Заради истинската селска храна на 81 г. съм по-здрав от внуците

Борис Тюлеков е роден на 12.09.1930 г. в санданското с. Голешово. Завършил е вътрешна търговия в Икономическия университет. Работил е в Околийския комитет на ДКМС, бил е председател на професионалното сдружение на търговците в Сандански, секретар на ОК на търговския профсъюз, началник на отдел “Стопански туризъм” в ОНС, заместник главен директор на Окръжното предприятие “Булгарплод” и търговски директор на Завода за безалкохолни напитки в Благоевград.

Наскоро излезе от печат книгата му “Спомен и надежда за Голешово”, резултат от продължителни проучвания на документални издания и материали за китното някога селце, намиращо се под върховете на Славянка и Пирин.

- Г-н Тюлеков, защо решихте да пишете книга за Голешово, в което едва ли живеят и стотина души?

- Постоянно живеещите всъщност са 50, но има много хора с корени от там. А се реших, защото помня много неща от детството си, освен това никой не е правил задълбочено изследване за селото. Наближавах 80-те години и помолих двама свои племенници, Димитър Шалев и Илия Кулов, да напишат това, което си спомням. Животът ми е към края си, използвайте ме да разкажа каквото знам. Те обаче решиха, че е по-добре аз да седна и да пиша това, а те после щели да го редактират.

Беше през 2008 г., зарових се в архивите, попаднах на хубави източници и стана. На събора на 8 септември миналата година отнесох книгата в Голешово, раздадох доста, 200 продадох, защото синът ми Димитри и аз изнесохме тежестта по издаването. С парите на 11 септември си направих юбилея в Докторската градина. Даже в Чирпан тамошният кмет има екземпляр от книгата, правили Яворови дни и кметът се възторгнал, че техен съгражданин е участвал в борбите в нашия край. Останали са ми стотина книги, 20 съм скрил в едно чекмедже и съм поръчал на децата да ги отворят след смъртта ми.

- Имате ли забележки за достоверността, защото книгата не е строго историческа, има и много художествени моменти в нея?

- Няма, макар че “Спомен и надежда за Голешово” действително не е историческа. Голяма част са мои спомени, защото аз, като всеки възрастен човек,

НЕ ПОМНЯ КАКВО Е СТАНАЛО ПРЕДИ 6 ДНИ, НО С ДЕТАЙЛИ ПОМНЯ КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО ПРЕДИ 60 Г.

Тя не е историко-краеведско изследване, а има по-скоро познавателно значение. Няколко приятели от други села ми казваха: “Не бива в нашето село да си живял, така точно си описал какво беше и при нас”. От книга като тази човек може да разбере какъв е бил животът, на какво са се смели хората, кое ги е радвало и кое натъжавало.

- Сред забавните глави е тази за селските лакърдии. И те ли са спомени?

- Да. Къщата ни беше на 20 метра от общината, между двете сгради беше селското хорище и всяка вечер мъжете се събираха там и си говореха. А аз бях любопитно дете и ги слушах. Преподавателите ми по-късно отчетоха, че имам феноменална памет, не помня образи, но с имена, дати, години нямам проблеми.

- Къде виждате надеждата за село Голешово, повечето от къщите на което са празни?

- Надежда винаги има, макар и да не е голяма. Тя започна да умира още през 1957-1958 г. с кооперирането на селското стопанство, което беше голяма държавна и партийна недалновидност. Особено

В БАЛКАНСКИТЕ ТЕРЕНИ БЕШЕ ПЪЛНА ГЛУПОСТ, ЗАЩОТО НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНИ В НАЧИНА НА РАБОТА.

На разпокъсаните и трудни терени хората продължиха да орат и сеят с волове и мотики. Нямаше възможност за техника и работата остана същата. Ако беше се запазило частното стопанство, можеше едно от 3-те деца в нашето семейство да остане и да работи на село. Така днес 100-150 семейства щяха да се занимават активно със земеделие. Сега държавата трябва да се намеси за използването на тези необработваеми и пустеещи земи. Не е нормално да се иска от селскостопанския производител приход за бюджета. Трябват стимули. В Швейцария

ШВЕЙЦАРСКИЯТ ЧАСОВНИК ИЗХРАНВА ШВЕЙЦАРСКАТА КРАВА,

във Франция легендарното им вино бордо се дължи на френското рено. Значи първо икономиката трябва да тръгне, за да се получи глътка въздух за селското стопанство. Богата е онази държава, която произвежда селскостопанска продукция, а не балончета и прашки. Преди демокрацията ние бяхме на едно от челните места в света по електроника, химическа промишленост... През 1954 г. аз организирах от гара Дамяница износ на ягоди, праскови, малини, вишни, череши в огромни количества. Като заместник-директор на “Булгарплод” съм

ИЗНАСЯЛ ПО 30 000 ТОНА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ ОТ САНДАНСКИ.

