Заради липсата на държавна политика към земеделието нашите ниви пустеят

Петър Борисов Петров е възпитаник на СОУ “Св. Паисий Хилендарски” в Кресна и Математическата гимназия в Благоевград. Машинен инженер е от ВМЕИ /сега Технически университет/. Председателства общинската организация на БСП в Кресна, бил е общински съветник в местния парламент. Сега е експерт по евроинтеграцията на общината. Роден е на 3 август 1968 година. Съпругата му Бойка е завършила Полувисшия институт по съобщенията и работи по специалността си в ПТТ станция - Кресна. Семейството е с две дъщери - Боряна, ученичка в Езиковата гимназия в Благоевград, и Ивета, ученичка в Кресна.

- Г-н Петров, бяхте общински съветник, кандидатствахте за общински кмет, сега сте експерт по евроинтеграция на общината и тъй като нещата са Ви ясни, според Вас накъде върви община Кресна?

- Смятам, че върви напред, макар и не така, както ми се иска. Кресна е малка община и няма големи възможности за развитие. Малка община - малък бюджет. За да се получи нещо, дето се казва, със зъби и нокти трябва да се изчепка от институциите. Смятам обаче, че при това нестабилно време сегашното й ръководство се старае, ако не да й очертае добрия път, то поне да насочва в правилната посока. Голямата цел е търсене на възможности за подобряване качеството на живота и затова преимуществото е на социалните дейности и услуги, но не се пропуска и инфраструктурата, реда, комуникациите.

- Да не би да казвате това, защото и Вие сте служител в общината?

- Не, аз там работя, но никога не ми е било в характера да правя, както се казва, “четки” на когото и да е. Просто така виждам нещата.

- Все пак казахте, че не всичко е така, както би Ви се искало. Откъде идват бедите?

- Хайде да не говорим за беди. Беди са земетресения, бури, наводнения. По-скоро да наречем нещата трудности. Да, трудности има и те произтичат повече от хората. И Кресна не е подмината от духа на промените и от стихията на световната криза, а тя не е природно явление. Ограничените финансови ресурси водят до недостатъчни перспективи за развитие и това от своя страна до намаляване на населението, и то най-вече в младата му част, тази, която може да създава, да строи, да определя бъдещето. Бягат младите, а това веднага влияе върху качеството на кадрите. И как да останат тук, като пазарът на труда е оскъден. Не е тайна, че голяма част от населението на Кресна е в пенсионна възраст. Кресненските ниви пустеят, а ядем лук от Китай, картофи и пипер от Гърция и Македония, нашите младежи вместо от нашата земя ги произвеждат в тези страни, или пък из Италия, Португалия и Испания. Има нещо ненормално и струва ми се, че то идва от липса на държавна политика към земеделието. Тук и да се опита някой да произвежда, то липсата на директен пазар и хищничеството на прекупвачите обезсмислят труда му.

- Какво директно влияние оказва кризата?

- Първият признак е, че нараства броят на тези, които остават без работа. Хората обедняват и в търговията вече се борят за оцеляване. Много наши и гръцки фирми, най-вече с шивашки профил, сложиха катинари на цеховете си, други работят в ограничено време и забавят плащанията си. Като капак на това последва и закриване на местното бюро по труда и обслужването сега се осъществява с присъствие на служител от Сандански по веднъж в седмицата. Така хората губят информация, налага им се да ходят до Сандански, а това е разход и на време, и на пари. Съкратиха две от петте бройки и от общинския отдел “Социална закрила”, а това не е в полза на качеството на социалните услуги, защото тук само по линия на ТЕЛК се водят над 300 души, а се водят и помощите за отопление, социалните надбавки за деца.

- Евроинтеграцията на общината, в чийто отдел работите, не се ли вестява като лъч надежда, който може да поразсее някои тъмноти в местната икономика?

- Ще отговоря тук с поговорката “Бог помага, ала в кошара не вкарва”. Европа помага, ама ние трябва да си направим кошарата, и то в изрядно състояние. Фактът, че към общината функционира специален отдел, мисля, че е показателен за това, че се търсят възможности да се изчепква по нещо от различните отворени програми.

- Може ли да се конкретизирате?

- Да, но само във време от миналата година, откакто работя в този отдел. През 2009 година защитихме девет проекта по Програмата за развитие на селските райони, в какъвто попада община Кресна, като четири от тях вече са утвърдени при стойност над 8 милиона лева. Те са към Министерството на земеделието. Два от проектите са за село Горна Брезница. С единия ще се извърши реконструкция на зелени площи и улична мрежа, а другият е за изграждането на нов площад на мястото на бившето помощно училище, сграда с библиотека, зала за интернет и други помещения. В село Сливница пък пак с проект по програма за селските райони ще се асфалтират улици, ще се градят тротоари, а в село Долна Градешница има проект за подмяна на водопроводната мрежа. По тези проекти нещата са в напреднала фаза и общината вече е депозирала в земеделското ведомство за превод 50 процента от утвърдените 8 милиона лева. Имаме и работещ проект за 109 хиляди лева в социалната сфера. Той е под мотото “Заедно вкъщи” и в него са включени 40 социални асистенти и домашни помощници, които се грижат за 70 потребители, главно хора с увреждания и самотници.

- Перспективите за 2010 година?

