Защо съдия Начев оправда Галевите

След като бе привикан във ВСС, за да даде обяснения защо не е обявил мотивите си за оправдателната присъда по прословутото дело "Братя Галеви", председателят на Кюстендилския окръжен съд М. Начев ги публикува в понеделник късно следобед в интернет в 108 страници. Те са резултат от събраните по делото доказателства в 20 тома, сред които и протоколи от свидетелски показания на над 150 души.

Поради големия читателски интерес публикуваме най-забележителните моменти от присъдата на съдия Начев, оневиняваща Пламен Галев и Ангел Христов, както и Апостол Чакалов-Тоци, Владимир Ангелов-Стъклето, Красимир Оков, Георги Градевски-Конана и Георги Блатски, спрямо които бе повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер, включващо пълен набор от престъпления, като организиране и водене на престъпна група за рекет и насилие в Дупница, причиняване на телесни повреди, притежание на боеприпаси, нарушаване на обществения ред и т.н. Публикуваме мотивите със значителни съкращения.

Представителите на прокуратурата поддържат повдигнатите обвинения, като изразяват становище, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, визирани в обвинителния акт, с налагане на наказания "лишаване от свобода", както следва:

- по отношение на подсъдимия Пламен Галев - общо най-тежко наказание за срок от 8 г., което да бъде изтърпяно ефективно;

- по отношение на подсъдимия Ангел Христов - общо най-тежко наказание за срок от 8 г., което да бъде изтърпяно ефективно;

- по отношение на подсъдимия Апостол Чакалов - общо най-тежко наказание за срок от 6 г., което да бъде изтърпяно ефективно;

- по отношение на подсъдимия Владимир Ангелов - общо най-тежко наказание за срок от 6 г., което да бъде изтърпяно ефективно;

- по отношение на подсъдимия Георги Блатски - общо най-тежко наказание за срок от 4 г., което да бъде изтърпяно ефективно;

- по отношение на подсъдимия Красимир Оков - наказание за срок от 6 месеца, чието изтърпяване се отложи по реда на чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 г.;

- по отношение на подсъдимия Георги Градевски - наказание за срок от 2 г., чието изтърпяване се отложи по реда на чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 г.

Подсъдимите се възползват от правото си да дадат обяснения по реда на чл. 277 от НПК и не се признават за виновни по повдигнатите срещу тях обвинения.

Защитата на подсъдимите пледира за постановяване на оправдателни присъди с отхвърляне на предявените срещу тях граждански искове.

Кюстендилският окръжен съд след преценка на събраните в хода на делото доказателства приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Пламен Галев е на 42 г., собственик и управител на търговски дружества.

Подсъдимият Ангел Христов е на 41 г., собственик и управител на търговски дружества, в някои от които - съвместно с подсъдимия Галев.

Подсъдимият Апостол Чакалов е на 33 г., работи в охранителна фирма "Асо Сигма" АД - гр. София.

Подсъдимият Владимир Ангелов е на 43 г., съсобственик на "Сити транс" ООД - гр. Дупница.

Подсъдимият Красимир Оков е на 32 г., собственик и управител на търговски дружества, в някои от тях - съвместно с подсъдимите Галев и Христов.

Подсъдимият Георги Градевски е на 28 г., работи в охранителна фирма "Асо Сигма" АД - гр. София.

Подсъдимият Георги Блатски е на 24 г., безработен.

Всички подсъдими са неосъждани.

Видно от справки, изготвени от РУ на МВР - гр. Дупница - л. 141 от т. ХХ" на досъдебното производство и л. 85 от т. ХХV" на досъдебното производство, подсъдимите Галев и Христов са притежавали ловно и късоцевно огнестрелно оръжие до м. март 2008 г., като разрешенията им за дейност с тях са били валидни до 31.03.2009 г. Подсъдимият Вл. Ангелов е притежавал ловно и късоцевно оръжие, като разрешението за дейности с тях /с валидност до 08.03.2011 г./, както и оръжията са отнети със заповед от 12.11.2008 г. на началника на РУ на МВР - гр. Дупница.

Подсъдимият Ап. Чакалов е притежавал ловно и късоцевно огнестрелно оръжие, като разрешението за дейности с тях /с валидност до 31.03.2009 г./, както и оръжията са отнети със заповед на началника на РУ на МВР - гр. Дупница.

