Западните филми ме запалиха по професията полицай

Любомир Стефанов Тулев е роден през 1987 г. в Благоевград. Завършва Природо-математическата гимназия "Сергей Корольов" и веднага е приет в Академията на МВР. Тази година Любомир се дипломира като първенец на випуска и веднага бе назначен на работа в ГДБОП.

Бащата на младежа Стефан Тулев е оперативен работник в Областна дирекция на полицията в Благоевград, майка му Ганка Тулева - инспектор в Пробационната служба, а по-малката дъщеря в семейството Мариела е второкурсничка в Софийски университет.

- Любо, защо преди 4 години избра Академията на МВР?

- Честно казано, отдавна си мечтаех да вляза като курсант в Академията на МВР. Горе-долу тази моя мечта се зароди в шести клас. Нормално е на тази възраст да не съм знаел все още, че и в България съществува такова училище като по филмите, но имах някаква най-обща представа, че ми се учи такова нещо. Тогава, когато бях едва на 13 години, всеки път, когато отивах на гости при дядо ми, той ми говореше за това училище, тогава известно просто като Симеоново. Започнах да се интересувам от академията все повече и повече, ровех се из интернет сайта й денонощно, а когато пораснах и вече бях приет да уча в най-елитното училище в Благоевград - Природо-математическата гимназия “Акад. С.П.Корольов”, започнах да търся контакти с курсанти от академията и да ги разпитвам за всичко, което ме интересуваше около това висше учебно заведение... И така една детска мечта, подплатена от препоръка на близки, се превърна в реалност за мен.

- Покриха ли се очакванията ти с реалността, кое те изненада приятно и кое те разочарова?

- Като цяло да, припокриха се очакванията ми за академията. Все пак аз доста неща бях чувал, преди да вляза, и горе-долу си бях изградил някаква представа. Естествено, имаше и доста неща, които са ме разочаровали. Така например си мислех, че започвайки да уча в академията, едва ли не още от първия ден ще започна да изучавам типично полицейските дисциплини... Е, трябваше да дочакам едва края на втори курс, за да се случи това, но важното е, че все пак се случи. Разочаровало ме е през годините и отношението на някои колеги. Не са били малко чисто дребнавите клюкарски изказвания по мой адрес, дори много често съм си чувал думите, преминали през “глухия телефон”, толкова изопачени, че се разминават тотално с първоначалния им смисъл. Дразнещи бяха и постоянните промени във всичко. Последната такава беше промяна на конспекта за държавния изпит по специалните дисциплини от 83 въпроса на 115 само месец преди самия изпит. На другата плоскост стоят онези изненади, които са ме карали да се чувствам приятно, като например последната, че съм станал първенец на випуска.

- Смяташ ли се добре подготвен за работата в системата на МВР?

- Академията дава само една първоначална подготовка, определени знания и умения, които ти помагат само да се ориентираш в бъдещата работа като служител на МВР. Оттам нататък обаче започва истинското обучение. Така че академията дава само основата, а от теб се очаква да изградиш останалото.

- Кой е най-ценният ти спомен от училището?

- Не мога да кажа, че имам само един ценен спомен от академията, все пак прекарах 4 години в този ВУЗ и определено ценните спомени са доста. А първото нещо, за което се сещам, когато чуя за академията, е приятелката ми. Именно тя е първата ми асоциация.

- Доволен ли си от разпределението си в ГДБОП?

- Няма как да не съм доволен. Все пак имах възможността първи аз да избирам измежду всички колеги къде да работя. Ако трябва да бъда честен, с приемането ми в академията изпълних една моя мечта, но не бях се замислил къде ще продължа своята кариера. Затова искам да благодаря на д-р Людмил Георгиев, преподавател по криминалистика от Академията на МВР, който именно ме насочи да търся бъдещето си в ГДБОП.

- Какво ти даде академията и работата в електронния ви вестник “Следа”?

- Даде ми възможност да се науча на постоянство, а вестник “Следа”... той ме научи да съчетавам журналистическата упоритост при търсенето на информация с полицейската работа.

- Kак се постига пълно отличие във ВУЗ, колко усилия ти костваше това?

- Всичко е въпрос на постоянство, постоянство във всичко и по всяко време. Неминуемо това е свързано с едни или други лишения. Така например, когато колегите отиваха да се веселят по дискотеки и партита, много често се е налагало да отказвам, защото имам за учене. Лятото, когато всички почиваха, когато всички бяха на плажове и си пиеха коктейлите, аз бях в сесия и учех вкъщи. Но има една широко разпространена максима, а именно - че с яденето идва и апетитът. Така преди година, когато разбрах, че имам възможност именно аз да съм първенецът на випуска, у мен се засили желанието за все по-високи резултати и се радвам, че накрая това се оказа полезно.

- Заслужаваше ли си лишенията, при условие че сега твоите колеги пушат мълчаливо по площадите и протестират за кубинки и бензин?

- Помня, когато в предишните години слушах речите на първенците на завършващите, си задавах въпроса: “Кога ли ще дойде време и аз да завърша?”. Наистина извървях труден път, но, повярвай ми - заслужава си! Сигурен съм, че нещата в държавата ще се оправят. Ще ми се да цитирам един български поет, чийто смисъл на живота е защитата на българщината. Той беше казал:

“... пътят е страшен... но славен!”