Заради липса на пари не можем да покажем на санданчани какво уникално наследство притежаваме

Директорът на Археологическия музей в гр. Сандански Владимир Петков има две висши образования, едното от които е по специалността археология в Нов български университет.

От 20 години професионалният му интерес е насочен изцяло към проучване на откритите в гр. Сандански археологически обекти, изградени през периода IV-VI век от н.е. Участвал е в разкопките и проучването на раннохристиянския комплекс, епископската базилика, която е с площ от около 2.5 декара, базиликата на епископ Йоан, част от която е експонирана в Археологическия музей на града, гробницата в с. Микрево, гробниците-мавзолей в Сандански и с. Горно Броди, както и десетки други по-малки, но интересни за археолозите обекти.

- Г-н Петков, знаят ли нещо по-конкретно жителите и гостите на Сандански за културно-историческото богатство, което лежи под днешния град и околните села?

- Едва ли. Информацията им е предимно визуална - малкото, което виждат в централната част на града или онова, което може да се прочете в интернет мрежата и от информационните табели, поставени край частично проучените археологически обекти.

Много малко хора знаят например, че през ранновизантийския период градът, който е лежал под днешния Сандански, е бил главен културен, духовен и икономически център по долината на Средна Струма и епископско седалище с 5 базилики : раннохристиянският комплекс, базиликата на епископ Йоан, баптистерията, епископската базилика и още три-четири по-малки, но също интересни археологически обекти, датирани от периода iv-vi век, т.е. времето на раннохристиянската епоха.

Само специалистите знаят, че днешният град Сандански лежи върху античния римски град Партикопол, който в древността е бил административен, религиозен и политически център, привличащ хората с богатството си от топли минерални извори. Незаслужено неизвестни остават и имената на колегите археолози, които в различно време са участвали в проучванията на културно-историческото наследство в Сандански.

- Кога започват системните археологически разкопки в града?

- През 1960 година, когато е открита базиликата на епископ Йоан, част от която сме експонирали в партерния етаж на музея.

- Според Вас, като археолог, какво място заемат тези археологически паметници в картата на европейското и световно духовно наследство?

- Отговарям ви веднага - те са уникални по своята същност, защото периодът между 5 и 6 век е времето на разрухата на западната римска империя, докато тук, на изток, империята оцелява и това става причина да започне мащабно строителство на християнски храмове. Само в гр.Сандански досега са открити 4 базилики, което показва, че ролята му като регионален център за разпространение на християнската вяра е била много голяма за онова време.

- Казахте уникални. Кои са доказателствата Ви за това?

- Много са, но аз ще спомена експонираната в нашия музей плоча от началото на втори век, която дава информация,че градът е бил голямо римско поселище.

- Има ли други археологически находки на Балканите с такава културна-историческа ценност, като тези в Сандански?

- На мен не ми е известно да има.

- Г-н Петков, кое е най-ценното в тези археологически обекти, фактът, че са от периода 4-6 век от нашата ера, т.е. времето когато християнството се установява като водеща религия на Балканите, или?

- За мен ценното е не само възрастта им, а и вътрешната им декорация. В тях могат да се видят изключително красиви и майсторски направени цветни мозайки, стенописи и много интересна вътрешна архитектура, за която например може да се добие представа и от уникалната олтарна преграда в базиликата, която представя сцени от евангелието и която, поне засега, е единствената открита такава в света.

- Много пъти сте казвали, че мозайките в откритите в гр.Сандански археологически обекти са изключително ценни.

- Досега сме разкрили около 600 кв.м мозайки. Около 400 кв. м от тях са в епископската базилика, около 100 кв.м са в раннохристиянския комплекс, приблизително толкова са в базиликата на епископ Йоан, част от които могат да се видят в археологическия музей. Останалите мозайки са в по-малки обекти. Всички, без изключение, са много ценни образци на древното приложно изкуство.

- Има ли светът достатъчно информация за това, което разказвате за читателите ни?

- Направени бяха два телевизионни документални филма. Първият беше през 1999 година и разглеждаше като цяло културно-историческото наследство на града, а вторият от 2006 година разказваше за мястото и значението на епископската базилика. Публикация за античните мозайки пусна преди години и известното географско списание "National Geographic". Това обаче е капка в морето, както се казва.