Подсъдимият Г. Блатски притежава ловно и късоцевно огнестрелно оръжие, като разрешението за дейности с тях е с валидност до 18.08.2011 г. Подсъдимият Г. Градевски е притежавал ловно и късоцевно огнестрелно оръжие, като разрешението за дейности с тях, както и оръжията са отнети със заповед на началника на РУ на МВР - гр. Дупница. Подсъдимият Кр. Оков не притежава огнестрелни оръжия.

На 01.02.2002г. подсъдимият Ап. Чакалов бил назначен на длъжността "шофьор" във фирма "Пи Ей Джи Норд Адамс Лимитед - клон" ООД, представлявано от управителя в лицето на подсъдимия Ангел Христов.

На 27.06.2003 г. в гр. София между "Пи Ей Джи Норд Адамс Лимитед - клон" ООД и Агенция за сигурност и охрана "Сигма" АД - гр. София бил сключен договор за охрана. В съответствие с неговите клаузи "Сигма" АД поела задължението да осигурява персонална охрана на ръководството и служителите на дружеството. Служителите за осъществяване на персонална охрана са подбирани в гр. Дупница предимно измежду младежи, посещаващи зали за фитнес. С кандидатите било провеждано обучение и съответно лицензиране.

На 30.06.2003 г. подсъдимият Чакалов бил назначен на длъжността охранител в АСО "Сигма" въз основа на трудов договор. Впоследствие бил определен за отговорник на персоналната охрана. Освен него персонална охрана бил и подсъдимият Градевски.

Свидетелят А.Я. през юли 1998 г. сключил граждански брак и заедно със съпругата си се преместил да живее в гр. Дупница. Започнал да търси работа, но не успял да си намери такава по специалността. Проверил и в няколко фирми, извършващи таксиметров превоз на пътници, но не получил предложение. Посетил и по-малка фирма, в която таксиметровите автомобили били собственост на водачите. Един от тях му обяснил, че трябва да поработи известно време, за да видят как се справя. Я. набавил необходимите документи за извършване на таксиметрова дейност и след седмица започнал работа към тази фирма.

През есента на 1997 г. подсъдимият Чакалов отбил военната си служба и отишъл да живее при дядо си, където започнал търговия с дървен материал, без да регистрират фирма. До края на 1999 г. в гр. Дупница се прибирал единствено по празниците.

В началото на 2000 г. Чакалов пострадал при ПТП и бил приет в болница в гр. Дупница в тежко състояние. По-късно е транспортиран до клиниката в гр. София. След изписването му на 10.03.2000 г. продължил за известен период от време да идва на контролни прегледи, а възстановяването му протекло през продължителен период от време.

През лятото на 2002 г. свидетелят З.Б. се пенсионирал като служител на МВР и решил да работи като таксиметров шофьор към едноличната фирма на своя син. Използвал собствения си лек автомобил, в началото срещал големи трудности, тъй като имало проблеми при спирането му на таксиметровите стоянки. Шофьорите му обяснявали, че те са за определени хора, и Б. се премествал. Впоследствие установил, че и на други места таксиметровите шофьори са се обособили и не допускат външни хора. Започнал да използва най-често таксиметровата стоянка в близост до "Развесена върба".

През 2002 г. работа като таксиметров шофьор започнал и свидетелят И.Б., първоначално към фирма "Хит такси", а впоследствие самостоятелно със собствен автомобил. Не спирал на стоянката при Минчовия площад и на тази при автогарата, тъй като таксиметровите шофьори го гонели. Основно използвал стоянката в близост до "Развесена върба", макар че там имало известно напрежение. През лятото на 2004 г. свидетелят А.Я. предложил на своите колеги да му дават по 50 лв. на месец, а той щял да направи така, че други таксиметрови автомобили да не спират на стоянката. Те се съгласили и започнали да му предават по 50 лв. на месец. Общо групата била от 10 таксиметрови автомобили на хората, плащащи на Я. по 50 лв. месечно. Той не им обяснявал какво прави с парите, които събирал в края на всеки месец. За получаваните суми Я. не издавал документи.

На 07.02.2005 г. А.Я. отишъл в бирария в центъра на Дупница. Пред заведението имало охранители, а наблизо били паркирани автомобили, за които пострадалият знаел, че се използват от подсъдимия Галев. Охранителите попитали Я. къде отива и той отговорил, че Чакалов го чака. След малко подсъдимият излязъл, кимнал с глава към останалите и казал: "Пребийте го!". Нанесъл му удар, след което охранителите започнали да удрят гражданския ищец. Това продължило около 30 секунди, като Я. усетил, че устата му се пълни с кръв.