- Ами тук попада изпълнението на посочените вече проекти, а това означава и осигуряване на работни места. Кандидатстваме с нов социален проект на стойност 200 хиляди лева, който ще е продължение на вече изпълнявания и ще обхваща 90 социални потребители, за които ще се грижат 53-ма асистенти и помощници, а това също ще е принос в намаляването на безработицата. Социалните проекти са по линия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Надяваме се скоро да тръгнат и още няколко проекта за милиони левове, които засега са стопирани само по причина липса на финансова обезпеченост, а по принцип са приети.

Ново при нас е и търсенето на възможности за реализиране на проекти по линия на трансграничното сътрудничество. С град Пехчево, Македония, представляван от кмета Иванчо Станоевски, имаме съвместен проект за 500 хиляди евро. С него в община Кресна се предвижда стимулиране на природолюбителството и туризма чрез изграждане на екопътеки със съответните маркировки и съоръжения. Една екопътека се предвижда до скалния феномен Казана при устието на р. Ощавска в Кресненския пролом, друга ще е до природните забележителности Буйна и Кучкарника с многовековните им чинари край р. Брезнишка, като тук ще се подобрява пътят и други комуникации, които директно да водят до съседния на Горна Брезница град Пехчево в Македония. При природното чудо пък Ганийца пред село Сливница се проектира изграждане на развлекателна база. В това многовековно чинарово находище ще се извисят из клоните му люлеещи се въжени пътеки и мостове, наричани маймунски.

Работи се и по проект за около 2 милиона евро за изграждане на информационен център и други обекти в Кресна съвместно с община Менемени в Солун. Целта е популяризиране на местните природни забележителности, в които освен посочените вече могат да се добавят националният резерват “Тисата”, природните забележителности Моравска, Орлите, Мело, частта от НП “Пирин”, защитената местност Кресна, защитената местност Кресна-Илинденци. В защита на чудната природа на Кресна ще добавя и това, че близо 90 процента от територията на общината поради специфичните й природни богатства и други особености попада в европейската защитна мрежа “Натура 2000”.

- Дълго време сте били в търговския бизнес. Защо го напуснахте?

- Да, от 1995 до 2007 година бях съдружник във фирма “Николов и Петрови”, занимаваща се с търговия на едро. Не избягах от ниско заплащане, защото като експерт в общината получавам далеч по-малко. Знам, че парите значат много, но не са всичко. Една от причините е, че за десетина години не ми се събра и месец почивно време, работил съм и в празник, и в делник, от съмнало до мръкване. Аз съм човек на предизвикателствата, а тук се получи някакво затлачване, нямаше перспектива. Сега като експерт имам и свободно време, а и работя нещо, което ме насърчава, което ме удовлетворява, поне на мен ми се струва, че съм полезен не само за мен, а и за обществото. Пък имам повече време и за семейството си.

- От миналата година сте председател на общинската организация на БСП. Защо влязохте в политиката?

- Ами защото животът по начало е политика. Трудно е обаче човек сам да търси реализация, затова се прави и сдружаване най-малко на съидеен принцип.

- А защо БСП?

- Защото ме привлича програмата й, която има социална насоченост.

- Какво прави сега БСП в Кресна? На местните избори май поизостанахте?

- Не ближе рани. Главното сега е укрепването на структурите. Имаме 9 низови организации - 4 в Кресна и по една в селата. Една от задачите ни сега е вътрешен диалог и диалог с обществеността. Не съм слепец, че да не виждам негативи и в БСП, но вярвам във възраждащите й се сили. Пък и не пречи съюзяване с други политически сили.

- В този аспект да запитам, тъй като общината сега се управлява от най-шарения си състав, откакто съществува, кмет от НДСВ, заместници - от ДП и ГЕРБ, секретар от БСП, шарени са и чиновниците. Това не е ли нещо като притчата за орела, рака и щуката?

- Мисля, че не е така. Аз мисля, че както и за страната, така и за общината не трябва да има ляво и дясно управление, а добро.

- Бяхте кандидат за общински кмет. Как отчитате резултатите си?

- Добри, въпреки неуспеха. Моята кампания не бе финансирана. Разделихме с представителя на ГЕРБ, сегашния зам. кмет Георги Георгиев, дори роднините си, тъй като сме близка рода, та и това повлия.

- Какво е мнението Ви за купуване на гласове?

- Говори се, че и в Кресна става, но за мен лично това е недостойно и за този, който купува, и за този, който се продава.

- Ще се кандидатирате ли на идващите избори пак за кмет?

- Още не си правя такива сметки, пък и в БСП нещата се решават на събрания и конференции.

- Не се ли страхувате от нови слаби резултати?

- Не. Мисля, че БСП в Кресна се възражда, търси контакт с обществеността по всички местни проблеми.

- Какво правите извън работното си време?

- Работя. Или съм в лозето - имаме лозе 2,5 дка, или в градината. Имаме семейно домашна стока, 4 кошера пчели. Доволен съм от земеделските си похвати и мисля, че у дома ядем не ГМО, а натурално чисти продукти. Пожелавам го на всеки. Все пак, когато съм свободен, чета, играя шах, а не забравям и семейството си.

- Хоби?

- Мисля, че е работата.

- Имате ли пример, на който да подражавате?

- Да. На покойния ми баща Борис. Не знаеше умора, честен към всичко и всеотдаен. Обществените проблеми не му бяха чужди. Сега някои приятели и познати при нещо свършено или несвършено от мен ми казват: “И ти си като баща ти”. Това тайно ме ласкае и ми се ще да има как да кажа на баща ми: “Тате, благодаря ти!”