Запазената марка на прехода: бинго зали в кината, бакалии в книжарниците и пустеещи печатници

Каква е съдбата на приватизираните чрез РМД-та и приватизационни фондове бивши предприятия в Благоевград, които по времето на социализма носеха сла-вата на града като промишлен център на Югозапада, кои са собствениците им, колко от тях запазиха предмета си на дейност и колко бяха умишлено фалирани - тези въпроси, задавани от различни наши читатели, провокираха настоящата ни рубрика “20 години по-късно”.

За 2 десетилетия бяха забравени почти всички подробности около най-масовото разграбване на безценната държавна собственост, което стартира по време на управлението на СДС през 1997-1999. По същото време БСП, което държеше местната власт, уреди своите хора с не по-малко безценна общинска собственост. На много места сини и червени обединиха икономическите си интереси. В предприятията, където двата метода за замогване на “наши” не проработиха, държавата обяви ликвидация и за по шепа левчета група избрани станаха крупни притежатели на огромни парцели и сгради.

В този брой ще ви припомним за приватизациите на бившите кина, книжарници, печатницата в Благоевград и фирмата, рисувала години наред портретите на Тодор Живков.

Държавната фирма

“Печатно слово”

е една от най-оборотните по време на социализма. В Благоевградска област тя има десетки книжарници, в които се продават както книги и учебници, така и канцеларски материали. В зората на демокрацията се пръкват обаче изведнъж много частни издателства, които започват да бълват забранените до този момент или инцидентно пускани западни писатели, и “Печатно слово” реално спира да съществува още в началото на 90-те години на миналия век. До 2000 г. в Пиринско тя се издържа главно от наеми. Разполага със сграден фонд в Благоевград, Гоце Делчев, Разлог, Петрич и Сандански, където в бившите книжарници започват да се нанасят кафенета, бинго зали и бакалии.

През октомври 1998 г. СДС, което е на власт, слага начело на “Печатно слово” ЕООД някогашната върла комунистка Даниела Бояджиева. Бившият директор В. Тичев е уволнен заради разпродаваната база на предприятието - само през 1997 г. той продава на наематели 1 книжарница в Петрич и 5 в Благоевград за общо 7 млн. лв.

Година по-късно фирмата е обявена за раздържавяване и през януари 2000 г. собствениците на първото частно кино в Благоевград “Синемакс”, бившият миньор Валери Гюров и 2 РМД-та, се спускат в приватизационната битка за собственост върху 70% от “Печатно слово”. Кой кой е от 4-мата играчи?

Начело на РМД “Печатно слово 99” е Даниела Бояджиева, която притежава 50 акции, а с нея в Съвета на директорите са още Венцислав Петков и Борислав Томанов от Благоевград с по 66 акции. Четвъртият и последен акционер е бившият главен редактор на в. “Пиринско дело” Борис Чонгов, водещ се помпозно мениджър на “Печатно слово”.

Другото РМД е “Принт експрес” начело с Иван Балабански. Той и санданчанката Лилия Стоянова имат по 66 акции и контролират дружеството, в което също има само още 2-ма акционери с по 34 акции. Говори се, че зад РМД “Принт експрес” стои благоевградският бизнесмен Венчо Мутафчийски-Пашата, който току-що е загубил надпреварата за “Търговия на едро”.

“Синемакс” е собственост на братя Владимир и Ангел Ризови, които играят в търга с фирмата си “Брат ВР”. Както РМД-тата, така и те имат отношение към “Печатно слово”, защото са наематели още от 1993 г. на бившата книжарница “Максим Горки”, превърната от тях в компютърна зала.

Победител в битката обаче изненадващо стана Валери Гюров, който единствен няма нищо общо с книгите. Възпитаник на Висшия минногеоложки институт, бивш миньор и гл. инженер на рудник “Пирин” и основател през 1994 г. на фирма “Минстрой инженеринг”, занимаваща се с търговия с минно оборудване, той купува “Печатно слово” с ясната идея да използва бившите книжарници в Разлог, Гоце Делчев и Петрич, за да базира в тях съпътстващо минно производство. Не е ясно откъде, но Гюров вади 123 000 лв. кеш от предложената от него цена 411 000 лв. и обещава другите пари да ги издължи в държавни ценни книжа.

Първата работа на приватизатора е да изгони Бояджиева и мениджъра Чонгов. Втората - да започне разпродажба на книжарниците.

Сега на негово име в региона няма нито един недвижим имот. Гюров проигра в бинго залите дори къщата си в Симитли и остави майка си на улицата. Заради натрупаните дългове към частни лица и банки отдавна изчезна някъде в чужбина и сега едва ли и самият той си спомня, че някога е притежавал безценни бази в целия регион.