Пострадалият се лекувал в продължение на месец. Няколко дни след нанасянето на побоя се заснел у дома си с любителска видеокамера. След около месец по съвет на свои близки продължил лечението си в София. Там му били правени изследвания, сред които и такива от андролог, който му обяснил, че вследствие на нанесения побой няма да може да има деца. След няколко месеца отишъл в Испания при съпругата си, но престоял само 2 месеца. Започнал работа, но на втората седмица отново започнало да му става лошо. Прегледан бил от лекар, който му заявил, че има много наранявания и трябва да се лекува. Я. се прибрал в България. Познати и приятели го съветвали да не се връща в Дупница, тъй като там за него "живот няма". Отишъл в гр. Благоевград при приятели, потърсил работа, но никой не искал да го наеме заради това, че живее в гр.Дупница. Сменил си личните документите с нов адрес в Благоевград и веднага си намерил работа като таксиметров шофьор.

След преустановяване на таксиметровата дейност на Я. в Дупница шофьорите продължили да използват таксиметровата стоянка, без да събират и заплащат пари.

Свидетелят М.Г. познавал подсъдимия Пламен Галев като клиент от времето, когато работел като сервитьор в заведение, познавал и А.Я. На 1 март 2009 г. Г. стоял до късно в служебния си офис в Дупница, после повикал такси и потеглил към дома си. Слязъл пред къщата и в този момент го осветили фаровете на лек автомобил. Видял, че това е таксиметров автомобил, управляван от А.Я. Г. влязъл в автомобила, а Я. го попитал дали знае какво става с Галеви, както и че се водят съдебни дела. Поискал от Г. да му даде номера на мобилния си телефон, за да могат да му се обадят. Г. дал номера си на Я. Я. и съпругата му не се обадили по телефона на Г., но след известно време това сторили полицаи.

В съдебно заседание от 01.12.2009 г. са разпитани свидетелите Д.Д., В.К. и Я.Я.. Д. и Я. работят в АСО "Сигма" АД - гр.София като охранители и охраняват персонално подсъдимия Пламен Галев. Отричат да познават А. Я.

Свидетелят Т.С. твърди, че познава подсъдимия Чакалов и гражданския ищец А.Я. Преди няколко години през зимата се намирал в пункт на "Еврофутбол" заедно с подсъдимия, дошъл Я. и попитал Чакалов дали може да говори с него. Лицето на гражданския ищец Я. било в синини и подутини и подсъдимият го попитал кой го е бил. Я. отвърнал, че има големи проблеми и дължи пари на хора, които заплашват да го убият. Помолил Чакалов да му помогне, като поиска пари назаем от Пламен Галев, които Я. ще върне по-късно. Подсъдимият му казал сам да говори с Галев.

Видно от експертно заключение на вещите лица след извършените преглед и изследвания на А.Я., у него е установена азооспермия, дължаща се на вродено заболяване - синдром на Клайфелтер.

Видно от съдебномедицинска експертиза на А.Я., вследствие нанесения побой са били причинени следните увреждания: разкъсно-контузна рана на дясна буза, травматично избиване на втори горен десен зъб, кървене на алвеоли на четвърти горен ляв зъб, както и на четвърти и пети долни десни зъби. Останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от съдебно-икономическа експертиза за периода август 1998 г. - януари 2005 г., от страна на А.Я. е предадена обща сума от 38 900 лв., като лично неговият дял от нея възлиза на 3850 лв.

ОТНОСНО СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

На първо място, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Чакалов в частта им, в която се твърди, че в началото на 2005 г. се е срещал с А.Я. в пункт на "Еврофутбол". Съдът приема, че такава среща изобщо не се е провеждала, но намира за достоверни твърденията на А.Я., че единствената му среща през 2005 г. с подсъдимия Апостол Чакалов е била проведена на 07.02. и по време на нея подсъдимият е наредил на неустановени по делото лица да нанесат побой на пострадалия. Показанията на Я. по отношение на тези факти са логични, последователни и непротиворечиви, и не на последно място - подкрепят се и от други, събрани в хода на досъдебното производство и проверени от съда доказателства.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля З.Б., че предложението за събиране по 50 лв. е сторено през лятото на 2004 г., като сумите са предавани на Я. до началото на 2005 г.