От известно време сме в преговори с австрийската академия на науките за издаването на 2 книги на български и немски език, които да представят двата най-големи археологически обекта - раннохристиянския комплекс, епископската базилика и баптистерията /пристройка към античния църковен храм за извършване на кръщавка/ , като част от културно-историческото наследство на град Сандански. Дали обаче ще бъдат успешно финализирани, това ми е трудно да кажа.

Притежаваме уникално културно-историческо наследство, но не правим почти нищо като държава да го рекламираме по света. Затова казвам, че трябва коренно да промени политиката ни спрямо него. Трябва да се започне със заделянето на много повече средства за неговото проучване, реставрация и експонация.

- Лесно е на думи, но дали бюджетът позволява това?

- Когато става дума за наследство от рода на това, за което говорим, пари трябва да се намерят. Гърция може да ни бъде пример в това отношение.

- В какво състояние е археологическото здраве на тези уникати ?

- По-голямата част разкритите недвижими и движими археологически обекти в Сандански се нуждаят от реставрация. Около 5-6 милиона лева са необходсими за реставрирането на безценните по своята археологическа стойност артефакти на възраст 1400 -1500 години. За жалост, не виждам в обозримото бъдеще музеят да разполага с толкова средства и затова по-голямата част от това богатство ще продължи да бъде напълно непознато за жителите и гостите на града. А и за света, разбира се.

- Недвижимите или движимите археологически паметници имат нужда от спешна помощ?

- Като археолог и като човек, който управлява музея в града, считам, че от спешна помощ имат преди всичко недвижимите паметници, за които ни трябват пари , за да ги експонираме на открито, т.е. да ги направим видими за хората и да покажем тяхната уникалност.

- Но ги нямате!

- И това е най-трагичното.

- Доколкото зная, разкопките в района на епископската базилика продължават повече от 20 години. Доволен ли сте от направеното до днес?

- Проектът, който беше реализиран досега, включваше частична реставрацията и консервация само на южната фасада на сградата, която е строена в периода 5-6 век, и част от нейния вътрешен двор. Оскъдните средства, с които разполагахме, не стигнаха да експонираме великолепните подови мозайки с площ от около 400 кв.м, изобразяващи птици, риби и различни геометрични фигури. Мозайките са изключително ценни археологически факти. Въпреки че са известни от 20-ина години, хората все още не могат да ги видят, защото сме ги покрили с дебел слой от пясък, за да ги предпазим от разрушаване.

- Това ли е най-добрият начин за опазването им?

- Не, но е най-евтиният. Надявам се, че някога ще се намерят средства да бъдат извадени и показани на живо, както се казва, на санданчани и гостите на града.

- Много често в разговора ни споменавахте за епископската базилика. С какво всъщност е ценна тя за археолозите?

- С много неща, но ще спомена само един факт - изключително ценния къснобронзов некропол от периода 1200 години преди Христа, който намерихме при един от сондажите на обекта и който всъщност показва откога градът ни съществува като селище.

- Какво всъщност предсталява една такава сграда?

- Едно от значението на думата базилика е древногръцка и римска обществена сграда във форма на правоъгълник, разделена надлъжно чрез колони на три или пет "кораба". Другото значение е здание, което е било седалище на висш духовник. В случая епископската базилика е мястото, където е живял човекът с най-висок пост в римската империя. През 2008 г. направихме много сполучлива въстановка на фасадата на базиликата.Имахме и идея да се направи подходящ покрив над мозайките в самата базилика, който да предпазва обекта от дъждовете, но проектът беше отхвърлен от Националния институт за културно-историческо наследство и в момента нещата изглеждат ето така.

Вижте сега и тази снимка и ми кажете честно, това ли трябва да бъде гледката, която жителите и гостите на гр. Сандански трябва ежедневно да виждат пред баптистерията, най-ранно открития археологически обект в града?

Тук възниква и другият въпрос за циганията, която търговците направиха пред баптистерията. Наистина това трябва да се премахне веднъж завинаги, за да не се излагаме, а и да докажем на света, че ценим и уважаваме това уникално наследство, което градът ни има, но ключът за решението му е в ръцете на кметската администрация.

- Кой е най-големият проблем, който продължава да стои пред Археологическия музей в момента?