Само в моето село се произвеждаха 160 тона тютюн, колкото са сега в цялата област. Изнасяхме цигари и сирене за арабските страни, агнешко за Италия... Сега ядем праз от Турция, чесън от Китай, краставици от Гърция, домати от Йордания и картофи от Бразилия. Голямата грешка беше, че през 1991-1992 г. някакъв си Филип Димитров прие постановление за изграждане на ликвидационни съвети и перфектно успя да ликвидира селското стопанство. В Полша, Унгария и Гърция си нямаха Филип Димитров и още им личи - като минеш на юг от Кулата, всичко се обработва, до последната педя, а отсам е пустош.

- Не си ли противоречите, в крайна сметка земите ги върнаха на собствениците им?

ЗЕМИТЕ ГИ ВЪРНАХА, АМА НЕ ВЪРНАХА ТАТКО МИ.

- А Вие защо не се върнахте на село да работите?

- Не мога вече, на 81 съм, а за децата и внуците е абсурд. Докато съпругата беше жива, гледах 10 дка лозя във Виногради, 60 овошки имах. Произведох една година 10 тона грозде, дойде Шимбов да ми го търси по 40 стотинки. Това цена ли е за толкова труд? Същото е и с тютюна, дето го изкупуват за по 2-3 лева. През 1937-1938 г. татко го продаваше за 40 лв. килото и с тия пари 6 деца успя да изгледа.

- Добре ли живеете, г-н Тюлеков?

- Не знам някой да живее добре в днешно време. В селото ни навремето всичко се отглеждаше и беше натурално - яйца, мляко, сирене, пастърма, всичко си произвеждахме. И ми личи, че съм ял такива неща, не мислите ли? А моите деца и внуци...

НА 28 ГОДИНИ ЕДИНИЯТ СЛОЖИ ОЧИЛА, НА ДРУГИЯ ПОЛОВИНАТА ЗЪБИ МУ ИЗКАПАЛИ, ТРЕТИЯТ - ПОЯС НА КРЪСТА НОСИ...

Всичко е от храната.

- Какво ни липсва на нас, българите, че все сме зле?

- Липсват ни държавници, които да виждат не един мандат напред, а 15-20 години. А нашите не знаят до вечерта дали няма да си сменят мнението, камо ли след 20 години! Сутринта излезе и каже едно, на обяд вече друго мисли. Аз като бях ръководител, исках от сътрудниците си суровия материал, затварях се час преди събранието и мислех какво да кажа, за да им прозвучи интересно на хората. Сега излиза да говори и става за смях.

- Живял сте в 3 режима - царски, комунистически и демократичен. Бихте ли направили съпоставка между тях?

- 15 години живях наистина в Царство България. Този строй като държавност беше най-добър. Кмета на Голешово Стою Николов да вземем за пример. През 1937 г. като видях какви документи и заповеди е издавал, ами то косата да му настръхне на човек. И каква отчетност е имало! Решава да тръгне някъде в командировка, предишния ден със заповед упълномощава кой ще го замества. Ходи в командировка, връща се и веднага прави доклад. Чак след доклада съветниците му определят колко пътни и дневни ще му дадат, и ако се е наложило да черпи някого - и представителни.

А сега някой да знае къде ходи кметът Паскалев? Някой да знае как може кметът на Бистрица да живее в Благоевград, а да знае проблемите на бистричани?

Същият този кмет Николов е бил достатъчно културен човек, за да издаде 2 доста странни заповеди. С първата е разпореждал на селяните да погребват близките си в ковчези, защото дотогава са имали в църквата една тарга, където са опявали мъртвеца, от нея са изсипвали тялото в гроба и са я прибирали за следващия клиент. Внесъл е човекът бит в траурния ритуал. Втората заповед, която ме впечатли, е била с указание до селяните как да се държат, като идват в кметството. Да нямат кал по обувките, да са в приличен вид, да поздравяват учтиво... А то сега - влиза с ръце в джобовете някой в кметския кабинет и вика: “Абе, кмете, кво става?”.