Окръжният съд не дава вяра на част от показанията на свидетеля А.Я., според когото, след като започнал работа като таксиметров шофьор, през първия си работен ден спрял на таксиметрова стоянка в близост до автогарата в Дупница, но другите водачи му подхвърлили, че тук не трябва да спира. Той се учудил, но се наредил и зачакал клиенти. След 10-15 минути до автомобила му спрял черен джип, показал се непознат за него млад мъж и му казал, че няма право да спира там, защото тази пиаца е частна собственост. Младият мъж му "изръмжал" да изчезва или ще си има проблеми. Тъй като в автомобила имало още няколко човека, Я. решил да се премести до Младежкия дом. След половин час до автомобила му спрял джип със затъмнени стъкла и от него излязъл непознат за него мъж с къса коса, видимо враждебно настроен. Мъжът заявил, че и тук няма право да спира. Един от мъжете в джипа ударил страничното огледало на автомобила му и Я. се уплашил. Прибрал се у дома, на следващия ден отишъл в ПУ в Дупница. Дежурният служител го изслушал, но се засмял и отговорил, че гледа много филми и в града не се случват такива неща. Посъветвал го да не говори "глупости", след като няма свидетели, и да се прибере, без да си създава главоболия.

Я. продължил да опитва да спира на таксиметровите стоянки, но шофьорите му обяснявали, че не може да спира, защото те плащат. От колеги научил, че трябва да намери конкретен човек, който е в състояние да "му намери работа". Обяснили му, че може да го намери в заведение "Империал", а Я. се досетил, че става въпрос за подсъдимия Пламен Галев, с когото били съученици. Намерил негов телефонен номер и му се обадил. На следващия ден отишъл в "Империал", като се наложило да чака подсъдимия почти до вечерта. Забелязал, че отвън се намират същите хора, които го гонели от таксиметровите стоянки. Подсъдимият се появил късно вечерта и Я. му разказал за своите проблеми. Подсъдимият се изненадал от разказаното и обяснил, че за пръв път чува за такива нещо. Заявил, че е бизнесмен, че не се занимава с глупости. Препоръчал му да намери Тоци. Я. решил да потърси лицето с прякор Тоци и след няколко дни отишъл пред заведение "Червило". Отпред стояли няколко човека от тези, които го гонели от стоянките. По някое време дошъл подсъдимият Апостол Чакалов. Чакалов обяснил на свидетеля, че за да работи като таксиметров шофьор, трябва да плаща за стоянка, тъй като всички са заети. Предложил му да използва паркинг в близост до заведението, да събере 10 таксиметрови автомобила, да му плаща и няма да има проблем. Чакалов обяснил, че Я. трябва да събира по 50 лв. за автомобил и в края на месеца да ги дава на подсъдимия или на изпратен от него човек.

След няколко дни Я. се обадил на Чакалов и му съобщил, че е съгласен. Започнал да използва мястото и до края на месеца дошли още няколко таксиметрови водачи, като всеки бил отделен ЕТ. Обяснили му, че са разбрали, че е "взел пиацата от Тоци", и искат да работят. До края на втория месец се събрали общо 10 таксиметрови водачи. Я. събирал от тях по 50 лв. и в края на месеца ги давал заедно с негови 50 лв. на подсъдимия, както и на други, изпратени от него лица. За предаваните суми не му били давани документи. Работил по този начин до началото на 2005 г., като през този период нито той, нито неговите колеги имали проблеми с полиция, ДАИ или други институции. Знаело се, че тези таксиметрови автомобили са "на Пламен Галев". Когато някой водач преустановявал таксиметрова дейност, на негово място идвал друг. Един от новодошлите споменал на Я., че му е по-изгодно да плаща 50 лв., отколкото 150 лв. в по-големите таксиметрови фирми. Първоначално мястото не било обозначено като таксиметрова стоянка и Я. се оплакал на Чакалов, че ги подминават клиенти поради тази причина. След време бил поставен съответен пътен знак, указващ наличието на таксиметрова стоянка. През всичките години, когато работил като таксиметров шофьор в Дупница, Я. не потърсил повече подсъдимия Галев. Той и част от колегите му се страхували от охранителите на подсъдимите Галев и Христов, които винаги били въоръжени и демонстративно го показвали. За Галев Я. смятал, че "не е лош човек", че "на никой нищо не е направил", но намирал охраната му за "нещо страшно". По този повод на няколко пъти искал да говори с подсъдимия Галев и споменал за това на Чакалов, който отвръщал, "че много говори". Не познавал подсъдимия Ангел Христов, който "се бил появил последните 2-3 години". Познавал по лице и подсъдимия Владимир Ангелов, с когото били съученици, но не го виждал в компанията на Галев.