- Може би фактът, че 3-те декара земя около мястото, където се намира самият Археологически музей на град Сандански, които са със статут на публична държавна собственост, са оставени без всякаква практическа възможност за управление и стопанисване на попадащите в тях уникални археологически обекти.

Ще дам пример с мозайките в раннохристиянския комплекс, който беше открит от археолозите преди повече от 40. От тогава до днес тези мозайки стоят покрити с дебел слой от пясък и никой от жителите и гостите на града не ги е виждал. За мен, като археолог, те са уникални по своята изработка, нуждаят се от спешна и сериозна реставрация и консервация, но липсата на средства явно ще ги обрича на забвение още дълги години.

- Защо общината не опита да кандидатства за средства с проекти по оперативни програми?

- Това се прави. От една година подготвяме проект за създаването на археологическия парк, за който ви споменах. Той ще обхваща трите най-големи недвижими паметника на културата: базиликата на епископ Йоан, раннохристиянският комплекс и епископската базилика от 5-6 век, които се намират в централната част на града.

Преди известно време обсъждахме с колегите от музея и още един интересен проект, свързан с публичното експониране на част от най-ценните мозайки, които се намират в тези три обекта.

- Явно проблемът не е в идеите за проекти.

- Може и това да бъде истината, защото според мен общината на този етап няма достатъчно силен щатен екип, който да се заеме с разработването на повече проекти по тази оперативна програма на ЕС и може би трябва да се ориентира към привличането на външни експерти, които да пишат проекти, свързани с опазването и промотирането на културно-историческото ни наследство.

При нас нещата са оставени в ръцете на чиновниците от Националния институт за опазване на културните ценности - една институция, чиято политика буди у мен сериозно недоумение и която аз трудно бих нарекъл държавническа.

- Конкретно какво имате предвид ?

- Визирам тромавите бюрократични процедури, които трябва да се преминат по съгласуването на всеки проект. Имал съм много срещи и разговори с колегите, но общо взето без някакъв особен резултат.

- Досега колко пари е получил Археологическият музей в Сандански от въпросния Национален институт по опазването на културните ценности?

- В сравнение с нуждите - капка в морето, както се казва. Фактът, че повече от 40 години не можем да реставрираме и консервираме мозайките в баптистерията, е достатъчен аргумент - всеки, който има друго мнение, да си спести коментара и оправданията.

- Да Ви попитам и за мястото на община Сандански в цялата тази сага с археологическите паметници в града.

- Винаги сме имали нейната морална и финансова подкрепа, но тук става дума за сериозни инвестиции, някъде от порядъка на 5-6 милиона лева - пари, които общинската хазна никога през всичките тези 30-40 години не е имала възможност да задели от бюджета си и да ги пренасочи към опазването и съхранението на това наследство.

- Сред жителите на гр.Сандански битува убеждението, че целият град лежи върху устройствена структура на възраст близо 2000 години. Има ли причини за едно такова убеждение?

- Да се подкрепя една такава теза трябва да има много безспорни доказателства.

- Имат ли ги археолозите?

- Преди около две години открихме втора гробница-мавзолей с уникална според мен архитектура. Преди 15 години беше открита и проучена първата - тази, която санданчани са виждали в началото на улица "Пирин". Втората гробница се намира в югозападната част на двора в хуманитарната гимназия в града. Мавзолеят, където са полагали телата на мъртвите, е на две нива. Двете погребални камери са с дължина 7 метра и височина 3.50 метра. За мене тази гробница-мавзолей е уникален артефакт , като част от раннохристиянската надгробна архитектура.

- Какво е най-наложителното, което трябва да се направи в следващите една-две години?

- Първата стъпка трябва да бъде пълна възстановка на епископската базилика, датирана от периода 5-6 век на н.е. и нейното обособяване като изключително интересен обект за културен туризъм. Това ще даде и възможност пространството между нея и "Интерхотел Сандански" да се формира като съвсем нов силует в тази част от градско пространство. Това ще бъде уникално не само за град Сандански, но и за България, защото имаме запазени много детайли от базиликата - тухли, керемиди, колони, мозайки, две напълно възстановени стенописни пана, както и целия вътрешен ред на базиликата.

Втората стъпка е разширението на музейната експозиция с поне 100 -120 кв.м, за да може да разположим в тази нова площ онези археологически паметници, които са открити през последните десетина години. А те са не само много, но и с изключителна културно-историческа стойност.