Заплатата ми като представител на фармацевтична фирма бе три пъти по-висока

Д-р Александър Касапинов е роден през 1969 година в Благоевград. Учи в гимназия “Св.Св. Кирил и Методий”, бивша Солунска. През 1996 година завърша Медицинска академия - София и започва работа в Спешна помощ в родния си град. След старта на здравната реформа д-р Касапинов работи като медицински представител в няколко големи фармацевтични фирми - “Актавис”, “Софарма”, “Абад”. Преди 4 години, през март 2008 година, д-р Касапинов се завърна отново като лекар-ординатор в урологично отделение на благоевградската болница, а от тази години работи на половин щат и в спешно приемно отделение.

- Д-р Касапинов, през изминалите години сте работили в различни сфери на здравеопазването като редови лекар и медицински представител, какви са Вашите впечатления и кое Ви подтикна да се върнете отново на работа в болницата?

- Разбира се, че водещо е работата, харесвам и обичам професията си, въпреки че парите при медицинските представители са повече. Дори бих казал, че за един млад, новозавършил лекар условията на работа като представител към фармацевтична фирма, независимо дали е българска или чуждестранна, са невероятно добри. Работният процес е коренно различен, няма отговорности, не работиш под стрес. Да, има страшно много работа, работният ден е ненормиран, налага се понякога да се работи и в събота и неделя.

Едно от изискванията, за да се упражнява тази професия, е комуникативност на представителя, тъй като средно на ден имаш от 10 до 12 визитки при различни лекари /общопрактикуващи - джипита, и специалисти/. А всеки човек е с различна психика и манталитет и ти си длъжен да намериш точния подход. Аз специално отговарях за Югозападна България. Заплатата е фиксирана, но при добри финансови резултати на фирмата, продажби и изпълняване на плана се получават бонуси и така всеки е заинтересован да изпълни плана.

- Има ли разлика между заплатата на лекар в болницата и медицински представител?

- Да, разбира се. Заплатата ми като медицински представител бе 3 пъти по-висока от тази, която получавам сега. Стартовата заплата на лекар в болницата е 500 лв., за лекар с придобита специалност - 560 лв. Разбира се, има големи столични болници, в които лекарските и сестринските заплати са много по-високи. Но в края на краищата всеки сам избира какво да работи, все пак работата като медицински представител е за млади лекари. Годинките се трупат и лекарят трябва да се реализира и професионално в тази сфера на медицината, за която се е обучавал с години.

Докато работим като представители, ние си запазваме лекарските права, защото продължаваме да се обучаваме. И веднага ще посоча - за да представиш нов медикамент на пазара, трябва да знаеш всички за него.

Всички негови предимства и недостатъци. Именно затова голяма част от фирмите работят с хора, които имат медицинско образование - фармацевти, стоматолози и лекари. През последните години започнаха да взимат на работа и икономисти и тъй като тези специалисти са без медицинско образование, правят икономии от заплати.

- Д-р Касапинов, какви са първите Ви впечатления, след като започнахте да работите на “предния фронт” в приемното отделение на областната болница?

- Силно ме впечатли безотговорността на пациента, близо 90% от хората, които постъпват в отделението, дълго време са неглижирали определен здравословен проблем, който се е задълбочил. По-голяма част от тях смятат, че при постъпване в болницата лекарите са длъжни веднага да разрешат здравословния им проблем. Да мислят за тяхното здраве, за което те не са се погрижили и не са вземали необходимите мерки дълги години. Очакват от дежурния лекар “с магическа пръчка” да им оправи здравето.

В последно време зачестяват много мозъчни инсулти. Средно по 3 инсулта постъпват на дежурство. Повечето са хеморагични инсулти /с кръвоизлив в мозъка/, те са получени на базата на неконтролируемо повишено кръвно налагане. Най-често болните получават хипертонична криза и тъй като имат увредени кръвоносни съдове с напредване на възрастта, мозъчните съдове на издържат и се получава кръвоизлив. За жалост голяма част от пациентите казват: Ами да, взимам там някакви лекарства, но не редовно! Всеки пациент трябва да има отговорно отношение към лечението, той самият, когато установи, че дадено лекарство не му влияе добре, да потърси отново лекарска помощ, за да бъде подменено.