През 2004 г. съпругата на Я. започнала работа като сервитьорка в заведение, посещавано от подсъдимите Галев и Христов в присъствието на охранители. Разказвала му, че двамата подсъдими са богати хора и бизнесмени, правещи големи сметки. Когато охранителите идвали сами, ставали големи проблеми. Тъй като често ставали сбивания, се преместила да работи в друго заведение, но там ситуацията била още по-лоша. В края на 2004 г. съпругата му заминала за Испания, където живеел нейният брат. На 21.01.2005 г. бащата на Я. починал внезапно, а след погребението той се разболял и постъпил в болница. Тъй като трябвало да плаща по 30 лв. на ден, стоял само 3-4 дена за изследвания. Имал уговорка с Чакалов да плати сумата за месеца в размер на 500 лв. на 25.01. При погребението той обаче направил разходи, като използвал и 50 лв. от сумата, предадена му от таксиметровите шофьори. Чакалов изпратил друго лице да я прибере и Я. му обяснил, че е бил в болница и не е работил две седмици, поради което ще му даде 400 лв., а следващия месец ще плати остатъка с лихва. Лицето взело парите, без да ги брои, и си тръгнало. След тази среща Я. не ходил на работа, тъй като бил у дома на легло. След около седмица, около 23.00 ч., по телефона му се обадил подсъдимият Чакалов и му казал, че трябва непременно за дойде "за справка". Я. предчувствал, че може да се случи "нещо лошо" по време на срещата, но се облякъл и повикал такси. След като слязъл от автомобила, отишъл при заведението, където трябвало да го чака Чакалов. Пред него имало десетина човека, част от които познавал като охраняващи Галев. На някои от тях бил предавал паричните суми при отсъствие на Чакалов. Подсъдимият излязъл, придружен от лицето, получило от Я. сумата от 400 лв. Охранителите го наобиколили и той видял, че са въоръжени. Чакалов го попитал защо не е дал на неговия познат цялата сума, кимнал с глава към останалите и казал: "Пребийте го!". Нанесъл му удар, след което охранителите започнали да го бият. Я. изпаднал в безсъзнание и не разбрал как се е прибрал у дома. Лежал у дома няколко дни, после негови приятели го отвели при стоматолог, която отказала да го лекува, тъй като един от приятелите му й споменал, че е бит "от Галеви". Тогава посетил свидетеля В.К., който го приел и лекувал в продължение на месец. Гражданският ищец се изненадал, тъй като имал информация, че К. е личен лекар на Пламен Галев.

Така изложени, на пръв поглед показанията на А.Я. звучат логично и последователно. Но след като ги съпостави с други, събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намери, че те не следва да бъдат приемани безкритично. Не само защото като граждански ищец и частен обвинител е пряко заинтересован от изхода на делото, но и заради явните несъответствия и противоречия с останалите доказателства.

На първо място, съдът не дава вяра на твърденията на Я., че през 1998 г. е провел разговор с подсъдимия Галев, който го препратил към Чакалов, както и че след уговорка с втория подсъдим е започнал да му предава ежемесечно парични суми за периода до началото на 2005 г. Напротив, установява се по категоричен начин в хода на съдебното следствие, че през първите няколко месеца на 2000 г. Чакалов е бил в болнично заведение в изключително тежко здравословно състояние и възстановяването му е продължило повече от година. Ако твърденията на Я. отговарят на истината, то неминуемо е следвало да му направи впечатление, че този подсъдим продължително отсъства от Дупница. Действително, Я. посочва, че е имало период от време, когато Ч. е отсъствал и е изпращал други лица, но твърди, че това е ставало през 2003-2004 г.

Противно на тези му твърдения, установява се от показанията на двама свидетели, че на таксиметровите стоянки, вклюбително и при "Развесена върба", е имало разправии между шофьорите до лятото на 2004 г. Съдът намери показанията им за обективни и достоверни. Наистина, установи се по несъмнен начин, че за няколко месеца от тогава до началото на 2005 г. останалите таксиметрови шофьори са предавали на гражданския ищец по 50 лв. месечно, но не могат да бъдат приети за достоверни твърденията на Я., че сумите са събирани и предавани от него за периода след 1998 г., и то на подсъдимия Чакалов. Още повече, нелогично е през целия този период от време заплащаната "такса" да не се променя и от началото до края да е все 50 лв. на автомобил месечно.