Пълен провал е и приватизацията на най-голямата печатница в Югозапада

“Пирин принт”

В съзнанието на по-старите благоевградчани тя завинаги ще остане свързана с печатането на някогашния официоз “Пиринско дело”. Западането й започва още през 1996 г. с една ролна машина, която повлича печатницата към дъното. Заради нея “Пирин принт” натрупва дълг от 4 млн. лв. към скандалната финансова къща “Пирин”, чиято собственичка Стефка Мавродиева дълги години бе подсъдима. Според договора, сключен между директора на печатницата Надя Механджийска и Мавродиева, “Пирин принт” се задължава да плаща на къщата за ползването на машината месечно по 255 000 лв., при приходи от нея 150 000 лв. 25-имата работници плашат със стачка заради губещата машина и през 1998 г. Механджийска е уволнена, а тогавашният министърът на промишлеността Александър Божков праща в “Пирин принт” ликвидатор. Причината печатницата да бъде обявена в ликвидация е дълг от 30 млн. лв. към бюджета за ДДС и ДОО само за 1997 г. Капиталът на печатницата е изчислен на 240 млн. лв.

Ликвидаторът Павел Христов успява да разпродаде почти цялата техника и през 2000 г. сградата е обявена за продажба на търг чрез преговори с потенциален купувач. Държавата й иска скандално ниската сума от 250 000 германски марки, колкото по онова време струват 4 апартамента в Благоевград. Ликвидаторът Христов месеци наред предлага буквално на всеки срещнат по-заможен свой познат да участва в предстоящия търг, но без особен успех. Към наддаването проявява интерес борческа групировка от Дупница, явно обаче момците не са били много настоятелни, защото то е спечелено от благоевградчанина Спас Стамболиев срещу 100 000 лв. Стамболиев работи в екип със Спаска Лунджова - сестра на един от лидерите на СДС Альоша Сиджимов. Дуото вече е добило популярност в Благоевград, защото месеци преди това двамата са купили 80% от най-голямата общинска фирма “Бодрост” и са финансирали РМД-то, което взе Завода за печатни платки. Третият в тяхната фирма “Вамос” е говорителят на Здравната каса, в момента директор от НДСВ на Регионалния център по здравеопазване д-р Анатоли Тачов. С “Вамос” е свързано и името на бившия червен секретар на община Благоевград Владимир Спасов.

Така “Вамос” печели на безценица златен имот, намиращ се на 5 минути от центъра на Благоевград, със застроена площ 2600 кв.м и 4 дка двор около нея. Новите собственици веднага огласяват, че ще правят там модерен хотелски комплекс с басейн.

10 години по-късно в бившата печатница нищо не е пипнато, сградата се руши празна, а на портала стои жива охрана, пазеща вероятно да не рухне стена върху някой любопитко.

Преди 3 години Стамболиев обяви бившата печатница за продажба и й поиска 2,5 милиона евро. Досега не се е намерил мераклия да я купи, а и при тази сума едва ли ще се намери, защото сградата не става за нищо, тоест сделката е само за земята.

Общинската фирма

“Отдих и украса” ЕООД

е поредният мил спомен за тези благоевградчани, които въобще я помнят. През социализма дейността на фирма КОХУ /”Културен отдих и художествена украса”/ е свързана с атракциони, участие в градски тържества, рисуване на портрети на членовете на ЦК на БКП за манифестации и кабинетни украси и т.н. През 1992 г. манифестации вече няма, управляващите са брадати демократи без открит афинитет към собствените си портрети и ликвидирането на фирмата започва с уволнението на директора Йордан Симонски. На негово място пристига Йорданка Георгиева със смелото изявление, че синята кметица на Благоевград Ели Масева я пратила в КОХУ “да стегне общинската икономика”. Георгиева така я стяга, че през декември 1994 г. фирмата влиза в процедура на приватизация. Общинските съветници измислят сложно двуетапно раздържавяване - първоначално колективът да приватизира машините на КОХУ и съоръженията, а след доизясняване собствеността на сградите - и тях.

И понеже машините и помещенията на КОХУ са много, атрактивни са и е редно да се купят по-евтино, ако може, през 1996 г. фирмата е обявена в ликвидация заедно с цялата база. А тя включва над 30 помещения - на ул. “Славянска” и ул. “Петър Зографски” в Благоевград, зала за електронни игри в Профсъюзите и какво ли още не във всички общински центрове, езерото в парк Бачиново и дори атракционното влакче, което в неделя возеше благоевградчани по алеята към езерото.

