.

- Завършила си “Педагогика на обучението по изобразително изкуство” в ЮЗУ, защо не си търсиш работа като учител, а се хвърли в твърде рискованата сфера на търговията, при това основно с материали за художници?

- Не бих работила като учител. Знаех го още докато следвах, въпреки че определено не ми е безразлично да работя с деца и ми доставя удоволствие. Но учител - не. Децата са много по-различни днес от онова, което бяхме ние.

- По-лоши ли са?

- Не, нямах това предвид. Но за да си добър учител, трябва и да си малко строг, а аз това не го умея, ще ми се “качат на главата”. А децата се отпускат много, когато липсва “здрава ръка”. Нормално е да са палави, но трябва от време на време да се затяга дисциплината.

- Как върви бизнесът ти? Усеща ли се стагнация в търсенето на по-специалните стоки, които предлагаш?

- Напоследък бизнесът определено не върви. Не е както в началото, преди 5 години. Тогава за първи път реших да направя по-различен магазин, в който да предлагам на професионалистите художници материалите, от които се нуждаят, както и такива за любители, за деца, ръчно изработени украшения, пластики и още много други неща.

- В първото си магазинче, което бе доста мъничко, бе отделила единия ъгъл за деца, които да рисуват или да оцветяват гипсови фигурки, докато родителите им са ангажирани за час-два. Защо се отказа от тази дейност, не беше търсена ли?

- Напротив, показвах на децата по-различни материали от тези, с които работят в школите и в училище, и им беше интересно. Въпреки че имаше столчета за хлапета в детската градина, идваха и големи деца. Но за съжаление вече няма място и за такива занимания, въпреки че площта сега е по-голяма. Но пък масичката и столчетата са тук - нищо не се знае, може един ден пак да се намери кътче за подобна дейност.

- Защо чак сега реши да направиш самостоятелна изложба в Благоевград? Страхуваше ли се?

- Да, притеснявам се.

- От какво?

- От всичко. Това е нормално и естествено. Притеснявам се от суматохата около откриването, от това какво да покажа, как ще се приемат работите ми от колегите и изобщо от страничния зрител, наречен публика. С други думи, притеснявам се от това аз как ще се представя, защото никога не съм напълно доволна от себе си, критична съм и искам повече. Завършвам картина, обръщам я обратно, за да не я гледам, защото в противен случай все намирам още нещо, което трябва да се пипне, дори когато е рамкирана.

- Кое все пак те провокира да я направиш? Колко картини ще изложиш?

- Дори това не съм решила окончателно, но ще наредя не по-малко от 15, всички правени преди не повече от година. Не съм отменила датата, защото все пак трябва един ден да се престраша и да направя своя изложба. И сега е добър момент за това, дойде времето да го направя. Досега не се чувствах готова, трудно задържах картини, защото се продават. Заради изложбата започнах да ги събирам.

- Ти си от малкото художници, които не крият, че работите им се продават... Търси ли се днес изкуството?

- Не съм от “великите”. Истинското изкуство се търси слабо, но има и ценители, които в зависимост от финансовите си възможности си позволяват добри неща. За съжаление кризата принуждава онези, които искат да имат нещо стойностно, да се ограничат в избора си.

- Какво се търси повече напоследък - работи на по-известни художници или псевдоизкуство за отбиване на номера?

- Купуват се картини, които си заслужават парите, не определен автор, но стойностни неща, но болшинството клиенти търсят кича, не знам дали това е за да отбият номер с подаръка например, или просто заради вкуса им.

- Познаваш ли клиента от вратата? Какво ще хареса, какво ще купи?

- Не. Оставям да ме ориентира какво харесва, за да знам какво да предложа.

- Май си повече художник, отколкото търговец? Какво се търси най-много напоследък?

- Така е. През последната година се търсят се горе-долу 50 на 50 пейзажи и абстракции. Дори лек превес имат абстракциите. За съжаление повече се продава кичът, търси се по-лъскавото, да блести ако може...