От друга страна, съдът не приема за достоверни част от показанията на Я., свързани с обстоятелствата относно нанесената му средна телесна повреда. Безспорно се установи, че на 07.02.2005 г. подсъдимият Чакалов е подбудил неустановени по делото лица да причинят на пострадалия средна телесна повреда. Наистина, конкретната причина за действията на Чакалов и нареждането му Я. да бъде бит не бе установена по несъмнен и безспорен начин, но е очевидно, че версията на гражданския ищец това да е сторено заради забавено заплащане на 100 лв. е нелогична. Сумата от 100 лв. е нищожна на фона на годишната такава от 6000 лв., предавана според Я. за период от 6 години. Нелогични са и твърденията му, че е лежал няколко дни вкъщи след нанесения побой, след което е отишъл при д-р К. Съдът приема, че гражданският ищец е посетил кабинета на К. непосредствено след причиняването на телесните увреждания, тъй като именно на 07.02.2005 г. на Я. е издадено медицинско направление.

ОТ ПРАВНА ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед анализа на събраните доказателства съдът намери, че действията на подсъдимия Апостол Чакалов осъществяват от обективна и субективна страна признаците на престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. От обективна страна е налице подбуждане на неустановени по делото лица да причинят другиму /А.Я./ средна телесна повреда. От субективна страна е налице пряк умисъл - Чакалов е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и го е искал.

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

Степента на обществена опасност на деянието не е ниска, като са увредени обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност и здравето на човека. Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска от друга страна - същият е неосъждан.

При значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Апостол Чакалов наказание "лишаване от свобода" в размер под средния - за срок от 1 г. и 4 месеца. При определяне на това наказание съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 2 от НК, доколкото след извършване на престъплението е последвала редакция на чл. 129 от НК с ДВ, бр. 26 от 2010 г., с която размерът на предвиденото наказание "лишаване от свобода" е увеличен от 5 на 6 г., като счете, че предишната редакция е по-благоприятна за дееца. Намери, че с определяне на такъв размер на наказанието ще се постигнат целите по чл. 36 от НК ще се въздейства възпитателно и предупредително както върху Чакалов, така и върху останалите членове на обществото.

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

Със своите действия Чакалов не само е осъществил престъпния състав по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, но и е причинил на А.Я. неимуществени вреди. Съдът е допуснал за съвместно разглеждане граждански иск за заплащане на сума от 180 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявен срещу подсъдимите Гаелев, Оков, Градевски и Ангелов. Преди постановяване на присъдата съдът констатира, че на молбата на Я. ръкописно е дописано и името на подсъдимия Апостол Чакалов, което е извършено след постановяване на горепосоченото определение за допускане на гражданския иск. С оглед на липсата на предявен и допуснат за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия Чакалов, вредите на Я. не могат да бъдат репарирани в рамките на настоящото производство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на събраните и анализирани в хода на съдебното следствие доказателства съдът намери, че подсъдимите Пламен Галев и Ангел Христов не са извършили визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер по чл. 321а, ал. 1 от НК, а подсъдимите Апостол Чакалов и Владимир Ангелов не са извършили визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер по чл. 321а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимите Галев и Христов са обвинени за това, че през периода от януари 1998 г. до 07.02.2005 г. в гр. Дупница са участвали в ръководството на група с участници подсъдимите Чакалов и Ангелов, която чрез внушаване на страх у А.Я. извличала облаги в размер на обща сума от 38 900 лв.

Съответно подсъдимите Чакалов и Ангелов са обвинени в това, че през този период от време в Дупница са участвали в група, ръководена от подсъдимите Галев и Христов, която чрез внушаване на страх у Я. извличала облаги в размер на 38 900 лв. 

На първо място, установява се по безспорен начин от събраните и проверени от съда доказателства, че от страна на четиримата подсъдими не са извършвани каквито и да било действия, насочени към внушаване на страх у А.Я. и към мотивирането му да предприеме определено поведение против своята воля - в случая да заплаща ежемесечно парични суми. Що се отнася до контактите между тези четирима подсъдими, както и взаимоотношенията им с А.Я., в хода на съдебното следствие се установява следното:

Подсъдимият Апостол Чакалов е работил през 2002 г. като шофьор във фирма, в която Галев и Христов са управители. Впоследствие е бил служител на АСО "Сигма" АД, охранявал ги е персонално и е бил началник на персоналната охрана. Подсъдимите Галев и Христов се познават от 1990 г. от съвместната им работа в структури на МВР, съдружници са в търговски дружества и живеят на един и същ адрес, като Галев е кум на Христов и кръстник на децата му. Владимир Ангелов е съученик на Галев.