Всичко е разпродадено на парче и на безценица. Вече едва ли някой може да каже къде, какво и за колко е купено.

“Пирин филм” ООД

е бившият собственик на кината в Благоевградска област.

През 1998 раздържавяването в цялата страна е задача №1 на синьото правителство и в синхрон с общия тон киносалоните в Сандански, Благоевград, Петрич и лятното кино в Гоце Делчев са обявени за приватизация в пакет, с първоначални цени съответно 285 000 долара, 135 000 долара /в Благоевград и Петрич/. На обявения за 9 октомври търг обаче не се появява кандидат и правителството пуска нова процедура, според която в пакета остават Благоевград, Петрич и Г. Делчев с обща цена 395 000 долара.

През ноември 1998 г. РМД “Пирин филм 98” купува киното в Сандански за 310 000 долара. Негов шеф е благоевградчанинът Димитър Баничански, който държи 260 дяла /повече от половината от капитала на дружеството/, а акционери в РМД-то са общо 12 служители в “Пирин филм”. Според договора “Пирин филм 98” плаща веднага 20% от стойността, а останалите пари - на равни вноски през следващите 8 г. Наддаването за бившето санданско кино “Антон Попов”, популярно напоследък като “Мерилин”, тръгва от 141 000 долара, в него участва и собственикът на местното бинго Костадин Костадинов-Пухи, но той се отказва на ниво 300 000 долара.

Според слуховете РМД-то на Баничански е получило финансов гръб от мощна санданска групировка, държаща хотел “Спартак” и резиденция “Св. Врач”, със собственици оръжейният бос Лъчезар Динчев, ексшефът на ЦСБОП Димитър Вангелов и бизнесменът-хотелиер Илия Пасков.

Веднага след приватизацията на киното в Сандански в РМД-то като нов съдружник влиза същият неуспешен участник в търга Пухи, който е дясна ръка на взривения бос на ВИС-2 Димитър Димитров-Маймуняка и по-късно също бе застрелян пред “Макдоналдс” до НДК в София. Другите нови съдружници са “Спартак турс 97”, бизнесмените Георги Димитров и Сашо Милчев и изпълнителният директор на “Спартак турс” АД Христо Петков, както и Клавдия Петрова, съпруга на един от шефовете на НСБОП Борис Петров.

Малко по-късно същото РМД купува и 78% от кината в Благоевград, Петрич и лятното кино в Гоце Делчев за 470 000 долара, при първоначално обявена цена 395 000 долара. Отвят е вторият участник в конкурса - собствениците на кино “Синемакс” братя Ризови.

“Пирин филм 98” се ангажира да инвестира 300 000 марки в благоевградското кино “Никола Калъпчиев”, обещава грандиозен ремонт и да прави жестока конкуренция на “Синемакс”.

Благоевградчани доволно потриват ръце - в конкуренцията се раждат ниските цени и качествените филми, и започват да мечтаят как с раздържавяването на “Пирин филм” е сложен край на монополното поведение на “Александра видео” в Пиринско. До този момент монополистът дава новите си филми на “Синемакс” и едва седмица по-късно ги пуска в държавните кина, което доста изнервя киноманите.

Надеждите на благоевградчани да гледат качествени филми на ниски цени обаче траят точно 3 месеца. През 1999 г. единственото кино в Благоевград със сграда, строена за целта, става бинго зала. Големият й салон е даден от К. Костадинов-Пухи под наем на софийската “Бинго елит” ООД. Промишленото министерство изобщо не реагира на грубо нарушената клауза в договора, че до 5 г. победителят в търга няма право да променя предмета на дейност на киносалона. Вместо да поиска обезщетение от Пухи в размер на получената цена от 470 000 долара и още 20%, министерството си затваря очите. Така с разлика от 3-4 месеца в “Н. Калъпчиев” е открито и бинго “Елит”, и кино “Елит”. И двете обаче просъществуват кратко, а в помещенията започват да се сменят един след друг наематели.

През 2000 г. на светло излиза и вторият след Пухи крупен играч в приватизацията на кината - бившият районен съдия в Сандански Илия Янев, който е единственият магистрат, уволнен за корупция. Той праща като акционер в “Пирин филм 98” съпругата си и така нещата си идват по местата.

В момента в сградата на някогашното кино в Благоевград се помещава магазин “Билла”, а върху свободния парцел до нея Ил. Янев построи суперлуксозна и скъпа кооперация, където продажбите са 1300 евро на кв.м. По груби сметки само с цената на 2-3 апартамента в нея приватизаторите са избили цялата си инвестиция в някогашния монополист “Пирин филм”.