Прави ми впечатление, че в сравнение с преди 10 години много е зачестил травматизмът - транспортен и битов. Всяка седмица в спешно отделение постъпват по 1-2 случая с блъснати пешеходци...

- Според Вас има ли разлика в работния процес в сравнение с годините преди здравната реформа?

- Някои организационни неща са се променили, едно от тях е разделението между спешно приемно отделение и Центъра за спешна медицинска помощ, което лично според мен е неудачно. И веднага ще посоча. През 1997 година, когато се структурира Центърът за спешна медицинска помощ и пое функциите на тогавашната Бърза помощ, ние работехме заедно. Тогава болният от вземането на адрес до настаняването му в спешно отделение и до поставянето на диагноза се обслужваше от един лекар. Дежурният спешен медик е видял в какво състояние е бил на адреса, преценил е състоянието му и необходимостта от последващи консултации със специалисти, изследвания в клинична лаборатория и образна диагностика.

С една дума, лекарят е запознат и следи състоянието на пациента си. А сега на практика се получава едно прекъсване на обслужването на болния. Знаете, че нашият град е малък, с включени светлини и звук се стига от адрес до спешно отделение за 3-4 минути. За това кратко време лекарят не може да прецени състоянието му, предава болния на колегата си от спешно отделение с работна диагноза. И оттук нататък ти губиш връзката с този пациент. Дежурният лекар в спешно отделение започва отначало със снемането на анамнеза. Ако пък пациентът е неадекватен, трябва да се води разговор с някой от придружаващите го. От лекаря се изисква да разбере всички подробности относно симптомите на заболяването или злополуката.

А ако е същият лекар, който го е обслужил на място, това време за обслужване ще бъде съкратено, защото кръвното налягане вече му е било измерено и знаеш в какво състояние е бил на адрес. Да не говорим за пътни произшествия, тогава лекарят знае как го е намерил, в какво положение е бил пострадалият, какви са предполагаемите травми и вътрешни наранявания. Ако раненият е неадекватен, се започват спешни действия.

Сега с изваждането на спешно отделение от ЦСМП - Благоевград обслужването на пациентите се удължава с близо половин час.

Но тук е редно да уточня, че разделянето на спешно отделение и Спешен център е оправдано по финансови причини. До 2007 година в спешно отделение се извършваха изследвания и се провеждаха консултации със специалисти, които тежаха на бюджета на болницата. А сега болницата получава пари на преминал пациент през спешно отделение. Спешен център е подчинен на Министерство на здравеопазването и се финансира от там, а болница е акционерно дружество и е регистрирана по Търговския закон.

- А редно ли е Спешен център да премине към болницата?

- Според мен не е удачно, защото Спешна помощ обслужва населението от определен район и пациентите се настаняват в най-близкото лечебно заведение. Няма как Спешен център да бъде към дадена болница. Не може всяка една многопрофилна болница за активно лечение да има такова звено с линейки. Това са две различни структури - Центърът за спешна медицинска помощ има своите функции, а в болницата се провежда диагностика и лечение.

- Д-р Касапинов, Вие работите и в урологично отделение, там какви са резултатите?

- Като показатели по преминали пациенти и извършени операции нашето отделение е с най-добри резултати в областната болница, но финансово по клинични пътеки сме на загуба. И знаете ли защо? Защото стойността на клиничните пътеки не е реално оценена, визирам миналата 2011 година. От тази има актуализиране и повишаване на стойността. През април ще бъде готов финансовият отчет за първото тримесечие и тогава ще знаем дали е реално оценяването. Досега от Здравната каса ни плащаха 116 лв. за лечение на болен с бъбречна криза, а разходите на пациент в урологично отделение за един ден са 144 лв. /за леглоден/. С приема на пациента ние сме на загуба, минималният престой е един ден, но може да продължи и 3 дни. Сами разбирате, че това поставяне на лечението на пациент в схема е неудачно. Цената трябва да се актуализира, защото разходите за медикаменти, гориво за отопление, елзахранване се повишават.

Започнатата реформа в здравеопазването преди 20 години трябва да се преосмисли, за да бъде в услуга както на пациентите, така и лекарите...