Но всички тези обстоятелства не могат да подкрепят извода на прокуратурата, че в конкретния случай е била налице група от четири лица, двама от които ръководители - Галев и Христов, която чрез внушаване на страх у А.Я. да е извличала облаги.

Макар и в чл. 93 от НК да липсва легално определение на понятията "организация" и "група", посочени в чл. 321а от НК, то за да е налице група, тя следва да е формирана от не по-малко от 2 лица, обединени от обща цел. В тази връзка следва да се отбележи, че никъде в показанията на А.Я. не се съдържат данни за извършени конкретни активни действия от страна на когото да е от четиримата подсъдими, изразяващи се във внушаване на страх у пострадалия Я.. Внушаването на страх е психическа принуда и следва да е обективирана в конкретни активни действия. Тези действия следва да застрашават жертвата с бъдещо деяние, което е с характер да изложи на опасност живота, здравето или имота на жертвата или друго близко нему лице. В случая по никакъв начин не се установява наличието на такива действия върху него, активно изразени от страна на четиримата подсъдими.

Контактите на Я. с подсъдимите Христов и Ангелов, както и впечатленията му за тях са повече от скромни - Христов се бил "появил последните 2-3 години" и Я. "не можел да каже нищо лошо за него", а Ангелов "му бил съученик, но не е разговарял с него". За да е налице осъществяване на престъпления от общ характер по чл. 321а, ал. 1 и ал. 2 от НК в конкретния случай, то следва да бъде установено по безспорен и несъмнен начин съществуването на задружна дейност между не по-малко от двама подсъдими, които под съответното ръководство действат целенасочено към извличане на облаги чрез внушаване на страх, както и какви са взаимоотношенията между членовете на тази група, включително и по отношение на получаването на облаги. Още повече, доколкото двама от подсъдимите са обвинени, че участват в ръководството на тази група, то следва да бъдат налице убедителни и несъмнени доказателства, че целенасочените действия са в резултат именно на техни разпореждания, включително внушаването на страх и получаването на облаги. Такива в хода на съдебното следствие не бяха събрани, това не е сторено и по време на досъдебното производство. Дори и в неприетата за достоверна част от показанията на Я. се разкрива информация за действия единствено на двама от подсъдимите - Галев и Чакалов. При това приписаните действия на Галев се ограничават до препращането му към Чакалов, а приписаните на втория подсъдим - в предложение срещу заплащане на определена парична сума да не допуска използването на таксиметрова стоянка от други таксиметрови водачи.

Очевидно е, че не може да бъде споделен изводът на прокуратурата за наличие на група от четири лица, която чрез внушаване на страх да е извличала облаги през периода 1998 г. - 2005 г. Наистина Чакалов е подбудил група лица да причинят на Я. средна телесна повреда, но дори това обстоятелство не променя извода на съда, че в конкретния случай действията на Галев и Чакалов осъществяват от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпления по 321а, ал. 1 от НК и по чл. 321а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С оглед на всичко това съдът призна Пламен Галев и Ангел Христов за невиновни в извършване на гореописаните престъпления от общ характер по чл. 321а, ал. 1 от НК, както и подсъдимите Апостол Чакалов и Владимир Ангелов за невиновни в извършване на гореописаните престъпления от общ характер по чл. 321а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Окръжният съд отхвърли като неоснователен предявеният от А.Я. против тези четирима подсъдими граждански иск за 180 000 лв.

Свидетелят П.И. през 1999 г. започнал търговска дейност като ЕТ с предмет на дейност диспечерски услуги за таксиметров превоз на пътници с леки автомобили, както и таксиметров превоз. Повечето от таксиметровите автомобили не били собственост на фирмата, а на еднолични търговци, като водачите им използвали радиостанция и диспечерския пункт, срещу което заплащали месечна такса. По този начин функционирала и фирма на С.В., която имала 4 таксиметрови автомобила с използване диспечерските услуги срещу заплащане на такса. През 2000 г. таксата била 50 лв., а през 2009 г. - 180 лв. Таксиметровите шофьори заплащали таксата в офиса на фирмата и това бил единственият им пряк контакт с П.М. или с негови служители. При започване на работа към фирмата на шофьорите било обяснявано на кои таксиметрови стоянки да спират. През 2004 г. Свидетелят И.И. работил като таксиметров шофьор и използвал диспечерските услуги на същата фирма. През юни 2004 г. И. превозвал пътник и близо до сградата на ПУ в Дупница не спазил пътен знак и отнел предимството на "Ауди", в което се возели трима души, сред които подсъдимият Чакалов. При ПТП-то пострадала джантата на трета кола. И.И. помолил да не се викат служители на КАТ, тъй като е употребил алкохол, обяснил също, че вози пътник и след като го остави на адрес, ще се върне, за да се разберат за щетите. След като изминал половин час и И. не се появил, Чакалов и двамата му спътници решили да го потърсят. Забелязали го да излиза от автогарата и го попитали защо не се е върнал. Възникнал скандал, в хода на който подсъдимият Чакалов ударил И. с метален предмет в лицето, последният паднал на земята, а тримата започнали да го ритат. Нанасянето на удари било забелязано от таксиметровите шофьори на стоянката. Един от тях се намесил. Тримата нападатели се качили в автомобила и потеглили, а двама от таксиметровите шофьори помогнали на И. да стане и го завели при съпругата м, после и в ЦСМП. Впоследствие бил прегледан и от стоматолог, който констатирал разкъсна рана на устната, избиване на първи и втори зъб вляво и разклащане на други два зъба. И. отказал да му бъде издадено медицинско свидетелство.