- Не те ли обижда това като художник? Не се ли опитваш да възпиташ клиента, като го ориентираш кое е по-ценно?

- Обижда ме и се опитвам да препоръчам по-качественото, но хората не искат да го чуят, защото това е нивото им на възприемане на нещата, ако щете, нивото им на култура. За съжаление масата предпочита т.нар. ”масова култура”, което на практика си е кичът, или едно стъпало над него. Доволна съм от факта, че при мен повечето хора идват да търсят стойностни неща, защото знаят, че тук ще ги намерят.

- Освен с рисуване ти се занимаваш с още много други неща, можеш ли да изброиш всичко? Защо толкова често сменяш заниманията си?

- Рисуването ми доставя най-голямо удоволствие, но правя и още куп други неща, защото доскучава да се занимаваш с едно и също постоянно, имаш нужда да смениш дейността, понякога дори само за да се дистанцираш от това, което вършиш в момента, и да го погледнш с “други” очи. Едва ли ще успея да изброя всичко, защото ми доставя удоволствие да измислям всичко, което се прави с ръцете: картички, коледни и новогодишни украшения, рисувам стъкло, керамика...

- Изтриват ли се с времето твоите стъклописи например? Всеки ли може да си нарисува стъклената врата у дома?

- Всеки, само да има желание и въображение. Боите са специални, фиксират се с определени материали, има такива за изпичане, има и такива, които не се нуждаят от топлинна обработка. Правя обеци, гривни, колиета от глина, има такава, която изсъхва на стайна температура за 12 часа, има и моделин, който е цветен и се изпича във фурната например на 160 градуса в домашни условия.

- Сред постоянните си клиенти си известна с нестандартните и интересни кошници с цветя и букети, които изработваш. Как се ориентираш за кой клиент каква да е композицията и какво правиш с цветята, които окачваш по стените да се сушат?

- Със сушените цветя правя разни неща, например рамка за снимки от рози, които остава да натопя във фиксатор, за да издържат във времето и да не се разпадат. А за букета какъв да е придобивам представа по това какво иска клиентът като вид цвете и за кого е. Имам свое усещане - за младите хора цветовете трябва да са по-свежи, по-ярки. Букетът за мъж според мен трябва да е с издължена форма, докато за дама е по-изискано да е с кръгла.

- Магазинчето ти ателие се посещава от почти всички художници в града, дават ли ти акъл кое как да правиш, или не? Как се разбираш с гилдията, която напоследък се разедини?

- Лично аз се разбирам с всички и нямам проблеми в комуникацията с когото и да е от колегите. Някои ми дават съвети, но ако човек слуша всички и иска да им угоди, ще изгуби себе си. Аз не съм член на Съюза на българските художници, не съм кандидатствала да стана, в момента не държа на това, нито смятам, че е важно за мен дали членуваш в някакво сдружение, по-важно е какво правиш и “ако го можеш”, няма значение дали си член, или не, на СБХ или на което и да е дружество.

- Как възприемаш разцеплението, което се случи сред гилдията в Благоевград?

- Като голяма глупост. Станахме за смях на хората. По-важно е всеки да прави това, в което е най-добър, а не да гледаме в чуждата “чиния”. Радвам се, че на купоните всички се събираме заедно и се загърбват всякакви междуособици.

- Съпругът ти не се занимава с изкуство, не се ли дразни, че около теб непрекъснато мирише на бои или пък нещо майсториш, и е доста голяма бъркотия?

- Не, не се дразни, подкрепя ме. В интерес на истината у дома не съм толкова разхвърляна, както мога да си позволя в ателието, все пак някой трябва да подрежда и да дава пример на детето. Синът ни е взел явно от мен любовта към творчеството и рисуването, защото бе изключително настоятелен в желанието си да участва в изложбата ми със своя работа, и нямахме друг избор, освен да я рамкираме. Защото децата имат нужда винаги да бъдат поощрявани в творчеството - нещо, което възрастните често забравяме.