Дразни ме и надменното държание на управляващите към опозицията. Наричат я беззъба опозиция, което е липса на всякаква култура. Опозицията пък вика на управляващите “некадърници”, което е същото.

Нямат елементарна езикова култура депутатите и министрите, ние чакаме нещо работа да свършат. Гледам - влиза Бойко Борисов в парламента и нарича депутатите безделници. Това поведение ли е?

Вторият период, за който ме питахте, беше в народната република, когато имаше ред. Управляваха ни 10-15 души, така нареченото Политбюро, и в частност Тодор Живков, и каквото решеше Политбюро и Живков, всичко се изпълняваше безапелационно. Сега Политбюро няма, има един Бойко Борисов, който дори няма екип и всичко решава сам. Той ми бил давал пенсията, представете си!

КАК ТИ МИ Я ДАВАШ ПЕНСИЯТА, КАТО АЗ 41 ГОДИНИ СЪМ РАБОТИЛ ЗА НЕЯ?

Борисов ме излъга, че ще ми дава 40% от пенсията на жена ми и вместо да ми се извини за това, започна да ме уверява, че всъщност трябвало да съм доволен, че не ми я бил намалил! Няма екип той и затова сега този строй, парламентарната република от 1989 г. насам, е най-трагичният в цялата ни история. Освен това Борисов няма и мерак. А аз знам една глупава приказка: “И в копането, и в орането, и в любовта трябва мерак да го свършиш”.

- Коя е глобалната грешка на България през последните 70 години?

- Разделението. Ние, комунистите, като дойдохме през 1944 г., аз тогава всъщност бях комсомолец, издигнахме лозунг “Смърт на фашизма, свобода на народа!”. 45 години по-късно нито фашизмът беше умрял, нито народът бе свободен. На 10 ноември извадихме друг лозунг: “Смърт на комунизма, да живее демокрацията!”

22 Г. СЛЕД ТОВА НИТО КОМУНИЗМЪТ Е МЪРТЪВ, НИТО ДЕМОКРАЦИЯТА ОЖИВЯ.

Трябваха ни лозунги за обединение на нацията, не за разделението й. В крайна сметка, ако имаме здрава икономика и работещо селско стопанство, колко българи ще се интересуват кой ги управлява? Управляващият само волана трябва да върти, на пътника в кораба като му е удобно, за какво му е да знае кой е на руля?

- Какво спечелихте Вие от социализма, след като сте бил на толкова отговорни партийни и държавни постове?

- 25 000 лв. от приватизационни бонове, които бяха нищо пари и ги дадох на децата.

ГОЛЕШОВСКИ ЛАФОВЕ:

* Най-хубавият чай е алиботушкият /голешовският/. Лекува всички болести. Не може да лекува само една - тази, която те е хванала.

* В Голешово няма цигани. Версиите са две. Едната е, че голешовалиите лъжат повече от циганите и те не могат да виреят, втората - че голешовалиите не лъжат никога и не могат да търпят циганите, защото лъжат.

СЕЛСКИ ЛАКЪРДИИ, МАЛИМАТИ И ЗАЛАЧКИ:

Иван Торнев не си плащал данъците и другите задължения към общината. Винаги казвал, че няма пари. Наложило се околийският управител в Свети Врач да изпрати в селото съдия-изпълнител и полицай. Извикали двамата Иван в кабинета на кмета, той си знае своето: “Немам пари, господин съдия, затова не си плащам данъците”. Накрая съдията разпоредил на полицая да го “посъветва” да си плати, онзи извадил палката и започнал с нея да го налага по гърба. След продължителния бой Иван извикал:

- Спрете, оставете ме!

После бръкнал в потурите, извадил портмонето и платил всичките си данъци и такси. Изумен, съдията го попитал:

- Защо беше необходимо да те бием, след като си имал пари?

- На мен татко ми е казал: “Доброволно пари не давай, пари ке даваш само когато видиш голем зор” - бил отговорът.

***

Открили в селото здравна служба. Назначили фелдшер и медицинска сестра. Фелдшерът обходил селото, видял каква е хигиената, какви пропуски има, за всичко докладвал на кмета и завършил така:

- Трябва да се разпоредите да се постави врата на общинската тоалетна.

Кметът го изслушал и отвърнал:

- Докторе, нашата селска тоалетна открай време е без врата и досега никой нищо не е откраднал от там.