Междувременно между таксиметровите шофьори в Дупница се разпространила новината, че техен колега е набит, събрали се с автомобилите си пред сградата на полицейското управление. Един от шофьорите се обадил на Пламен Галев и го уведомил за стачката. Споменал също, че побоят е нанесен от хора от неговата охрана. Подсъдимият Галев се обадил на Чакалов и го попитал дали знае нещо за инцидент с таксиметров шофьор, Чакалов потвърдил и двамата се уговорили да се срещнат в кафе "Империал". Междувременно Галев помолил свой роднина да му уреди среща с пострадалия. Разбрал за срещата, ищецът отишъл в заведението. Там били подсъдимите Галев и Христов. И. обяснил какво се е случило, а Галев заявил, че след като знае кой го е бил, трябва да подаде жалба и да си извади медицинско свидетелство. И.И. си тръгнал, като Галев го превозил до дома му.

По-късно И. научил за провеждащия се протест и отишъл при своите колеги пред полицията, като искал да запознае с обстоятелствата около нанесения му побой началника на ПУ. Последният видял, че И.И. е окървавен, познавал го като бивш полицай и го попитал какво се е случило. Пострадалият отвърнал: "Виж какво ме направиха", като допълнил, че ще се оправя сам, отхвърляйки предложенията на полицейския началник за оказване на помощ и медицинско освидетелстване.

След инцидента И.И. преустановил дейността си като таксиметров шофьор. След няколко години отново се върнал на тази работа. През този период от време сред таксиметровите шофьори от Дупница, които работели самостоятелно, се разчуло, че на таксиметровата стоянка при църквата не може да се спира, тъй като използващите я таксита заплащат такса на църковния храм.

През периода 2007-2008 г. свидетелят П.М. притежавал парцел заедно с изграден в него бетонов възел. Съседен на неговия имот бил собственост на фирма, в която съдружници били подсъдимите Галев и Христов и свидетелят Ф.Ф. - "Инфра Асет", като прехвърлянето на дружествени дялове от третия на първите двама било вписано с решение на Пернишки ОС. В този парцел тримата започнали да изграждат бетонов възел. При изграждането на възела участвал и П.М., като давал съвети при строителството. За своето участие не получавал възнаграждение. След известно време Ф. научил, че имотът на П.М. се продава заедно с изградения в него бетонов възел, обадил се на подсъдимия Галев, по-късно се срещнал с него в заведение, там бил и подсъдимият Христов, извикали и П. М. и му предложили те да закупят имота.

След време четиримата се срещнали отново в същото заведение, П.М. посочил, че цената на имота е 600 000 лв., и пожелал да бъде сключен предварителен договор за покупко-продажба. Галев отвърнал, че няма нужда да сключват такъв договор, тъй като се познават отдавна. След време П.М. представил нотариален акт само на терена, без бетоновия възел. Галев обяснил на П.М., че не могат да купят имота при това положение.

През ноември 2008 г. на подсъдимия Ангелов се обадил служител на РУ на МВР - гр. Дупница и го уведомил, че трябва да донесе в управлението всички притежавани от него огнестрелни оръжия. Подсъдимият отнесъл оръжията и получил заповед от 12.11.2008 г. на началника на РУ на МВР, с която разрешението му за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, със срок на валидност до 08.03.2011 г., било отнето. Боеприпаси за оръжията останали в дома на подсъдимия, но той не ги предал, тъй като "не виждал повод".

През януари 2009 г. по отн